В Иран консерватизмът се утвърждава в президентската власт, в изпълнителната се очертава милитаризация, прогнозира арабистът проф. д-р Владимир Чуков.
– Проф. Чуков, на фона на изборите в Сирия и на краткия конфликт между Израел и Хамас Иран остана в сянка. Какво става там в навечерието на президентския вот?
- Във времето на предизборната обстановка в Иран за президентския вот на 16 юни във Виена завърши 5-ият тур на преговорите за иранската ядрена програма. Очертава се все по-ясно сближаване на позициите между Иран и САЩ, постигано с европейско сътрудничество. Очевидно е, че администрацията на президента Джо Байдън иска да върне държавата в ядреното споразумение, като поставя и условия: Иран да се откаже изцяло от постигнатото в обогатяването на уран. Техеран потвърди, че е постигнал обогатяване на уран до 63%. А самият президент на Ислямска република Иран Хасан Рохани заяви, че са готови да достигнат и 90%, което гарантира цялостно създаване на ядрена бомба. И тук е големият пазарлък.
Като действащ до август президент в напрегнатата атмосфера преди вота Рохани твърди, че САЩ са готови да се откажат от наложените на Иран санкции, но бързо го опровергаха. Две са перата на санкции, които особено засягат Иран. Нефтеното ембарго засяга основния приход на държавата, а второто е банковото. Централната банка е под санкции, с ограничени възможности за свободни банкови операции в света и това парализира иранската икономика. Страните, с които Иран би могла да влезе в контакт, се страхуват от американските санкции. И голямото надлъгване е кой докъде ще стигне в действията си.
Иран например настоява да бъдат деблокирани блокираните й депозити от около 20 млрд. долара в Южна Корея, в Япония. Защото напрежението в иранската икономика в момента се отразява върху изборната обстановка. В Иран държавният глава, президентът, е избираем и е шеф на изпълнителната власт. Но Духовният ръководител в страната е този, който по конституция взема важните политически решения. Той управлява от името на очаквания Месия и до неговото присъствие. В момента духовен ръководител е Али Хаменей. Роден през 1938 г., за него се говори, че има злокачествено заболяване. Той очевидно ще подготви своя заместник. А в Иран има борба между т.нар. реформатори и т.нар. консерватори. Хаменей е класически пример за консерватор. Той иска бъдещият президент също да е консерватор, за да заема по-твърда позиция спрямо САЩ. Докато Рохани, който изигра своята роля, е реформатор. На последния парламентарен вот преди 2 г. смазваща победа с 86% имаха консерваторите.
– Как се разпределя влиянието на различните власти?
– Ето как: идеята е не само да се издигне за президент консерватор, а и той реално да има профил на бъдещия Духовен лидер. И да следва линията на политика и поведение на сегашния, на Хаменей. Когато духовен лидер на Иран беше аятоллах Хомейни, президент е Хаменей. И тогава, усещайки своя житейски край, Хомейни подготвя младия Хаменей за следващия Духовен лидер, като формира традицията – с авторитета на държавен глава след това да е избран от Съвета на експертите и за Духовен лидер. Членовете на Съвета са юристи богослови, които представят отделните ирански провинции. Сегашният шеф на съдебната власт, бивш заместник-главен прокурор, Райси, има ужасен имидж пред Запада заради издадени над 30 хил. смъртни присъди през 1988 г. с разстрел, включително на жени и деца, изпълнявайки нареждане да се ликвидира основната опозиционна партия. Този човек беше посочен от сегашния Духовен водач за основен кандидат за президент. А в Иран за поста може да кандидатства всеки, този път кандидатите бяха 590 човека. Но т.нар. Комисия за защита на интересите на режима, от 12 членове (не избираеми, а посочвани от Духовния лидер), „преся” кандидатите до 7, подредени по начин, който де факто посочва кой ще спечели. Така от надпреварата отпаднаха 3 силни личности и политици, с реални шансове, като бившият шеф на парламента (2008–2020) А. Рижани, въпреки че брат му е шеф на тази Комисия, един бивш президент и сегашният вицепрезидент, много генерали. На предишния вот самият Райси е победен със 73%, но сега няма кой да го победи, защото зад него стои Али Хаменей. Ибрахим Райси е единственият духовник с чалма на главата от финалистите на вота и се очаква да е бъдещият Духовен глава на Иран. Той трябва да измине и своя президентски „стаж”. Сред допуснатите кандидати има трима силоваци: бивш шеф на Гвардията, на паздараните, бивш шеф на иранския Съвет по национална сигурност и един депутат. В момента, в който стане Духовен лидер, Райси ще освободи и мястото за генералите. Това ще очертае тенденция на милитаризация на изпълнителната власт, а клирикът ще застане на полагащото му се място на Духовен ръководител на държавата. Това е предварително наредената картина на конфигурацията на властите в Иран.
– Това ще стабилизира ли Иран?
- Това ще е стабилизация в една консервативна, опонираща на Запада плоскост, която няма как да вкара Иран в добре приетите от семейството на тези държави. Това не може да върне Иран назад, но чрез Хаменей се извежда силно радикалното течение в управляващата джихадитска група и се очертава тенденция в управлението на Иран: като вечни опоненти на държавата Израел, на САЩ и на Запада. Показателно за тези намерения е казаното от Исмаил Каани, шефът на бригадата на паздараните: съветваме ционистите да се върнат в техните къщи в Америка и в Европа… Иран върви в една плоскост, която не вещае стабилизация в регионален, а по-скоро в национален план. Но при тотален контрол на консерваторите. И за съжаление, войната в Близкия изток между Израел и Хамас очевидно няма да е последната. Нещо повече, потенциалът и обхватът на такива конфликти в бъдеще ще е по-голям, защото и Хамас, и Ислямски джихад са ирански проксита, ирански инструменти в региона. Засега интересното за наблюдателите е, че президентският вот очертава профила на новия лидер на Иран, не президентът, а лидерът на нацията.
Сирия: Разруха за 1 трилион и 200 млрд. долара…
На поредния президентски вот в Сирия президентът Башар Асад без изненада спечели своя 4-ти 7-годишен мандат. То подсказва, че в Сирия сериозни изненади няма да има. Русия го поздрави, като „показа мускули” и за пръв път в базата „Хмейним” разположи самолети, носещи ядрено оръжие като символика, че те са господарите на терена. Разчита се като натиск върху президента, че е крайно време да се съгласи с отдавнашното предложение на Москва да се приеме версия на нова сирийска конституция. Която Асад до момента отхвърляше като твърде либерална. Тя предвижда децентрализация и засяга кюрдите в страната.
Русия си представя Сирия като себе си – федерация, с отделни субекти. По-късно Москва отстъпи към децентрализирана държава и съобразяване с местните езикови, културни и национални особености. Т.е. кюрдите да намерят място вътре в сирийската нация. Но те са вече твърде самостоятелни, изградиха свои структури и тази идея е обречена на неуспех. А и те гравитират плътно до САЩ. Но се счита, че след президентския вот ще има смекчаване на режима на Асад. Очаква се сериозна крачка за връщането на Сирия в семейството на Лигата на арабските държави. Забележимо е омекотяването на позицията на Саудитска Арабия, доскоро анти-Асад, а сега е независима като отношение. ЕС обаче остава на позиция анти-Асад, докато не бъде приложена резолюция 2254 на СС на ООН, т.е. политически преход, гласуван от Съвета на световната организация. За САЩ Сирия не е приоритет, президентът Байдън не оттегли американския контингент, но прекрати лиценза на американската фирма, която експлоатира сирийския нефт. Което е равносилно на изолация и липса на интерес към страната, която от гледна точка на САЩ, сравнена с Иран, се явява периферия. Добрата новина е, че заради вътрешната стабилизация притокът на бежанци от Сирия ще намалява. Лошата – че за разрушената ѝ икономика ще са нужни около трилион и 200 млрд. долара, които никой отвън няма намерение да инвестира…
