Политолози и историци обсъждаха новата система на международни отношения и мястото на България в нея.
Войната се завърна като начин на мислене в международната политика. Тя вече се разглежда като легитимна възможност за решаване на спорове, нещо, което не бе така през целия период на Студената война – тогава военната сила беше изключена от арсенала на средствата за разплитане на възела от геополитически противоречия. Тази теза на дългогодишния дипломат и бивш заместник-министър на външните работи д-р Любомир Кючуков бе един от най-впечатляващите изводи, около които се обединиха участниците в научната конференция „Светът между мира и войната“, проведена във Варненския свободен университет в края на миналия месец.
В своя пленарен доклад на тема „Завърна ли се войната в Европа?“ д-р Кючуков коментира и популярната теза, че днес светът е навлязъл в нова Студена война, в която от едната страна стоят САЩ и западните демокрации, а от другата – Русия и Китай. Според докладчика това твърдение не е съвсем правомерно, защото за разлика от епохата на класическата Студена война сега Русия не предлага идеологическа алтернатива на системно ниво. Освен това днешният свят не е двуполюсен, а многополюсен. Д-р Кючуков въведе интересния термин „вторична биполяризация“, с който той обозначава противостоянието между САЩ и Китай. Започнало главно в сферата на икономиката, днес то се превръща във всеобхватно, разширявайки се в полето на политиката и сигурността. Това противостояние ще бъде дългосрочно и вече започва да се идеологизира, особено от страна на САЩ.
Сегашната ситуация в света е дори по-опасна от времето на Студената война, защото
динамиката на конфликтите е в посока ескалация
а не към замразяване, каза Любомир Кючуков. Тревожен знак е оттеглянето на водещите световни сили от редица споразумения за контрол и ограничаване на въоръжаването. Сега контролът в тази сфера е по-труден, отколкото през втората половина на ХХ век поради наличието на множество несистемни играчи и проксита на големите сили. Полето на конфронтация е разпръснато, а не ясно очертано, както по време на Студената война, и затова нараства рискът от неконтролируема ескалация на напрежението.
Докъде може да продължи ескалацията на тази конфронтация? В отговор на този въпрос д-р Любомир Кючуков очерта три възможни сценария. Първият от тях е евентуална военна победа на някоя от страните, но това е немислимо и нереално. Сценарият „едностранни отстъпки“ също изглежда невъзможен, защото никоя от страните не е готова да ги направи, а и относителното равновесие на силите не предполага такова действие. Третата хипотеза на докладчика бе обозначена като „статукво и замразяване на конфликтите“. Това е реалистичен вариант, ако целта е да се печели време, но в съвременния свят има дефицит на добра воля, а не на време, заключи д-р Кючуков. Според него най-тревожна е пълната липса на доверие между основните играчи в днешната международна политика. Диалогът между страните се е превърнал в трибуна за оповестяване на взаимни претенции, а не в път за търсене на решения.
Лъч оптимизъм в ситуацията д-р Кючуков вижда в това, че конфронтацията на военното поле не може да продължава до безкрайност и това се осъзнава от страните. Пример за тази тенденция е военното напрежение по руско-украинската граница през април т.г., което завърши с постепенното изтегляне на руските войски, съсредоточени в Крим и в близост до Източна Украйна. В същото време именно от постсъветското пространство дойде потвърждението на тезата за завръщането на войната в международните отношения – през есента на миналата година Азербайджан и Армения водиха пълномащабна война помежду си, след като усилията на Русия и на Запада да посредничат в преговорите между тези две държави се провалиха. В заключение Любомир Кючуков изрази надежда, че САЩ и Русия осъзнават риска от задълбочаването на конфронтацията и предстоящата в средата на този месец среща между президентите Байдън и Путин може да бъде знак за деескалация на напрежението.
Тезата, че днес
светът наистина е навлязъл в нова Студена война
застъпи проф. д-р Нина Дюлгерова. Точно така бе озаглавен и нейният доклад – „Предизвикателствата на новата Студена война“. Проф. Дюлгерова отбеляза, че светът се движи в спирала от омраза и конфронтация. Тя акцентира върху конфликтите в постсъветското пространство, върху които се проектира по-мащабното американско-руско съперничество за влияние в Евразия. То се изразява и под формата на хибридна война. Във виртуалното пространство се излива водопад от факти и процеси, които могат лесно да бъдат изтрити или фалшифицирани. Даже и истината да се появи, трудно ще бъде възприета и разбрана в изобилието от лъжи и полуистини, каза проф. Дюлгерова.
Много интересни тези за мястото на България в логистичните схеми на новата система на международни отношения представи доцент д-р Георги Чанков от УНСС. Той започна с констатацията, че наблюдаваме преподреждане на световния ред, при което икономическата и политическата тежест се преместват към Източна Азия. Липсата на стратегическо мислене пречи на нашия Европейски съюз да вземе решение как да се позиционира в новата система на международни отношения. Според доцент Чанков ЕС трябва да заложи на сътрудничество с Китай. В противен случай много скоро в света ще има три основни центъра на сила – САЩ, Русия и Китай , а Европейският съюз ще изпадне от играта.
Георги Чанков говори за лансираната от Пекин инициатива Нов път на коприната и я нарече
единственият стратегически проeкт за ХХI век
Целта на това начинание е да свърже пазарите на Китай с тези на Европейския съюз. Пътят на коприната не е едно-единствено магистрално трасе, а мрежа от маршрути, минаващи през Русия (респ. Казахстан и Русия), Централна Азия и Каспийско море, а също и през Турция и България. Докладчикът лансира идеята за създаване на свободни икономически зони в българските черноморски пристанища Варна и Бургас с цел да се намалят цените на стоките, идващи от Китай. Част от дейностите по производството на тези стоки могат да се извършват в свободните икономически зони и така те да станат продукти с произход от ЕС, като съответно върху цената им няма да тежат мита и такси. Варна и Бургас могат да станат европейски входни точки от трасето на Пътя на коприната, което минава през Централна Азия, Каспийско море и Грузия. За целта трябва да се установят редовни фериботни връзки между грузинските и българските пристанища. Георги Чанков смята, че България и Румъния трябва да загърбят конкуренцията помежду си и да поискат от Европейския съюз стратегическо преориентиране към Китай и укрепване на търговския коридор Изток–Запад. На въпрос, защо им е на китайците да инвестират в транспортни коридори в Европа, които може и да не се изплатят никога, докладчикът отговори, че Пекин е готов да плаща данък „сигурност“, защото алтернативата на сухопътния Път на коприната е доставката на стоки през океаните, но там доминира американската военна сила и следователно търговията на Китай може да бъде застрашена.
Конференцията
Конференцията „Светът между мира и войната“ бе инициирана от Студентския съвет на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. Тя събра известни политолози и историци от няколко университета, сред които СУ „Св. Климент Охридски“, Великотърновския университет, УНСС. Участие във форума взеха и български журналисти, както и кореспондентът на руската агенция ТАСС в България Игор Ленкин. Информационният център на Министерството на отбраната също бе представен на конференцията с доклад на пишещия тези редове на тема „Как Гърция измести Турция във военните планове на САЩ“. Това е първото научно събитие, което се провежда присъствено във Варненския свободен университет от година и половина насам. Участниците бяха приветствани от вицепрезидента на университета Яни Янев и от генералния консул на Руската федерация във Варна Владимир Климанов.
