Какво е общото между държавите, разположени в Източна Европа между Балтийско, Черно и Адриатическо море? Изоставането в икономическото и инфраструктурно развитие по отношение на Западна Европа. Стигайки до този извод, през 2015 г. тогавашните президенти на Полша и Хърватска решават да дадат старт на инициативата „Три морета“. Нейните цели са по-висок икономически растеж чрез осигуряване на нови инвестиции, повишаване на енергийната сигурност и дигиталната свързаност в региона и чрез реализирането на проекти в сферата на транспорта, комуникациите, информационните технологии и енергетиката. Засега в инициативата участват 12 държави – Естония, Латвия, Литва, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Австрия, Хърватска, Словения, Румъния и България.
Особено важно е да се подчертае, че „Три морета“ не е международна организация, тя не е институционализирана и няма нито седалище, нито секретариат или пък постоянно назначен председател. Ръководството на инициативата се осъществява на ротационен принцип от държавите участнички. В момента ротационен председател е България и другата седмица в София ще се проведе шестата по ред Среща на върха на държавите от „Три морета“.
Картата на територията, заемана от държавите участнички в „Три морета“, пали въображението на мнозина геополитици. Те привиждат някакви нови оси, санитарни кордони и разделителни линии, обилно полети със сладникав сос от исторически реминисценции. Затова първо ще разсеем заблудите относно „Три морета“, а след това ще разясним същността й.
Маршал Йозеф Пилсудски е водещата фигура в полската политика между двете световни войни. Той смята, че Полша трябва да се върне към своите корени от времето на Полско-Литовското кралство, когато тази държава владее обширни територии между Балтийско и Черно море. В края на Първата световна война Пилсудски лансира идеята за създаването на т.нар. Триморие – федерация на държавите, разположени между Балтийско, Черно и Адриатическо море. Тази политическа общност би била достатъчно голяма, за да се противопостави на другите две могъщи държави в региона – Германия и Русия.
Идеята на Пилсудски е абсолютно нереалистична и умира много бързо. Пълна нелепост и историческа неграмотност е инициативата „Три морета“ да бъде свързвана по някакъв начин с геополитическите мечти на полския маршал. Тя има икономически характер и не предвижда създаването на никакви нови политически общности, още повече, че всички държави, участващи в „Три морета“, отдавна членуват в една обща федерация – Европейския съюз.
Другата заблуда е, че „Три морета“ цели да изолира Русия и да попречи за реализацията на руски енергийни проекти в Европа. Нищо подобно, заради анексията на Крим през 2014 г. Русия и сега се намира в политическа изолация, ЕС и САЩ са й наложили и ограничен кръг санкции. Наличието на регионални икономически инициативи не влияе по никакъв начин на отношенията на източноевропейските държави с Москва, защото тя не участва в тях. Строежът и режимът на експлоатация на руски газопроводи на територията на ЕС зависят от европейското енергийно законодателство и от начина, по който Еврокомисията го прилага. Съвсем слабо влияние на продажбите на „Газпром“ в Източна Европа би могла да окаже появата на нова газова инфраструктура в региона, в каквато има изгледи фондът „Три морета“ да инвестира – например тръбопроводи от хърватския терминал за втечнен газ на остров Крк или пък бъдещия терминал в Александруполис. Но и тук мащабите са несъпоставими – продажбите на „Газпром“ в ЕС и Турция гонят 200 млрд. куб. м годишно, а капацитетът на терминала в Крк е 2,6 млрд. куб. м на година, а на този в Александруполис – до 5,5 млрд.
Първенството за най-абсурдно твърдение по отношение на „Три морета“ държи „прозрението“, че тази инициатива имала военен характер. Чрез нея американците искали да подобрят пътната инфраструктура в Източна Европа, за да могат по-лесно да придвижват войските си. Наистина, с изключение на Австрия всички държави от „Три морета“ членуват в НАТО, лидерството в тази военна организация е у САЩ и в момента тя укрепва своя източен фланг, защото е в конфронтационни отношения с Русия. Но това укрепване става по линия на Североатлантическия пакт, той е единствената и напълно достатъчна институционална рамка за военно сътрудничество между държавите от региона. Фондът „Три морета“ ще инвестира пари с цел печалба, а не за да прави услуги на военните.
Инвестиционният фонд
В официалните съобщения за инициативата „Три морета“ могат да се прочетат много общи приказки за политическо сътрудничество, но ако искате да разберете какво всъщност представлява това начинание – гледайте неговите финансови измерения. През 2019 г. полската и румънска държавни банки за развитие регистрират в Люксембург инвестиционния фонд „Три морета“, който е финансовият двигател за реализиране на всички добри намерения, заявени на политическо ниво. Скоро към него се присъединяват още 7 държави от инициативата. Този фонд е пазарно ориентиран публично-частен финансов инструмент, който ще инвестира набраните средства в страните от „Три морета“ в три отрасъла – транспорт, енергетика и дигитална инфраструктура. Идеята е с пари от регистрирания в Люксембург фонд да се допълва финансирането за проекти, които са получили средства от структурните и други фондове на Европейския съюз. Най-важното, което трябва да знаете – „Три морета“ ще инвестира в проекти с комерсиален характер с бърза възвращаемост и висока доходност. При това очакванията за размера на тази доходност са доста високи – 10-12%. Т.е. – от фонда „Три морета“ не може да се очаква никакво безвъзмездно финансиране, ще има само придобиване на дялово участие в съответните компании и евентуално отпускане на кредити.
Кой дава парите
В момента инвестиционният фонд „Три морета“ е набрал капитал от близо 1 млрд. евро. Плановете са сумата да стигне до 3-5 млрд. евро. Държавите от инициативата нямат регламентирани задължителни вноски във фонда. Засега най-голям е приносът на поляците, а с по-малки суми са се включили Румъния, Латвия, Естония, Литва, Унгария, Хърватска, Словения и България. Нашето участие е 20 млн. евро и минава през Българската банка за развитие. В момента фондът „Три морета“ води преговори за привличане на инвестиции от Европейската банка за възстановяване и развитие. Ще се търси сътрудничество и с други международни финансови институции, разчита се и на включване във фонда на останалите държави от инициативата, които все още не са се ангажирали финансово с нея. С най-голяма надежда страните от Източна Европа гледат към САЩ – световната финансова суперсила дава политическа подкрепа за „Три морета“, но се очаква и да развърже кесията. Вашингтон обеща да налее във фонда „Три морета“ 30% от общата сума, събрана от 12-те държави от инициативата, но не повече от $1 млрд.
Кой получава финансиране
Фонд „Три морета“ е наел базираната в Лондон финансова групировка „Амбър“ за изключителен инвестиционен съветник и управител на портфейла на фонда. Проектите за финансиране могат да бъдат представени от държавите участнички в инициативата или пък да бъдат директно идентифицирани от „Амбър“. Най-вероятно отделните проекти първо се оценяват от икономическа гледна точка от наетия инвестиционен съветник, но крайното решение за финансиране се взема от управителния съвет на фонд „Три морета“. До сега са реализирани 3 инвестиции на обща стойност 440 млн. евро. Те са: в компанията „Енери“, която има паркове за соларна енергия в Чехия, Словакия и България; в естонска фирма, работеща в сферата на цифровата инфраструктура, и в полска компания от областта на железопътния транспорт. Подадените до сега проекти по „Три морета“ са 90, от тях български са 4. От сайта на нашето външно министерство научваме, че те са: реконструкция на жп линията Русе-Варна, изграждане на тунел под Петрохан, разширяване на газохранилището в Чирен и строеж на магистрала „Черно море“
В заключение – инициативата „Три морета“ може да бъде добър инструмент за инфраструктурно развитие на Източна Европа, но не бива да бъде товарена със свръхочаквания.
