Обвиненията срещу Москва в кибератаки се множат, като предизвикват санкции и експулсиране на руски дипломати по света. „Фабрики за тролове“, хакери и „фейк нюз“: предлагаме преглед на руските подходи към онлайн операциите.
Компетентност
В Русия има плодородна почва за експертите по информатика – сегашните хакери се вписват в традициите за програмиране на отлично ниво, датиращи от съветската епоха.
След разпадането на Съветския съюз част от висшистите в тези сектори навлязоха и в киберпрестъпността – Русия се изкачи на върха на „почетната стълбица“ по скимиране и източване на банкови карти.
„През 90-те години на миналия век престъпните среди се развиха, формирайки култура за справяне с нестандартни ситуации и тенденция да се заобикалят правилата“, разказва Кевин Лимоние, изследовател от Френския институт за геополитика.
Армията и тайните служби
Друга съветска традиция е сътрудничеството на програмисти и информатици с тайните служби.
Първата голяма кибератака, предполагаемо дело на Русия, датира от 2007 г. Мишена са служби от балтийските страни. А през 2012 г. руското министерство на отбраната създава свои „кибер подразделения“.
Според САЩ хакери от военното разузнаване (ГРУ) са се опитали да манипулират американските избори за президент през 2016 г., разбивайки по-специално имейли на близки на Хилари Клинтън, участвала в надпреварата срещу Доналд Тръмп, както и на нейната Демократическа партия.
Най-известната предполагаема група руски кибершпиони, замесена в десетки афери, е наричана от противниците си „Фенси Беър“ или Ей Пи Ти 28. И според тях също е ръководена от ГРУ.
А за виновник на скорошния скандал „СоларУиндс“ в САЩ е сочено СВР – руското външно разузнаване.
Информация и саботаж
„Кибератаките на руските разузнавателни служби са част от международните операции с цел получаване на стратегически данни“, резюмира през 2016 г. вътрешното разузнаване на Германия, споменавайки за шпионски акции и саботаж.
Списъкът с предполагаеми атаки е дълъг: кибернападение срещу германския парламент и канцлерския офис (2014 г.), електронен саботаж на украинската артилерия и на френска телевизия (2015 г.), намеса в изборите в САЩ (2016 и 2020 г.), действия срещу съперници на Русия в спорта, срещу институти за изследвания върху КОВИД (2020 г.) . . .
Атаката, насочена към програмната компания „СоларУиндс“, е дала на СВР възможност да открадне масиви от данни, засягащи финансовия сектор, критични инфраструктури и правителствени агенции.
„Броят на руските кибератаки расте и доколкото се знае, що се отнася до разкритите операции, те са били много ефикасни“, посочва руският експерт по тайните служби Андрей Солдатов.
Дезинформация и влияние
Към всичко това се добавят и дезинформационните кампании, целящи да подронят демократичните процеси и да подхранят обществените разногласия, а и тези между различните общества, намиращи израз в социалните мрежи.
Обвиняват Русия, че ръководи фабрики за тролове, действащи онлайн, и че измисля фалшиви новини за коронавируса, в опит да повлияе на интернет потребителите.
Сайтът на Европейския съюз EuvsDisinfo, регистриращ предполагаемите операции за дезинформация, обвини, например, в края на април „лансиращите прокремълска дезинформация в стремеж да подклаждат недоверието“ на европейците по въпроса за снабдяването с ваксини срещу ковид.
Според Запада тези дезинформационни операции може би са дело на държавни медии като телевизията за международна аудитория Ар Ти или на скандални фигури като магната Евгений Пригожин, подозиран като шеф на частната групировка наемници „Вагнер“.
Според Вашингтон този приближен на Владимир Путин е управлявал и финансирал Агенцията за интернет изследвания – хакерско свърталище, замесено в манипулирането на американския електорат чрез социалните мрежи през 2016 г.
Системно отричане
Колкото до Кремъл, той неизменно отрича дори очевидни факти, издаващи намесата му – напротив, обвинява в дезинформация европейците и американците.
За целта разчита на техническите трудности, възпрепятстващи съперниците му да докажат произхода на кибератаките.
Москва отива още по-далеч и за да спечели доверие, твърди, че се стреми към сътрудничество в киберсигурността. Щом наближиха президентските избори в САЩ през 2020 г., Владимир Путин, обвиняван неведнъж във вмешателство, предложи на Вашингтон пакт за ненамеса в избори и глобално споразумение срещу използването на нови технологии за военни цели.
Отговор изобщо не последва, доколкото Москва е смятана за агресор номер едно. Андрей Солдатов обаче не изключва, че в крайна сметка, с оглед на руския вредоносен потенциал, „полицията в Европа и в САЩ може да пожелае сътрудничество с Русия в областта на киберсигурността“.
Източник: bta.bg/
