Пламен Петров
В началото на тази седмица се навършиха 80 години от нападението на хитлеристка Германия срещу Съветския съюз. Това е преломен момент в хода на започналата на 1 септември 1939 г. Втора световна война. След като контролира почти цяла континентална Европа, Хитлер решава да наруши пакта за ненападение със СССР, за да разгроми един силен потенциален съперник, да сложи ръка на крайно необходимия му нефт в Баку и да нанесе удар на комунизма.
Съветският лидер Йосиф Сталин пренебрегва многобройните разузнавателни сведения за предстоящото германско нападение, поради което Червената армия не е подготвена за него и в първите месеци на войната търпи страшни поражения. Настъплението на Вермахта е спряно в края на 1941 г. в подстъпите на Москва, но през 1942 г. се подновява, като този път водещо е южното направление. Германците не успяват да стигнат до Баку, а през зимата на 1942–1943 г. са разгромени в решаваща мащабна битка при Сталинград. Това е преломният момент, след който Германия вече не може да разчита на победа във войната. САЩ и Великобритания доставят техника и въоръжение на СССР, а през юни 1944 г. откриват втори фронт срещу Германия.
Източният фронт, отворен на 22 юни 1941 г., е най-важният във Втората световна война, на него са съсредоточени най-големи военни сили и се водят най-мащабните битки с най-много жертви. Според последните данни на руски историци СССР губи 12 млн. военнослужещи (убити и изчезнали), а като се прибавят и жертвите сред гражданското население, общите загуби са 26,6 млн. души. На Източния фронт са убити и безследно изчезнали и над 7 млн. германски войници, както и 1,5 млн. от съюзниците на Германия.
През тази седмица руският президент Путин публикува статия в немския вестник „Ди Цайт“, посветена на нападението на Германия срещу СССР.
