Още не е решено кой ще управлява летището в Кабул
Страните членки на НАТО се договориха да увеличат вноските си в бюджета на Пакта. Това съобщи генералният секретар на организацията Йенс Столтенберг след срещата на високо равнище, проведена в Брюксел през тази седмица. Става дума за трите компонента на съюзния бюджет – военния, гражданския и инфраструктурния, които основно са за нуждите на администрацията и централата на Алианса и за строеж на дълготрайни активи. Те са отделно от националните военни бюджети на страните членки. 30-те държави от НАТО препотвърдиха ангажимента си да постигнат до 2024 г. бюджети за отбрана, равняващи се поне на 2% от техния БВП.
Лидерите одобриха стратегическите предложения, известни като НАТО 2030, с които да се реформира Алиансът. Те включват: повече политически консултации; план за изработване на обновен документ за стратегическо планиране, който за пръв път да включи и възхода на Китай; и фокусиране върху заплахите, свързани с нови технологии, способни да прекъснат нормалното функциониране на бизнеса и обществото до степен да нанасят тежки щети.
Постигнато бе и споразумение за план за действия на НАТО за намаляване последиците от климатичните промени, които се възприемат като застрашаващи сигурността на страните членки. Намерението на НАТО е да намали сериозно въглеродните емисии и да ги сведе до нула до 2050 г.
Това е още една допирна точка между пакта и ЕС, който иска да постигне в този срок пълна неутралност по отношение на климата.
Йенс Столтенберг отбеляза, че са приети дългосрочни решения, с които се разгръща нова страница в историята на НАТО. Това са изразената подкрепа за усилията за контрол над въоръжаването, оценката за действията на Русия и Китай, готовността за задълбочаване на ролята на алианса в уреждането на противоречията между съюзниците, за укрепване на съвместното развитие на технологиите с общо финансиране, за допълнително сътрудничество с Австралия, Япония, Нова Зеландия и Южна Корея.
Темата за отношението на НАТО към Китай бе най-коментираната от анализаторите. Повод за това дадоха както финалното комюнике от срещата, което определя Китай като „системно предизвикателство“ за базираният на правила световен ред, така и думите на Йенс Столтенберг, че нарастващото китайско военно присъствие от Балтика до Африка означава, че притежаващият ядрено оръжие пакт трябва да бъде готов. „Китай се приближава към нас. Виждаме го в киберпространството, в Африка, но също така го виждаме да инвестира сериозно в нашата собствена ключова инфраструктура“, каза той, като визира пристанища и телекомуникационни мрежи.
Алиансът потвърди, че вратите му са отворени за всички демократични държави в Европа, включително Украйна и Грузия. „Потвърждаваме решението от срещата на върха в Букурещ през 2008 г. за това, че Украйна ще стане член чрез План за действие по членството в качеството на неотменна част от този процес. Твърдо подкрепяме правото на Украйна самостоятелно да определя бъдещето и външнополитическия си курс без външна намеса“, пише в заключителния документ. Все още няма решение кой да поеме управлението на летището в Кабул след изтеглянето на НАТО от Афганистан. На срещата в Брюксел е била потвърдена готовността да продължи финансирането за силите за сигурност и за институциите в страната след приключването на мисията там.
Румен Радев: Алиансът да бъде съюз на партньори, а не пазар
Българският президент се срещна с Джо Байдън
Не виждам бъдещето на НАТО като на пазар, а като съюз на партньори, които заедно разработват технологии, заедно произвеждат високоефективно военно оборудване и демонстрират своето единство. Toва заяви президентът Румен Радев пред журналисти след срещата на държавните и правителствените ръководители на страните-членки на НАТО в Брюксел. В рамките на форума беше приет стратегически документ, който очертава дневния ред на съюза до 2030 година.
Румен Радев припомни, че на Срещата на върха през 2019 година е поставил въпроса за растящата дистанция между страните в НАТО, които са разделени като производители и купувачи на военно оборудване. По думите на държавния глава, високоразвитите страни, които произвеждат и продават военно оборудване, влагат своите 2% в собствената си икономика и социална система като ги развиват още повече, а страни като България, с ограничени възможности и ресурси, чрез своите 2% влагат в икономиката и социалните системи точно на тези развити държави.
„Още на срещата през 2019 г. предложих предприемането на мерки, които да допринесат всяка съществена военна сделка да бъде съпътствана от програми за индустриално сътрудничество и трансфер на технологии“, заяви българският президент и подчерта, че тези предложения са намерили място в дневния ред на НАТО 2030, разработван от генералния секретар Йенс Столтенберг и неговия екип.
Българският държавен глава приветства прилагането на тази идея в два проекта, а именно изграждане на гражданско-военен орган за стимулиране на иновациите в отбраната и създаване на финансов фонд за иновации. „България трябва да работи активно във всички направления, така че нашата индустрия, наука и млади хора да могат да се чувстват пълноценни и да извличат ползи от нашето членство в НАТО“, подчерта Румен Радев. Президентът заяви, че вече е провел разговор с Йенс Столтенберг след като тези органи бъдат структурирани, техни представители да посетят България и да проведат среща с българските академични среди, с военно-отбранителния комплекс, с български стартъп компании и научно-изследователски центрове.
В отговор на въпрос относно политиката на НАТО спрямо Русия и Китай президентът Румен Радев посочи, че няма промяна в позицията на Алианса спрямо Русия от 2014 г. досега, а подходът към Китай е много внимателен, защото страната е значим икономически партньор на страните-членки на НАТО. В рамките на форума на НАТО българският президент Румен Радев е имал кратка среща със своя американски колега Джо Байдън, съобщи телевизия Си Ен Би Си. Новината бе потвърдена и от пресслужбата на президента Радев. Двамата държавници са обсъдили двустранните отношения между САЩ и България. Освен с българския президент Байдън е имал кратки разговори и с премиерите на Испания, Черна гора, Португалия и Люксембург, както и с президентката на Словакия.
