Въпреки невероятния пек базарът на книгата не помни такъв поток от хора в последния си ден пред НДК. Очакваното пролетно събитие предложи на любопитната си публика вълнуваща разходка сред хиляди книги на над 120 от водещите български издатели и търговци, разположени в 54 шатри на 1300 кв. м изложбена площ в парка пред НДК. Имаше през тази седмица и много читателски срещи с писатели, въпроси „очи в очи“ по литературни теми и просто за живота – от такива с най-млади автори до имена като Недялко Йорданов, чиито книги с автограф вървяха като топъл хляб. Щандовете бяха тесни да покажат разнообразните заглавия, с които издателствата с намаляването на ДДС върху книгите можеха да си позволят. А книгите бяха с нас през тази година като антидот срещу коронавируса, срещу страха от пандемията в съвсем буквален смисъл. Когато и театри, и киносалони, и галерии бяха затворени и човешкото общуване беше лукс.
Ние по традиция търсехме заглавия с военна тематика и открихме такива, те си имат постоянни почитатели и колекционери на ценни заглавия. Записахме само две мнения на хора, свързали професионално съдбата си с книгите. Две гледни точки за това повече или по-малко четем и какво. Защото годината беше наистина необикновена, а намаляването на ДДС върху книгите като антикризисна мярка развихри мечтите на издателите и сбъдна някои от тях – за повече заглавия и за по-качествено отпечатани и оформени книги.
Светлозар Желев, писател, Национален център за книгата, НДК: Повече са качествените ни издателства, ДДС от 9% обнови книжния пазар
Този панаир на книгата е много особен – никога в историята на тези събития не са участвали толкова издателства и не е имало толкова изложени нови заглавия. След липсващия за първи път Зимен панаир на книгата сега читателят може да види всичко интересно на книжния пазар, излязло за година. Сред книгите на българските издатели виждаме прекрасен микс от класически произведения, съвременни нови автори, български писатели, различна жанрова тематика. След над 20-годишния ми опит в книжния бизнес твърдя, че толкова интересен и разнообразен панаир на книгата като нови книги не сме имали.
Личи си как българските издатели са „поели въздух“ от временната промяна на ДДС за книгите на 9%. Има прекрасни издания и проекти, които иначе издателите ни не биха могли да си позволят и да се наемат да направят. Затова съм оптимист, ако държавата запази този процент ДДС, защото резултатът е видим.
И това стана едновременно със завръщането в пандемичната година на много хора към удоволствието от четенето. Те намериха време да четат. И тази година беше полезна за четенето, важна за книгоиздаването и за разбирането колко важни са книгите. И докато бизнесът изнемогваше, книгите буквално подкрепиха духа на хората.
Като тенденция се очертава, че издателствата у нас все повече се профилират и професионализират. Има малки издателства, особено за детска литература, които са на високо ниво. Други издателства избраха и научната литература или такива, които продължават да са силни в подкрепата на българските автори, като „Жанет 45“ или издателство за поезия „Да“. А за да е силна една литература, трябва да има издателства за висока или за масова литература. Военно издателство, за съжаление, липсва на пазара, но едно много качествено издателство като „Българска история“, вече на няколко години, например има интересни заглавия в неговия периметър на заглавия. Те пазят паметта за историята ни. Има и такива, като „Колибри“, които са се посветили изцяло на сериозната литература, която има за цел да вдигне и вкуса на читателя, и знанието му. А има читатели, които търсят такава литература.
Любен Козарев, издателство „Изток–Запад“: В разказите за войната са уроците от миналото
Издателство „Изток–Запад“ има траен интерес към книги на военна тематика. Самият факт, че за заглавието „Германските генерали говорят“ се налага вече да се правят две допечатки, показва, че и читателите търсят такива книги. Нас този засилен интерес ни изненада. Изключителна книга на Базел Лидълхард, който е британски теоретик на военното изкуство, на военното дело. Той е имал уникалната възможност да разпитва пленените висши офицери от щаба на Хитлер преди Нюрнбергския процес след Втората световна война. И те се опитват да отговорят как се случва така, че германският генералитет изгубва реално властта върху армията във войната и това довежда до краха на Третия райх.
Съвсем наскоро на книжния пазар пуснахме и една изключителна книга под заглавието „Дрезден“. Съюзническите войски съсипват града, като изсипват десетки тонове бомби на изхода от войната. Помня, че писателят Кърт Вонегът, който тогава е бил там и едва оцелява, пише: Аз бях непоправим оптимист до мига, до който не преживях бомбардировката над Дрезден. И на другия ден си казвам: Вонегът, защо си такъв оптимист? От този ден аз съм най-последователният песимист на света…
В друга търсена книга се превърна биографията на Хитлер, сега публикуваме и тази на Сталин. В нея читателите търсят отговори на въпросите – защо човечеството губи инстинкта си за самосъхранение и се хвърля в кървави конфликти, над които губи контрол. Днес живеем в безпрецедентна епоха, която за жалост има всички съмнения, че човечеството няма да може да избегне една или няколко войни, които ще доведат до много нещастия.
Подкрепям мисълта, че трябва да препрочитаме уроците си от войната, защото ситуациите не се повтарят буквално, но хората са склонни да реагират по един и същи начин и да грешат. Убеден съм, че паметта за миналото е важна заради бъдещето ни.
