Фото авторът
„Авиоотряд 28” е основан през 1972 г., когато се навършват 28 години от 9 септември 1944 г. Той извършва и друга въздухоплавателна дейност в съответствие със свидетелството си за авиационен оператор за обучение, повишаване и поддържане на професионалната квалификация на авиационния персонал, когато това не възпрепятства изпълнението на основната дейност. От 23 февруари т.г. наименованието на „Авиоотряд 28” е Държавен авиационен оператор.
От 3 юни Държавният авиационен оператор има нов генерален директор. На мястото на досегашния ръководител на бившия „Авиоотряд 28” генерал Тодор Коджейков бе назначен генерал-майор от резерва Златко Златев. Каква е неговата военна кариера в армията?
Роден е на 4 август 1966 г. Завършил е военновъздушното училище в Долна Митрополия през април 1989 г., Военна академия „Георги С. Раковски” през 1998 г. – оперативно-тактически профил, и генералщабния курс на същата академия през 2007 г. За 6 месеца през 2000 г. е в щаба на КФОР в Гърция като офицер по въздушните операции.
В 24-та авиобаза е от 1989 г. Заемал е длъжностите старши пилот, заместник-командир на звено, командир на звено, началник-щаб на ескадрила, заместник-командир на ескадрила, заместник-командир по летателната подготовка на авиобазата, заместник-командир по бойната подготовка и началник-щаб на авиобазата. От 20 август 2010 г. до 16 февруари 2015 г. е бил командир на авиобазата. Летял е на самолети Л-29 и Л-39, както и на вертолети Ми-2, Ми-8, Ми-17, Бел-206 и „Кугар”.
На 21 февруари 2015 г. Златко Златев бе назначен за заместник-командващ на Съвместното командване на силите със звание генерал-майор. През септември 2016 г. подаде рапорт за освобождаване от военна служба. Една година служи в „Авиоотряд 28”, а след това, до март 2020 г., лети със самолет Еърбъс А320. Общо летателните му часове заедно с тези от военната му кариера са 6000.
Да си припомним някои по-важни събития от службата му в 24-та авиационна база.
През 2002 г. като майор на длъжност заместник-командир по летателната подготовка на авиобазата той участва в международното учение във Франция „Кооператив кий 2002”. Сам водеше основния екипаж на Ми-17, а начело на резервния беше капитан Йордан Йорданов. На самото учение са натрупали опит, но прелитането до Франция е било най-голямото изпитание за възможностите на екипажа. Капитан Юри Симеонов, пилот на Бел-206, е бил използван като щурман. По време на маршрута са кацали в Тимишоара (Румъния), Веспрем (Унгария) и Нюрнберг (Германия). След Унгария трафикът е бил изключително натоварен, не са могли да „мръднат” с 1–2 градуса встрани или пък метър надолу или нагоре. Понякога се е налагало да летят на по-малки височини, а въздушното пространството под 300 м в Германия и Франция е свободно и са се разминавали с други вертолети, с планери и балони. Не по-лесно е било и на връщане от Франция. Майор Златев е преценил, че могат да пропуснат кацането в Румъния, тъй като горивото е било достатъчно. Убедили са се, че екипажите могат да отидат с вертолети навсякъде по света.
За първи път наш вертолет прелетя за един ден разстоянието до Франция, минавайки през Румъния, Унгария и Германия, отбеляза тогава и командирът на 24-та авиобаза бригаден генерал Динко Иванов. На „Кооператив кий 2002” нашите представители са отработвали учебните въпроси по медицинска евакуация без напрежение и без никакви проблеми. Летели са във формации от 3–4 вертолета и нагоре. Не само не са отстъпвали по нищо на пилотите от другите армии, а дори са превъзхождали някои от тях. Още повече че са били и едни от най-младите на учението.
На 20 август 2010 г. полковник Златко Златев става командир на 24-та авиобаза. „Когато постъпих в Крумово като лейтенант тук през 1989 г., никога не съм предполагал, че един ден ще заема най-високия пост. Радостен съм, че е оценена досегашната ми работа. От друга гледна точка, имам леки притеснения дали наистина ще се справя и ще оправдая високото доверие, още повече че предстоят промени в структурата на Въоръжените сили. Но въпреки всичко се надявам да изпълня поставените задачи”, заяви тогава полковник Златев.
И припомни, че възприема датата 10 ноември 1989 г. не само като начало на демократичните промени у нас. В този ден като лейтенант на пет-шест месеца служба той е изпълнявал дневно-нощен полет по маршрут до гр. Септември. Между селата Мокрище и Звъничево в кабината се е появил силен дим и вертолетът е трябвало да каца принудително. По-късно се е оказало, че трансформатор е дал на късо. Още на следващата година, след като стана командир, за първи път от седем години авиобазата започна да възстановява подготовката за гасене на пожари.
Това беше на външен товар и за първи път съвместно с инструктори от „Авиоотряд 28”. И съвсем скоро, в продължение на три дни, са гасили пожар в района на Тетевенския балкан. За 2011 г. беше планирано още поне три екипажа да си възстановят подготовката за гасене на пожари. Освен това изпълнени са и специални задачи, като тази за Министерството на здравеопазването. Тогава е бил транспортиран болен от Добрич до София.
През ноември 2011 г. с вертолет „Кугар” участват в търсене и спасяване над море след сблъсък между два кораба в района на нос „Емине”. Интересното е било, че полетът е продължил 4 ч и 15 мин – вертолетът е излетял от „Крумово” и претърсил над морето около 300 кв. км. И след това е заредил гориво на „Сарафово”. В България е нямало друго въздухоплавателно средство, което да издържи полет от 4 ч и 15 мин само с едно зареждане.
Мнозина още помнят наводненията в нашата страна в началото на 2012 г. Ето тогавашният разказ на бригаден генерал Златко Златев:
„С първите два вертолета „Кугар” излетяхме в 10,20 ч. на 6 февруари с указания – първо в района на с. Родопи да помогнем за спасяване на двама пътници от един автомобил, след което да извършим разузнаване в района на с. Бисер и при необходимост да окажем помощ на бедстващото население. Насочихме се към с. Родопи и видяхме кола, обърната с гумите нагоре, на залетия път от приливната вълна между селото и главния път София – Свиленград. Отгоре на колата стояха двама пътници. С първия вертолет с борден номер 701 се насочихме над тях. Наш спасител се спусна с лебедката и първо пребазирахме единия до екипите с линейки, после се върнахме и за другия… След като приключихме с двамата бедстващи, продължихме по реката към с. Любимец и в една помпена станция, заобиколена с вода от всички страни, като малко островче, видяхме човек. Кацнахме, достатъчно беше с основния колесник, човекът се качи на борда и го пребазирахме до с. Любимец…”
Разказано е, без да се подчертава рискът. А той е бил доста голям, защото, ако вертолетът е слязъл малко по-ниско до реката, е могъл да „издуха” хората във водата. И тогава коментарите щяха да са различни.
Сега генерал-майор от резерва Златко Златев се впуска в ново предизвикателство. И има достатъчен опит, за да се справи както досега.
