Основателят на Израел Давид Бен-Гурион управлява страната като министър-председател в продължение на 13 години и 4 месеца. През юли 2019 г. неговият рекорд бе подобрен от Бенямин Нетаняху, който все още е премиер, но се очаква да сдаде поста в понеделник. Той е начело на Израел първо в периода 1996–1999 г., а след това от 2009-а досега. 15-годишен престой на политическия връх е доста необичайно явление за демократичните държави. А Израел несъмнено е такава. В библейската земя кипят бурни политически страсти, в момента, в парламента има цели 13 партии и коалиции, много от които заемат радикални позиции.
Именно заради това малцина вярваха, че е възможно формирането на управленско мнозинство без най-голямата партия – Ликуд на Нетаняху. Но ето, че чудото се случи – Израел ще има ново правителство, формирано с мандата на втората партия в Кнесета – Йеш Атид, водена от Яир Лапид.
В новото правителство Лапид и Нафтали Бенет от дясната формация „Ямина“ ще се редуват на премиерския пост – всеки ще го заема по 2 години. Ключовото министерство на финансите ще бъде управлявано от рускоезичния Авигдор Либерман, който е роден в Молдова и оглавява партията „Наш дом Израел“. Военен министър остава генералът от запаса Бени Ганц, който е бивш началник на Генералния щаб на армията и лидер на малка центристка партия. До сега той беше в коалиция с Нетаняху. Истинска сензация е, че за пръв път в историята на страната в правителственото мнозинство влиза и партия на израелските араби, при това ислямистка. Арабин министър няма да има, но тази формация ще получи едно от зам.-председателските места в парламента, както и председателството на комисии в Кнесета.
И двамата бъдещи премиери на Израел имат впечатляваща военна биография, което не е изненадващо предвид факта, че еврейската държава е в почти постоянно състояние на война с многобройни вътрешни и външни врагове.
57-годишният Яир Лапид е роден в семейството на журналист и известна писателка. Баща му Йосиф Лапид е унгароезичен евреин от Войводина, Югославия, който по чудо успява да избегне смъртта в нацистките концлагери през Втората световна война. Яир Лапид прекарва детските си години в Тел Авив и Лондон, където баща му е кореспондент на в. „Маарив“. Тренира бокс, има черен пояс по карате, но в училище има проблеми с възприемането на материала и така и не получава диплом, който да му позволи да постъпи в университет. Военната си служба започва в танкова бригада, но по време на Ливанската война през 1982 г. получава астма, след като вдишва прах, вдигнат от витлото на хеликоптер. Пренасочен е във вестника на Министерството на отбраната „Бамахане“ („Във военния лагер“), където служи като военен кореспондент и прави материали от редица горещи точки.
След военната служба Лапид започва кариера на журналист и писател. От 1994 г. става и телевизионен водещ, придобива голяма популярност, снима се в епизодични роли във филми. Автор е на 11 книги, продадени в огромни тиражи – криминални романи, детски произведения, сборници с разкази. Пише и театрални пиеси. Работата като журналист и писател му носи сериозни доходи, милионер е в долари.
Яир Лапид влиза в политиката през 2012 г. Създава собствена партия, която още на първото си явяване на избори се класира на второ място. Лапид е твърд привърженик на секуларизма, известен е с борбата си да задължи ултрарелигиозните евреи да служат
в армията.
Не по-малко интересна личност е и другият бъдещ премиер на Израел – 49-годишният Нафтали Бенет. Той е роден в семейство на преселници от САЩ, като дете е живял в Америка заради работата на баща му. Като ученик в гимназията младият Нафтали е сред лидерите на младежка ционистка религиозна организация. През 1990 г. постъпва в армията на редовна военна служба. Става командир на рота. След шест години е свален от активна военна служба, но остава в състава на резерва и стига до чин майор. По време на Първата интифада (1987–1993 г.) е изпратен в израелската зона за сигурност в Южен Ливан и взема участие в множество военни операции. Сражава се и по време на Втората интифада (2000–2005 г.), а през 2006 г. е мобилизиран в Ливанската война, където участва в мисии в тила на врага за обезвреждане на ракетните установки на „Хизбула“.
По време на операцията „Гроздове на гнева“ Бенет иска помощ от артилерията, след като командваната от него част попада в засада в Южен Ливан. Артилерийската стрелба обаче очевидно не е много точна и от снарядите загиват 106 цивилни ливанци в бежански лагер, създаден от ООН. Бенет е обвиняван в лоша преценка на ситуацията, но колегите му от армията го защитават.
В края на миналия век Нафтали Бенет основава софтуерна компания в Ню Йорк и през 2005 г. вече е мултимилионер, след като
продава фирмата си за $145 млн. долара.
Той влиза в политиката през 2006 г. като началник на кабинета на Бенямин Нетаняху, който тогава е опозиционен лидер. Скоро обаче пътищата на двамата политици се разделят и през 2011 г. Бенет създава своя собствена партия. През последното десетилетие няколко пъти е бил министър, а след изборите през март т.г. именно той се оказа решаващата сила, която наклони везните в полза на коалицията срещу Нетаняху. Нафтали Бенет се определя като част от ортодоксалния юдаизъм и ще бъде първият ултрарелигиозен премиер на Израел.
В крайна сметка новата пъстра управленска коалиция в Израел може и да не просъществува много дълго – твърде диаметрални са позициите на съставляващите я партии. Засега кабинетът на Лапид-Бенет се обявява за правителство на промяната, което ще се съсредоточи върху проблемите на икономиката, заобикаляйки острите въпроси, като еврейските поселения на Западния бряг на р. Йордан и службата на ултраортодоксалните младежи в армията. Но от ключова важност ще бъде дали новата коалиция ще успее да прокара в Кнесета закон, забраняващ на подсъдими политици да заемат премиерски пост. Ако това се случи, пътят на Нетаняху в политиката приключва дотук, защото срещу него се водят няколко дела. А и вече въобще не е млад – на 71 години е.
Еврейският побратим на „Българска армия“ – между интересните истории и цензурата
Историята на израелския военен вестник, в който е работил Яир Лапид, е крайно любопитна. Той започва да излиза още през 1934 г. като нелегално издание на движението на палестинските евреи за независимост. След създаването на държавата Израел става официално издание, с предназначение да бъде „войнишки вестник“. Тиражът му е десетки хиляди броя, бойците го получават в поделенията, но има и много цивилни граждани, които се абонират за него. Макар че е официално издание на военното министерство, до 2006 г. „Бамахане“ не минава през цензурата на службата на говорителя на армията. Журналистите имат голяма свобода и пишат интересни истории. През май 2001 г. вестникът публикува на първа страница статия за полковник хомосексуалист. Следва скандал и заповед за закриването му, която обаче е отменена след като общественото мнение в страната се застъпва за военния вестник. През септември 2005 г. следва нов скандал след като въпреки изричната забрана „Бамахане“ публикува снимки и материали за пренасянето на тленни останки на евреи от поселения в Ивицата Газа в Израел. Този път генералите успяват да се наложат и от началото на 2006 г. материалите от военния вестник минават през цензурата на министерството, въпреки бурните протести на журналистите, които заявяват, че началството се опитва да превърне тяхното издание в подобие на съветския в. „Правда“. През 2016 г. спира хартиеното издание на вестника, а от началото на 2020 той е ликвидиран окончателно след като съдържанието му е интегрирано в сайта на Министерството на отбраната.
