– Проф. Байчев, как се развива едно от най-агресивните ракови заболявания – ракът на гърдата?
– Карциномът на млечната жлеза е най-честият злокачествен тумор при жените у нас и в повечето развити страни (25 процента от всички злокачествени новообразувания) и е на второ място сред причините за смъртност от онкологични заболявания след рака на белите дробове. По данни на Световната здравна организация ежегодно новодиагностицираните случаи по света са над 2 млн., а от заболяването умират около 600 000 души. Ракът на гърдата се развива при една от всеки 8 американки, една от 10 западноевропейки и една от 22 българки. Новодиагностицираните случаи се увеличават в повечето страни със средно 1% годишно. Освен медицински, социални и психологични проблеми заболяването е свързано и със сериозни финансови ресурси. Само в САЩ годишните разходи, свързани с карцинома на гърдата, са над 31 млрд. долара, включващи 16,5 млрд. за диагностика и лечение,12 млрд. загуби от нетрудоспособност и смъртност и повече от 3 млрд. годишно за научни проучвания. В резултат на нарасналата здравна култура, скрининговите програми и новите терапевтични възможности през последните две десетилетия в Европа и САЩ се отчита напредък в ранната диагностика (намаляване на размерите на първичния тумор с 0,8 см на всеки 10 години), намаляване на смърността с 1 процент годишно и удължаване на преживяемостта с по-добро качество на живот. Същевременно анализът на текущите епидемиологични тенденции сочи очаквано увеличение с около 25–30 % на новооткритите случаи за периода 2010–2030 г. Ранната диагностика и съвременното лечение ще поставят на все по-голямо изпитание и тежест системата на здравеопазването в допълнение към сериозните психо-социални последици за жените от следващите поколения. Това прави очевидна нуждата от промяна на парадигмата в разбирането на заболяването и разработването на нови и по-ефективни превантивни, диагностични и терапевтични алтернативи за прекъсване на тази негативна тенденция.
Панайотов
Фото: Вяра Йовева
– Каква е ситуацията у нас?
– Годишно в България се диагностицират около 4000 новозаболели и около 1300 смъртни случая, свързани със заболяването, като се отчита 1,5 пъти нарастване на новите случаи за последните 20 години. За съжаление, поради липсата на работеща Национална скринингова програма, все още е неприемливо висок процентът на късно откритите случаи. А ранната диагностика има решаваща роля за прогнозата и преживяемостта от карцином на гърдата.
– Кои фактори влияят за това заболяване?
– За развитието му се допуска влиянието на различни причинители (хормонални, диетични, радиация, вируси и др.), които въздействат чрез разнообразни механизми. Макар че етиологията на заболяването и до днес все още е не напълно изяснена, могат да се посочат фактори, свързани с повишен риск, по-важните от които са: възраст (най-засегнати са жените над 50 години), фамилна обремененост (генетични фактори се установяват в 5% от случаите), начин на хранене (повишена консумация на мазнини и алкохол), наднормено телесно тегло и малка физическа активност, неконтролируем прием на хормони, както и по-специално на естрогени, някои предходни доброкачествени заболявания на гърдата, които са преканцерози, йонизиращо лъчение и продължителен прием на някои медикаменти.
– В какво е надеждата, ако не да победим заболяването, поне да го укротим?
– За нас като клиницисти най-важна остава ранната диагноза. А големите научни проучвания ги правят генетиците, имунолозите, молекулярните биолози, които очакваме да открият причините за рака. Големият пробив ще дойде от фундаменталните науки. През последните 10 години има бум в генетичните изследвания и молекулярната биология, които започнаха да разчитат рака на ниво клетка.
– Вие на какво учите младите си колеги?
– Аз лично имах привилегията да се уча и работя сред едни от най-добрите български хирурзи. Това е една тежка специалност, изискваща физически сили, себеотдаване, сериозна научна подготовка. Цената понякога е за сметка на семейството, на свободното време, дори и на здравето. Хирургията не се преподава, с нея се заразява. Младите колеги ги уча преди всичко да бъдат добри хора, това е най-важното, да обичат много професията си и да не спират да мечтаят. И никога да не отнемат надеждата на пациентите си…
