Любомир Денов
Генерал-лейтенант Цанко Стойков е роден на 5.01.1963 г. в Казанлък. Завършил е Английската гимназия в Пловдив, ВНВВУ „Г. Бенковски“, Военната академия „Г. С. Раковски“ и Военновъздушния колеж „Максуел“ в САЩ. Летец-пилот първи клас. Летял на Л-29, Л-39, МиГ-15, МиГ-17, МиГ-21 и МиГ-29, както и на Ф-15 и Ф-16. В авиобаза „Граф Игнатиево“ е изминал пътя от младши пилот до командир на най-голямото ни авиационно формирование. Има над 1500 часа във въздуха. От 2014 до 2016 г. е военен аташе в САЩ. А от 2016 до 2020 г. – командир на Военновъздушните ни сили. От септември 2020 г. е назначен за заместник-началник на отбраната и повишен в звание генерал-лейтенант
– Г-н генерал, като заместник-началник на отбраната Вие отговаряте за процесите на трансформация на Българската армия. Да разбираме ли, че преди всичко става дума за модернизацията на войските?
– Процесът на трансформация е непрекъснат и изискващ съвместното развитие на концепции, процеси, организации и технологии, като всяка промяна на един от тези компоненти води до промени в другите. В НАТО трансформацията се определя като „продължаващ и проактивен процес на разработка и интегриране на иновационни концепции, доктрини и способности с цел подобряване на ефективността и оперативната съвместимост на Въоръжените сили“. Често трансформацията се свързва с използването на нови технологии, като така се извежда на преден план модернизацията на Въоръжените сили чрез трите алтернативни подхода: модернизация на съществуващите системи, придобиване на ново поколение системи и разработване и придобиване на оръжия, базирани на съвършено нови принципи.
Трансформацията е и модернизация на Въоръжените сили, но тя далеч не се изчерпва с това. Други нейни компоненти са развитието на Стратегията за национална сигурност и Националната отбранителна стратегия, сценариите за планиране, визията за дългосрочно развитие на отбранителната институция и сектор „Отбрана“, равнището на националните амбиции за използване на Въоръжените сили, развитие на отбранителните способности и др.
Процесът на планиране на отбраната както в нашите Въоръжени сили, така и при съюзниците ни се обвързва с непрекъснат стремеж към изграждане, поддържане и развитие на способности, необходими за справяне с предизвикателствата и за адекватен отговор на заплахите във влошаващата се среда на сигурност. Превъоръжаването и модернизацията са най-видимите елементи на този процес, поради заделянето на значителни финансови ресурси за подмяна или подобряване на въоръжението и техниката.
Проекти за модернизация са предвидени както за Българската армия, така и за структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната. Целта на политическото и военното ръководство е Въоръжените сили да развиват балансирани способности, с единна система за командване и управление за мирно време и при кризи. Заради състоянието и характеристиките на част от наличното въоръжение постигането на съвместими съвременни способности може да се осъществи само със замяната или модернизацията му. До 2019 г. заради липсата на планомерни, последователни и целенасочени инвестиции за превъоръжаване и модернизация на видовете Въоръжени сили бе натрупан значителен дефицит в отбранителните способности. Анализите от проведения Стратегически преглед на отбраната доказаха необходимостта от придобиването на основни бойни системи. Това е причината настоящият фокус на инвестициите да е насочен върху превъоръжаването и модернизацията на видовете Въоръжени сили. Общият елемент на Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили и Плана за развитието им до 2026 г. е именно извеждането им от негативната тенденция те единствено да съхраняват наличните способности. Двата документа предвиждат развитие на съществуващите и изграждане на нови способности. Това е свързано с довършването на проектите за превъоръжаване на Военновъздушните и Военноморските сили, както и с реализацията на този за Сухопътните войски и редица по-малки проекти.
– В последните години бяха задвижени проектите за придобиване на съвременни изтребители Ф-16 Блок 70 и два патрулни многофункционални кораба. Проектът за придобиване на модерни бронирани машини за Сухопътните войски не бе приключен. Каква ще е неговата съдба?
– Проектът за придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада е от изключителна важност за Сухопътните войски и за Българската армия. Щабът на отбраната следи внимателно и с известна загриженост неговата реализация. Както вече българската общественост беше информирана, процедурата по избор на изпълнител на проекта бе прекратена заради значителното надвишаване на одобрената от Народното събрание финансова рамка. Министърът на отбраната възложи на държавното дружество „ТЕРЕМ-ХОЛДИНГ“ ЕАД да проучи възможностите за организиране на съвместно производство на необходимите бойни и спомагателни машини на територията на Република България с максимално участие на компании от българската отбранителна индустрия. Анализът, извършен от дружеството на базата на получените оферти, показва възможност за реализиране на проекта в рамките на утвърдения финансов ресурс с участието на български и чуждестранни фирми като подизпълнители и доставчици на възли и агрегати. Със свой доклад от 11 май 2021 г. министърът на отбраната е информирал Министерския съвет за резултатите от извършеното от „ТЕРЕМ-ХОЛДИНГ” ЕАД проучване.
– А предвижда ли се модернизация на съществуващото въоръжение?
– Тя е част от общата модернизация и е зададена в Програмата 2032, приета от Народното събрание на 11 февруари 2021 г., и План 2026, приет от Министерския съвет на 7 май 2021 г. Модернизацията е цялостно разработена в Инвестиционния план-програма на Министерството на отбраната до 2032 г. на база определените и приети от Народното събрание цели, приоритети и ресурсна макрорамка. Той съдържа текущи проекти и инвестиционни намерения за реализиране на основните проекти за придобиване на ключови отбранителни способности, включващ прогнозен график за тяхното изпълнение и предвидени необходими капиталови разходи за всеки от тях.
В началото на годината успешно бе изпълнен договор за възстановяване на летателната годност и модернизация на 8 броя самолети Су-25К и Су-25УБК в белоруския авиационен ремонтен завод „558“ в гр. Барановичи. Беше извършен ремонт на системни блокове и агрегати за самолетите, както и замяна на радиоелектронното оборудване за изпълнение на изискванията за освобождаване на честотния спектър. В ход е инвестиционен проект за извършване на модернизация на 44 танка Т-72. Сключеният в края на миналата година договор с „ТЕРЕМ-ХОЛДИНГ“ ЕАД включва модернизация на системата за управление на огъня, комуникационно-информационното оборудване, системата за управление на боя и друго оборудване за повишаване на цялостните бойни възможности на танка.
– Имаме ли основание вече да говорим, че влаганите немалки средства за армията пораждат нови способности?
– Целта е постигането на максимална ефективност, изразяваща се в необходими способности при целесъобразно използване на ограничените ресурси. Трябва да се има предвид, че всяка способност се изгражда по осем неделими компонента: доктрини, организационна структура, подготовка, материални ресурси, личен състав, командване и управление, инфраструктура и оперативна съвместимост. Придобиването на материалната компонента или с други думи, на въоръжение, техника, оборудване и екипировка, не е основание да се твърди, че една способност е изградена или нова. Новото въоръжение безспорно е съществен компонент, чрез който се постига оперативна и техническа съвместимост, изгражда се нова способност, развива се или се поддържа съществуваща. Придобиването не води автоматично до способност, защото техниката би била безполезна без необходимата логистика и подготвен личен състав, който да я използва и поддържа. Започнала е и предстои работа по много от тези компоненти. Постигнатият напредък дава увереност, че след придобиването на новите оръжейни системи ще можем да завършим успешно процеса. От изключително значение е всеки финансов ресурс да бъде максимално трансформиран в способности.
– Освен модернизация на въоръжението са в ход и промени в структурите на армията. Бихте ли ги очертали?
– Организационната структура на Въоръжените сили, както и досега, ще включва Българската армия и структури на пряко подчинение на министъра на отбраната. Изменението й спрямо моментното състояние е формирането на две нови командвания в Българската армия на оперативно ниво – Командване за логистична поддръжка (основано на база бригада „Логистика“ и структурите за контрол на придвижването на Съвместното командване на силите – СКС) и Командване за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана (на база Стационарна КИС). Формирането им бе изведено като необходимост по време на проведения Преглед на отбраната в МО и заложено в ЗОВС на РБ и в основните стратегически документи на ВС. Тази промяна в структурата е свързана основно с оптимизирането на системите за логистична и комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана. Тези две нови структури ще се формират, считано от 1 септември 2021 г. За тяхното своевременно функционално въвеждане в Българската армия със заповед на началника на отбраната е формирана интегрирана работна група под мое ръководство, която фокусира своята дейност в три основни области: организационно и структурно изграждане на командванията, тяхното ресурсно осигуряване, изменение и допълнение на подзаконовите нормативни и административни актове, които приоритетно да бъдат актуализирани от 1 септември тази година.
Въвеждането на новата командна и организационна структура, както и промяната във функциите на СКС обуславят изменение и в йерархическата архитектура на системата за командване и управление, където всички командвания са непосредствено подчинени на началника на отбраната и изграждането им се трансформира към организация, близка до необходимата при провеждане на мисии и операции.
До края на тази година е планирано оптимизиране на структурите и на тактическо ниво. То ще бъде насочено към създаването на условия за своевременно нарастване и развръщане на силите при изпълнение на задачи по защита на териториалната цялост и суверенитета на страната ни, повишаване на ефективността на организацията на системата за командване и управление и оптимизиране на функционалните и административните връзки в авиационните формирования и логистичните подразделения. Също така и към доизграждане на мирновременната структура с максимална адаптивност при различните състояния на готовност. Процесът по организационно и структурно трансформиране на Въоръжените сили ще продължи и през следващите години в съответствие със сроковете и параметрите, определени в План 2026.
– За участие в големите учения на НАТО през май–юни т.г. през България минаха близо 3000 съюзни военнослужещи. Как в логистично отношение бе осигурено това преминаване?
– Това е процес, в който участват множество институции у нас, както и Щабният елемент за интегриране на силите на НАТО – NFIU BGR. Логистичното осигуряване на тези сили е само брънка от цялата верига. Процесът стартира през 2019 г. Проведени бяха конференции и работни срещи с командванията на Алианса и изпращащите страни, както и съвместни рекогносцировки на точките за преминаване през граничните пунктове, маршрутите за придвижване, местата за почивка и на центровете за осигуряване на поддръжка. Със структурите от Въоръжените сили и отговорните институции бяха координирани и организирани процедурите по разрешения за освобождаване от пътни такси съгласно техническите споразумения с държавите от НАТО, реда за преминаване и взаимодействие със съюзнически сили, митническите процедури по преминаване през граничните пунктове, охраната на конвоите, възможностите на инфраструктурата и особеностите й за преминаване на техниката и медицинското осигуряване.
Логистичното осигуряване на съюзните сили се извърши на база на получените от тях заявки. Въоръжените сили на страната ни осигуриха охрана на конвоите, настаняване за пренощуване, хранене и зареждане с гориво. Заради пандемията от COVID-19 допълнително беше организирано преминаването на съюзните военнослужещи през ГКПП-та в съответствие със заповедите на министъра на здравеопазването, изграждането в местата за настаняване на изолатори за военнослужещи с позитивен резултат и за тестване при необходимост.
– Как вървят процесите на снабдяване на формированията със съвременно оборудване и вещево имущество? Приключи ли снабдяването на военнослужещите с новото полево камуфлажно облекло?
– През последните години беше подобрен процесът по осигуряване на военнослужещите с вещево имущество в много аспекти. Към края на 2020 г. приключи успешно тяхното осигуряване на 100% с новия модел полево камуфлирано облекло, към което е предвидено да се доставят и нови видове номенклатури. За подобряване на функционалността на снаряжението на военнослужещите са разработени модели на раници, предназначени за участниците в мисии и операции зад граница, както и за използване от военнослужещите при ежедневна дейност и полеви занятия. Осигуряваха се и другите основни видове униформени облекла. Въведени бяха и нови модели униформени облекла и обувки с подобрена визия, качествен състав и характеристики, отговарящи на съвременните изисквания за практичност, комфорт и удобство. Първите доставки на част от тях вече са направени, а останалите се очакват до края на настоящата година и в началото на следващата. Освен за ежедневния войскови живот във военните формирования бяха осигурени и облеклата, обувките и снаряжението за военнослужещите, определени за участие в мисии и операции зад граница.
– Тези дни от Афганистан се завърна последният ни контингент. Как се оценява участието ни в мисията на НАТО „Решителна подкрепа“?
– На 23 юни тази година страната ни приключи 20-годишното си участие в операцията на НАТО в Афганистан. То започва в операцията на НАТО за подпомагане на сигурността в Афганистан (ISAF), като от края на 2014 г. тя се трансформира в мисията на Алианса за подготовка, съветване и подпомагане „Решителна подкрепа”. Това е най-голямото участие на Въоръжените ни сили в мисии зад граница. През годините общият брой на участниците достигна до 11 200 военнослужещи. Основните задачи, изпълнявани от българските военнослужещи през тези години, бяха свързани с охрана на базите за разполагане на коалиционните сили, патрулиране в зоните на отговорност, военнополицейски задачи, конвоиране и ескортиране на личен състав и материални средства, поддържане на сили за бързо реагиране и съветване, обучение и медицинско осигуряване на афганистанските сили за сигурност.
Българските военнослужещи проявиха отговорност, изпълнявайки задачите си съгласно оперативните планове, стандартните оперативни процедури и правилата за поведение, повишавайки авторитета на Българската армия и на Република България, както и имиджа на военната професия пред обществото. Даваните оценки от коалиционните и афганистанските партньори за представянето на българските формирования са изключителни високи. Те показват, че нашите военнослужещи успешно се справиха със задълженията си и допринесоха за повишаването на сигурността в Афганистан и в световен мащаб.
