Талибаните минават в настъпление, афганистанци бягат в Таджикистан
Американските войски се изтеглиха от главната си военна база в Афганистан, съобщи американски военен източник, цитиран от „Ройтерс“. Всички американски войници и военнослужещи от силите на НАТО напуснаха военновъздушна база Баграм, каза източникът, пожелал да остане анонимен. Базата се намира на 60 км северно от столицата Кабул и бе център на военните операции на САЩ през последните близо две десетилетия. От нея американските военни координираха въздушните си бойни действия и логистика. Построена е от съветските войски, разположени в Афганистан през 80-те години на миналия век. Напускането на базата символизира края на мисията на САЩ в Афганистан. То е следствие от споразумението с талибаните за изтегляне на американските сили от страната след 20 години война.
Според източника на „Ройтерс“ командващият силите на САЩ и НАТО в Афганистан генерал Остин Милър „запазва целия си военен капацитет и всички правомощия да защитава силите“, разположени в афганистанската столица Кабул.
Дни след официалното изтегляне на голяма част от американските сили талибаните продължиха с офанзивата в гранични райони на Афганистан. Тяхното движение контролира между една трета и 40% от афганистанските територии.
Неправителствената организация „Хюман райтс уоч“ обвини талибаните, че гонят хора от домовете им и разграбват и подпалват къщи в Северен Афганистан. Около 600 семейства са били принудени да напуснат гр. Баг-е-Шеркат, в провинция Кундуз, в края на миналия месец. „Хюман райтс уоч“ определи отмъщението на талибаните срещу цивилни афганистанци, заподозрени, че подкрепят властите, като „зловещо предзнаменование за риска от извършване на жестокости в бъдеще“.
През тази седмица талибаните за кратко овладяха гр. Кала-е-Нау, който е столица на провинция Багдис. По-късно афганистанските власти заявиха, че с помощта на специални сили са си върнали част от правителствените сгради, но има много жертви и от двете страни. Военновъздушните сили на Афганистан междувременно започнаха удари срещу бойците. В изявление министърът на отбраната Бисмиллах Бохамади признава, че войната навлиза в „труден“ етап. Междувременно над 1000 военни от Афганистан са напуснали страната и са избягали в Таджикистан при сражения с талибаните. Според наличната информация станалото не е резултат от една отделна битка, а от сражения по цялото протежение на границата и е трети подобен инцидент за две седмици – общо 1600 военнослужещи са взели това решение от средата на юни насам. Таджикистан обяви, че е допуснал и над 1000 цивилни бежанци от афганистанската провинция Бадахшан, повечето – жени, деца и възрастни хора.
Пентагонът анулира договор с „Майкрософт“ за $10 млрд.
Министерството на отбраната на САЩ обяви, че е анулирало мегадоговор за облачни услуги, сключен през 2019 г. с „Майкрософт“ и оспорен от „Амазон“, предаде „Франс прес“. Договорът бе на стойност $10 млрд. В комюнике Пентагонът обясни, че договорът не отговаря повече на нуждите на ведомството заради еволюция на изискванията му и постигнатия напредък в сектора. Сега министерството предвижда да започне нова процедура с цел ангажиране на различни компании, специализирани в облачните услуги.
Договорът беше за 10 години и целеше модернизирането на всички компютърни системи на американските въоръжени сили в една система, управлявана от изкуствен интелект. При приключването на процедурата по възлагане на поръчката „Амазон”, който първоначално беше смятан за фаворит, а после не беше избран, разкритикува остро избора на „Майкрософт“, направен от министерството. „Амазон“ обвини по-специално тогавашния президент Доналд Тръмп, че е направлявал избора на Пентагона заради ненавистта, която изпитвал към основателя на „Амазон“ Джеф Безос. Сега Министерството планира да се обърне към няколко компании едновременно, като се започне от „Майкрософт“ и „Амазон“, двете единствени, които понастоящем са способни да откликнат на нуждите му. Но ведомството ще продължи да проучва пазара, за да установи дали други доставчици, базирани в САЩ, биха могли да изпълнят също изискванията.
Президентът на Хаити бе убит в дома си
Въоръжени нападатели нахлуха в резиденцията на президента на Хаити Жовнел Мойз в сряда и го убиха. 53-годишният президент бе обвиняван от политическите си противници в авторитаризъм. Съпругата му е тежко ранена при нападението и е откарана за лечение в САЩ. Убийците са чужденци, които говорят английски и испански, каза изпълняващият длъжността премиер на страната Клод Жозеф. Официалните езици в Хаити са креолски и френски, макар части от населението да говорят на испански и английски.
Ден по-късно световните агенции разпространиха новината, че четирима от предполагаемите екзекутори на президента са убити, а други двама са арестувани. Началникът на хаитянската полиция Леон Шарл ги нарече „наемници“. Трима полицаи, които били взети за заложници от предполагаемите убийци на президента, били освободени. Според посланика на Хаити в САЩ Боши Едмон нападателите излъгали, че са агенти на американската Агенция за борба с наркотиците.
Доминиканската република, с която Хаити си поделя карибския остров Испаньола, затвори границите си със страната. Хаити – най-бедната държава в Западното полукълбо – вече бе изпаднала в тежка криза.
Жовнел Мойз бе предприемач, избран за 42-ри президент на островната държава. Неговата изборна победа през ноември 2016 г. бе белязана от обвинения за измами, а нова вълна от протести за оставката му имаше през 2019 г.
И тази година започна с демонстрации с настояване да се оттегли на 7 февруари, защото според опозицията тогава изтичал 5-годишният му мандат. Това обаче е датата на оставката на предшественика му Мишел Мартели, докато Мойз твърдеше, че е поел поста на 7 февруари 2017 г. и има още една година от мандата си. През февруари Мойз заяви, че е бил предотвратен опит за убийството му и свалянето на правителството в една от най-бедните държави в района. Близо 60% от хаитяните живеят под линията на бедността, а страната страда от десетилетия на лошо управление, корупция, насилие, диктатури и природни бедствия като земетресението от 2010 г., убило около 200 хил. души.
