Цвета ГЕОРГИЕВА
Журналистката от ВТК издава първата си книга със заглавие „Коледа на Луната”.
– Ива, работиш върху издаване на дебютната ти книга „Коледа на Луната”, как дойде идеята за нея?
– Така ми се стича животът, че непрекъснато изучавам някъде нещо ново. От миналата година съм студент в магистърската програма по „Творческо писане” в НБУ. За изпита по драматургия при проф. Пламен Дойнов трябваше да измисля едноактна пиеса. „Коледа на Луната” се роди като драматургична творба в първите дни на 2021 г. За нея получих оценка отличен. Показах текста и на колеги режисьори, които също много я харесаха. Реших, че трябва да види бял свят и се амбицирах да я издам като приказка.
– Но илюстрациите в нея също са твои, това е съвсем различно умение. Как се справи с тях?
– Благодаря на Господ, че съм родена с умение да рисувам и това ми дава свобода. Най-голямото предизвикателство беше да пресъздам онова, което е във фантазията ми. Рисувах с гваш – бои, които се използват за създаване на илюстрации и миниатюри. Постарах се сцените да изглеждат точно по начина, по който си ги представям, и се получи. Въобще и рисуването, и писането ми осигуряват билет за пътуване в Космоса.
– За кого е предназначена книгата?
– За децата, но и за техните родители, за всички малки и големи търсачи на други светове. Историята е изпъстрена със забавни и куриозни моменти, с които главните герои се сблъскват. Това е история, вдъхновена и от 2020 г., в която нищо не течеше по познатия ни начин. Проверих дали приказката се чете на един дъх и се оказа, че е така. Онези, на които дадох половината, за да си кажат мнението, искаха да получат и втората част веднага. В нея срещаме свят, който не предполагаме, че съществува.
– В твоето предаване „Знаците” често правиш интервюта на космически теми, те ли „имат пръст” в написването на историята?
- Израснах с темата за Космоса. Имах късмета да се родя в семейство, където на почит беше науката, а интересът към космическите постижения – голям. В продължение на дълги години баща ми беше председател на Научно-техническите съюзи в родния ми град Дупница. Бяхме абонирани за научния вестник на Федерацията, в който четях за постиженията на света в космическата област, за спътниците, които се изстрелват, за луните на големите планети, въобще за другите светове. В онези години, за добро или за лошо, нямаше интернет и специализираните издания бяха единственият източник на информация. В съзнанието ми присъстваха далечните планети. Любувах се на нощното небе с часове. И до днес се случва да го правя. Ставам посред нощ и излизам на терасата да гледам звездите. Представям си живота по тях, правя снимки на Луната и облачетата.
Друг фактор за интереса ми към космическите светове беше и един приятел на баща ми – физик, който носеше астрономически вестници и списания. Когато ни идваше на гости, прожектираше в детската стая филмчета за Слънчевата система. Бях силно впечатлена от цветните извънземни светове пред мен. Увлечението ми по Космоса продължаваше през всички години. По-късно посещавах курсове по космически науки в Софийския университет. Това много ми помогна по-късно в предаването, в задаването на въпросите към събеседниците ми.
- Какво е отношението ти към извънземната тема, която вълнува човечеството. Присъства ли тя в книгата?
– Разбира се.Щом нас ни има, има и други. Учените, с които съм разговаряла, знаят това и дълбаят в следващи въпроси. Например, когато интервюирах Нобеловия лауреат по физика проф. Бари Бариш, той ми каза, че най-големият въпрос пред учените е причината изобщо да се зароди живот в Космоса. Също добави, че не знаем какво представлява от гледна точка на физиката мисълта и как тя си взаимодейства с космическото пространство. Представяте ли си? Не знаем нищо за човешката мисъл, нищо и за човешкото въображение. И ако си мислим, че тази тема не се отнася до нас, нека припомня какво каза учителят по физика и астрономия Никола Каравасилев в последния епизод на „Знаците”: „През нас всяка секунда минават милиарди частици неутрино, без да ни влияят, без изобщо да разбираме за това. Всеки един атом, от който сме изградени, е бил създаден в някоя звезда, която е била така любезна да избухне близо до нашето слънце. Всичко на практика е създадено там. Ние сме части от звезди”. Виждате ли колко е странно, че гледаме на себе си само като на земни хора, без да осъзнаваме космическия си произход. Въпрос на време е да разберем за живота на другите планети, а нищо чудно той да се окаже по-близо до нас…
Ива Сапунджиева е колега от Военния телевизионен канал. Тя се обучава в магистърската програма по „Творческо писане” в НБУ. Завършила е магистратура по „Публична реч” в НАТФИЗ. Бакалавър от УНСС по „Икономика на отбраната и сигурността” и магистър по „Счетоводство по контрол”. През 2015 г. създава предаването „Знаците”, което се излъчва всяка сряда от 17,30 ч. по Военния телевизионен канал.
