Страхотен алъш-вериш, цените – два, до три, че и повече пъти, по-ниски от тези у нас!
Не трябва непременно да сте луд, за да тръгнете на екскурзия за… лекарства (или илачи). Това, оказва се, никак не е лесна работа, защото когато в България ги няма някои лекарства, се налага да ги търсиш извън страната. Съвсем накратко: Имаш здравословен проблем. Трябва да пиеш определени лекарства. Лекарят те съветва да ги потърсиш или в аптека в гръцкия граничен град Промахон или в Турция, които са най-близо до нас. В Гърция по това време искаха актуален PCR тест, което отнема време. Познати пътуват за Гърция, но не откриват заветния „Колхицин“, който трябва да пиеш, а в България го няма по аптеките, има го само в болниците, защото някой пуснал слух, че с този препарат се лекува COVID-19 и изведнъж лекарството става от стратегическо значение, а болните от подагра извън болниците, какво да правят, да умират от болки ли? И това налага спешно пътуване до Турция. Там вече се влиза или със сертификат за ваксинация или с актуален PCR тест, който ако не минат 72 часа престой извън страната, е актуален и за връщане. Може и с бърз антигенен тест.
Нощен преход, за по-практично пазаруване. Трюмът на автобуса – пълен с празни куфари и чанти, пълни с нетърпеливо очакване. За първи път пътуваме само за малко до Одрин, само за пазар. Няма разглеждане на забележителности, няма джамията „Селимие“, няма църкви, няма общината, няма паметник на архитекта Мимар Коджа Синан… има само пазар и пандемия.
Автобусът спира на стокова борса. Слизаме. Още е тъмно. Прословутият петъчен пазар също още не работи. Не работи и борсата, но щом виждат автобуса от България, търговците сякаш изскачат от топлите си легла и веднага, в движение започва алъш-веришът. Има дрехи, баклави, чайове, както се казва – от пиле мляко. Цените – два, до три, че и повече пъти по-ниски от тези у нас! Купуваме малко от това и онова, но общата истерия на пазаруване ни увлича и започва търговска вакханалия – зехтини, маслини, маски по шест стотинки, черен кимион за имунната система… всичко.
След три часа пазар, следва… пак пазар, на т. нар. петъчно тържище. То е до реката, или до реките, мястото, където Марица, Тунджа и Арда вървят като едно цяло и се ухажват взаимно. Първо Арда прелъстява Марица и се влива в нея, а малко след Одрин и Тунджа не устоява на чара й и също се влива в Марица.
Пазарът е огромен, това е поне пет пъти софийският „Илиянци“ и поне десет пъти емблематичният Димитровградски пазар. Продава се всичко – от дрехи, до техника. Може и в лири, може и в долари, може и в евро, а може и в левове. На място се смята курсът на валутите и „пазарламата“ върви, та пушек се вдига.
По главната улица към джамията и общината пазаруваме лекарства. Някои ги има, други са с поръчка. На връщане си вземаме и поръчаните. Равносметката ни е: 128 лв. по-малко, отколкото бихме платили в България. А защо е така, как така тези лекарства, на същите фирми, същото количество и съдържание са на една цена у нас и много по-евтини там?
Обядваме – разбира се, легендарният „тава джигер“ – феноменален пържен дроб с люта чушка и суров бял кромид отстрани. Нещо наистина безумно вкусно, но не и за хора с подагра, които току-що са си купили „Аденурик“ и „Колхицин“ на добра цена при това. За тях – омлет с пиле, което също се оказва кулинарен шедьовър.
В автобуса натъпкали дори цяла дограма. Как се събра в трюма на возилото, така и не разбрахме, но за наше учудване все пак и това нещо стигна до София. Хората пазаруват в Одрин, защото цените наистина са в пъти по-ниски. Всичко е по-евтино, дори и строителните материали, мебелите, лекарствата, храните. Слава Богу, че Одрин е наблизо, а там наистина има всичко за всеки.
