Илия ПЕТРОВ
Трябва ли изобретателите, фармацевтичните и всички други компании във веригата с доставката да продължават да печелят баснословно?
Любителите на футбола вече знаят, че латиноамериканските спортисти, които подскачаха на опашката за ваксини, още преди месец бяха успокоени от Лионел Меси. Той спечели 50 000 ваксини за „Конбебол”, южноамериканската футболна конфедерация, след като изпрати три подписани ризи на китайската фармацевтична компания Sinovac. Защото „Без ваксина – няма работа, няма университет!” Това е лозунгът на привържениците на ваксинационните паспорти в различните държави по пътя на изхода от коронакризата. Но всъщност това е логото на фармацевтичните компании, техните лобисти и ПР доктори.
Безспорно, без „алчността и капитализма”, както заяви Борис Джонсън, ваксини срещу COVID-19 все още нямаше да има. Вярно е, че в Куба се разработват няколко. Наследството на Фидел Кастро в областта на икономиката все още не може да се преодолее, но не и в областта на здравеопазването. В Куба имаше опашки по всички магазини, включително и пред публичните домове, но за системата за универсално здравеопазване кубинският социализъм никога не е жалил пари. Куба е флагман, реклама за други страни за ползите от универсалното здравеопазване и има 8,19 лекари на 1000 пациенти, което е най-високото съотношение в света. И все пак в Куба ваксините все още се разработват.
Тъй като пандемичните проблеми нямат постоянно решение, а анализите по този въпрос очевидно имат крещящ провал на въображението, проблемът се премести съвсем другаде. Не е ли време да се премахнат патентните защити от ваксините срещу COVID-19? Върху производството, разпространението и разпределението им? Трябва ли изобретателите, фармацевтичните и всички други компании във веригата с доставката на ваксини да продължават да печелят баснословно, докато светът ту се разболява, ту се лекува? А където липсват ваксини, много често се умира.
Кой ще плаща ваксините за бедните държави?
Затова не беше съвсем неочаквано в края на миналия месец, когато в реч на съвместна сесия на Конгреса, разкривайки исторически амбициозната си визия за бъдещия дневен ред на Щатите (следователно и на света), американският президент Джо Байдън да заяви: „Време е корпоративна Америка и най-богатите 1% да платят справедливия си дял.”
Планът „Байдън” (асоциацията с планът „Маршал” не е случайна, но този път не за Европа, а за самата Америка), космически изпреварва програмата „Обамакеър”. Мерките му включват безплатен обществен колеж за всички, универсална детска градина, разширяване на Закона за достъпни грижи, както и до 12 седмици гарантиран платен семеен отпуск за всички американци. Цената от 1,8 трлн. долара ще бъде платена отчасти чрез увеличаване на най-високата ставка на данъка върху доходите до 39,6%. Това обръщение бе, меко казано, вълнуващо. То беше изречено по време не само на пандемична криза, но и по време на антракт за свободната търговия в западните общества и провала на тоталната търговска либерализация, или т.нар. „дълбоко сътрудничество“. Което включва и режим за защита на интелектуални права. Някои категоризираха личността на Байдън след това изказване като „перфектна комбинация от сила и съпричастност”. Но то ми напомня, че и Джордж Буш беше наричан „състрадателният консерватор”.
Е, все пак, както се казва в политиката, когато фактите се променят, се променят или главните герои, или тяхното мнение. Разбирайки, че всяко сравнение куца, всъщност заявлението на Байдън е символно равнозначно на залповете на „Аврора”. Само че, преместени от р. Нева в р. Хъдсън.
Корпорациите винаги са имали по-голямо влияние върху държавната политика, отколкото населението
Обикновени хора, естествено, не могат да си позволят да наемат законодатели или лобисти, нито да притежават президент, министър-председател или канцлер. И тъй като обикновените хора са и обикновените избиратели, държавите застанаха срещу фармацевтичните корпорации. Защото корпорациите може да дават парите за изборите, но хората си дават гласовете. Получи се една много особена, но показателна ситуация – почти пълно съгласие за отказ от интелектуалната собственост и патентното право относно ваксините. Удивителна метаморфоза на позициите на държави, за които капиталът, интелектуалното и авторското право бяха „Не ритайте кучето, то лае, за да ви пази”. Въобразявал ли си е някой някога, че САЩ, Великобритания, Русия и ЕС ще са склонни да се съгласят, че правото принадлежи на хората, а не на корпорациите? Това съгласие, да внимаваме, не означава осъществяване. Може да означава и обикновено лицемерие, но, както казват руснаците: „Поживьом, увидим”. Глобалните и вечни основни защитници на интелектуалната собственост – САЩ, направо започнаха да късат споразумението с корпорациите и патентното право. От 5 май САЩ временно премахнаха патентните ограничения върху правата на интелектуална собственост за ваксините срещу COVID-19. Великобритания е готова да следва стъпките на САЩ и да се откаже от патентните правила за ваксините, за да помогне за разпространението в по-бедните страни. Руският президент Владимир Путин също се обяви за отпадането на патентите. Подкрепа за инициативата заяви и френският президент Еманюел Макрон, макар че доскоро Париж се съпротивляваше на подобно предложение. Досега нито една френска фармацевтична компания не разполага с одобрена ваксина срещу COVID-19. Германия засега отхвърли предложението на САЩ за отказ от патенти за ваксините, а германското правителство заяви, че „защитата на интелектуалната собственост е източник на иновации и трябва да остане такава“. Трябва да се съгласим, че и това не е далеч от истината, защото
никой не си въобразява, че коронавирусът ще е последната пандемия
Историята е оплетена, тъй като всички пандемии се разпространяват неравномерно и не едновременно. Впрочем логиката на разпространение на COVID-19 досега никой не е обяснил и тя остава неясна. Може би и затова никой не посмя да предложи световен локдаун? Вълните на пандемиите в различните части на света се проявяват по различно време, с различна сила и различна продължителност. Това зависи както от случайни фактори, така и от политическите решения, силата на корпорациите, дисциплината на обществото и индивидите. И разбира се, от парите, които страните са способни да налеят в битката срещу вируса, без да удавят цялата си икономика. Когато преди година, близо до Ню Йорк, на един остров едва смогваха и не успяваха да погребат или кремират жертвите, в Индия, местните жители казваха, че COVID-19 се е изплашил от хигиената им и е избягал. Днес в Индия искат помощ срещу коронавируса от целия свят. Очевидно не само хигиената е причината в Перлата на короната да се задвижи адът. В историята на света, която не е и не може да бъде хомогенна, всяка страна изживява своите лоши дни, тогава, когато другите страни вече са минали през тях, а на трети им предстои да преминат. Лошите години за различните държави се разминават със столетия. Индианците например лесно могат да посочат за най-кошмарната си година 1520 г., когато
шарката, пренесена от испанците, убива милиони местни жители
Към 1600 г. до 90% от населението на Америка (около 55 млн. души) е унищожено от различни европейски патогени. През 1890-те една от най-големите пандемии в историята, известна по това време като Руски грип, обхваща света и оставя след себе си 1 млн. мъртви. Освен това, докато пандемията отстъпва, наследството ѝ се състои и от вълна от нервни разстройства. Като пример се дава как след Испанския грип от 1918 г. един често срещан продължителен симптом е била… летаргията. В Танганайка (днешна Танзания) този симптом предизвиква глад, защото прекалено много хора са толкова изтощени, че не могат да съберат реколтата. (Спомнете си за днешния „дълъг” COVID-19 и най-честия му продължаващ симптом на тотална умора в продължение на 6 до 8 месеца.) Така че най-лошото време в историята за отделния човек зависи от това, какъв се е родил, кой е бил и къде е живял. Тоест до относителната историческа перспектива. Има само едно обстоятелство, което е абсолютно. Много е лошо да си се родил, да живееш и да умреш беден. Според информационната агенция France-Presse,
от над 1 млрд. дози ваксини, прилагани по целия свят, само 0,2% са отишли при хора в страни с ниски доходи
Доскоро се смяташе, че Африка с младото си население може да се справи. Индия обаче спря износа на ваксини COVID-19, за да защити собствените си граждани, оставяйки Африка, и не само Африка, в много сложна ситуация. (Индийският вариант на вируса впрочем е класифициран вече като „вариант от глобално значение“ от СЗО) . Индия в същото време е най-големият производител на ваксини в света. Там се произвеждат 1,5 млрд. дози годишно още преди пандемията на коронавируса. Това са ваксините срещу полиомиелит, дифтерит, тетанус, хепатит В, морбили, паротит, рубеола, които се изнасят в над 170 страни. Затова Южна Африка също настоя за отказ от патентите на въпросните ваксините чрез Световната търговска организация. ЕС е в особено деликатна ситуация. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че Брюксел е готов да обсъди премахването на патентните защити от ваксините срещу COVID-19. Тя отчаяно защитава пандемичната политика на ЕС, при положение че ефективността и ефикасността на тази политика са отчайващи в сравнение с развитите страни. Дори и Сърбия, чиито президент Александър Вучич преди време се оплака, че днес е по-трудно да се набавят ваксините, отколкото ядрените оръжия и сравни ситуацията с
потъването на „Титаник”, където всеки иска спасителна лодка само за себе си
Към момента в състезанието за ваксинация Сърбия е на 7-о място по брой ваксинирани в света и е преди всички страни от ЕС. Най-вече, разбира се, защото получи по-лесен достъп до китайски и руски ваксини и подписа споразумения за тяхното производство. Но вижте сега каква е логиката. Богатите държави плащат на корпорациите и след това раздават ваксини на бедните страни. Това прилича на нова колониализация. Кой ще владее държавите, на които се плаща ваксината? Корпорациите. Отделният индивид не плаща ваксината пряко. Плащат я държавите. Държавите обаче я плащат пак за негова сметка, но косвено. Защото взимат заеми, харчат от пенсионните и социалните фондове, увеличават данъците или издават държавни облигации, за които хората ще дадат повече пари сега, отколкото след 5 години ще вземат, защото трендът на облигациите е минусов. С други думи, всяко плащане на ваксините по целия им производствен път се плаща от хората, а не от държавите. Това трябва да се проумее. Ако корпорациите сами не охлабят въжето, то залповете на „Аврора” ще продължат и в другите страни. Защото, както се вижда, няма ясен и семпъл край на пандемията.
