Сдружението на жените военнослужещи укрепва традицията в конкурса за разказ с военна тематика.
Сдружението на жените военнослужещи продължи традицията на литературния конкурс „Новият Йовков” за съвременен военен разказ, обявен за първи път преди 5 години по повод на стогодишнината на Първата световна война. Във второто му издание се включиха 93 автори със 142 селектирани творби.
Интерес са проявили автори и от страната, и от чужбина: със стотици творби от 4 континента на автори от различни възрасти и професии в жанровете разказ, есе, репортаж и дори стихове. Вдъхновява ги големият ни писател Йордан Йовков, посветил част от своите творби на преживяното по фронтовете до 1917 г. Конкурсът е посветен на неговите памет и творчество, както и на наши творци, отразявали героизма на Българската армия през годините.
В залата на Централния военен клуб в миналата събота, където се връчваха наградите, допълнително вдъхновяваха гостите книгите от първите издания на Йовков, някои с личния му автограф, докосвани от ръката на писателя, щедро предоставени от притежателя си проф. д-р Георги Байчев, хирург онколог във ВМА.
С трета награда бе отличен разказът „Индия” на Сергей Комитски, запасен офицер, по образование режисьор. Част от неговото вдъхновение идва и от прадядо му, опълченец от Пета опълченска дружина през Руско-турската война.
Втора награда взе Здравка Момчева за разказа „Атентатче”, всъщност епизод от непубликуван неин роман за кървавите събития в Кербала през 2003 г. Като преподавател в българското училище към посолството ни в Лондон тя казва, че сама по себе си също е воин, който се бори за идентичността на българските деца. В чуждоезиковата среда признава, че се е научила да губи битки, но да печели войни. И пожела да се укрепи традицията на конкурса.
Андрея Илиев, бивш офицер от Българската армия, взе първа награда с разказа си „Емигрантът”. Трима автори бяха поощрени с дипломи от журито на конкурса начело с писателя Никола Статков. Сред членовете му са главният редактор на в. „Българска армия” Андрей Рангелов и писателката и преводач Здравка Ефтимова. Награди бяха връчени и за есе, репортаж и дебют.
Сред наградените с диплом за разказ е и бившият главен редактор на в. „Българска армия” и наш колега от популярния сайт otbrana.com Спирдон Спирдонов. Той участва в конкурса с първия си написан разказ – „С размислите – дотук”. Сюжетът е за „най-дългия” път на един младши офицер, капитан, тръгнал да учи във Военната академия – по Алеята на славата от портала до плаца с мислите за своето семейство, което оставя в гарнизона, а преди това още два пъти, докато е на мисии в Ирак и в Афганистан. Всъщност разказът обединява няколко офицерски съдби, казва колегата ни. Като млад офицер, служил 2 години в Толбухин (Добрич), е участвал в много мероприятия, свързани с Йовков. „Самият разказ освен патриотично има и социално послание, казва журналистът. Аз самият имам подчертан интерес и към социалните проблеми на военнослужещите в армията.”
Полковник Невяна Митева, председател на Сдружението на жените военнослужещи:
Авторите бяха по-близо до Йовков
През тази година конкурсът придоби вече международно измерение. Известието за него достигна българските училища и в чужбина, а чрез посолствата ни – и до много повече хора. Конкурсът е с голяма популярност, включиха се много автори – и ученици, и млади хора, и утвърдени имена. Ние, разбира се, държим да оставим конкурса в семейството на Българската армия, да отразява героизма на военнослужещите ни. А естествени партньори са ни Информационният център с в. „Българска армия” и ВТК. И смятам, че това, което правим, е достойно за уважение.
През тази година авторите са много по-близо до самия Йовков, до начина му на писане с неговата човечност, с психологическата дълбочина на образите. Журито беше докоснато от много от творбите. А дали провокирани от дългата пандемична обстановка, авторите бяха доста чувствителни. Очаквам по-младите военнослужещи да възродят конкурса и да му дадат нова енергия. Както и Йовков е разбирал и откривал духовността у най-обикновения човек.
Андрея Илиев, първа награда:
Конкурсът запълни огромна празнина
Аз съм служил в армията: в Елхово, Грудово, Болярово, Сливен, където се и пенсионирах като майор през 2004 г. Първата ми публикация е в „Армейска младеж” като курсант. Днес имам около 30 исторически книги, документални, и романи, сборници с разкази.
Този конкурс запълни една огромна празнина. Преди години имаше 3 конкурса – в „Армейска младеж”, във в. „Народна армия” и „черешката на тортата” беше да ти публикуват разказ в „Български воин”. После години нямаше къде да публикувам разказите си на военна тематика, дори във в. „Българска армия”.
С носталгия можем да си спомним днес и за това, че самото министерство всяка година връчваше литературни награди, а Военно издателство издаваше военно-патриотична литература. Дебютната ми книга – повестта „Лейтенантите от далечните гарнизони”, получи награда от министъра. Това липсва днес и затова Йовковият конкурс може би трябва да стане нещо като първо стъпало, а вестникът ви да го развие и надгради с друга награда, на 2 години например. Тъжно е и това, че няма както навремето – обсъждания в литературните клубове във всеки военен клуб (ДНА). И аз като курсант съм започнал от такъв клуб във Велико Търново. А в армията продължава да има хора пишещи, с отношение към литературата, които търсят „сродни души” и начини за изява. И неслучайно в сегашния конкурс участваше само един действащ военен…
Редник Ана Станева, военно формирование във Враждебна:
Трябва да пишеш, когато имаш какво да кажеш
Разказът, за който бях поощрена, е първият, който пиша изобщо в живота си, на предела на 40-те си години. Завършила съм „непоетични неща” – химия в Софийския университет, първата година на „Психология на сигурността и отбраната” във Военна академия, а в момента и в Долна Митрополия се обучавам в курс за младши сержанти. Като сержант ще служа и по-дълго в армията, а аз искам да служа в нея. Някак да продължа пътя на баща ми като военен в Карлово. И след 25 години, през които съм в София, в родния ми дом до паметника на Левски в Карлово, вдишвам въздуха и „зареждам батериите” си, когато се върна.
Моята учителка по български език и литература в Карлово г-жа Мария Дюлгерова запали искрата ми на любов към литературата. Признавам, че Вазов ми е на сърце, но Йовков е най-добрият с разказите си – с мелодичен език, със състрадание към човека и много добрина. Докосват те с най-интимното познаване на душата на човека. За разказа ми „Серафим” ме вдъхновиха няколко неща. Синът ми изучаваше тази класика на Йовков, а имаме и трикрако кученце в поделението. И когато разбрах за конкурса, съвпаденията „три от три” ме предизвикаха. Аз съм и последовател на Юнг и житейският ми преход на равносметка към годините „след 40” беше червената линия, която също ме предизвика да пиша. А изкуството и литературата са най-безболезненият преход към това. И разказът ми беше червеният конец, с който заших двете части на живота си и преминах по-нататък. Хареса ми да пиша, но усетих, че трябва да пишеш, когато имаш какво да кажеш, не да пълниш белия лист. Моята страст за момента е наситена, нека да надградя и когато имам какво да кажа, отново ще го направя.
