Автор: Ивайло Пашов
Лейтенант Даниела Георгиева от Първа зенитно-ракетна база от състава на Военновъздушните сили бе избрана за рекламно лице на материалите за популяризиране на военната служба и службата в доброволния резерв. От 1 юли нейната визия е на новите плакати и брошури, с които Централното военно окръжие (ЦВО) и военните окръжия в страната информират гражданите за реда и условията за постъпване в армията и в резерва и предимствата от това. Очевидната причина лейтенант Георгиева да бъде определена за лице на рекламната кампания са привлекателността и харизмата, но под внимание са взети и нейните професионални и личностни качества. Биографията й е показателна за това, че с упоритост и непрестанен стремеж за придобиване на нови знания и умения съществуват големи възможности за реализация на младите хора във Въоръжените сили.
Тя е родена в Ямбол. През 2005 г. завършва СОУ „Добри Чинтулов” в Бургас със специалност „Фолклор – народно пеене”. След дипломирането си постъпва като солист в Държавния ансамбъл за народни песни и танци в Сливен. По-късно се мести в Стара Загора и продължава като солист в Общинския фолклорен ансамбъл до 2007 г. Именно в Града на липите тя решава да продължи развитието си в редовете на БА. Когато споделя желанието с родителите си, те са изненадани, но я подкрепят.
Започва службата си през 2007 г. като войник в отделение „Логистика” на в.ф. 54050 – Хасково, на Сухопътни войски. Същевременно завършва задочно висшето си образование в Пловдивския университет със специалност „Предприемачество и мениджмънт в транспорта”. През 2009 г. става част от българския военен контингент, участващ в операцията на ЕС „Алтеа” в Босна и Херцеговина. През 2012 г. се прехвърля в отделение „Логистика” на в.ф. 54230 – Стара Загора, на 2-ра механизирана бригада. По време на службата там продължава обучението си и завършва магистратура „Логистика” в Националния военен университет (НВУ) „Васил Левски” – Велико Търново.
През април 2017 г. се прехвърля във в. ф. 36150 – Стара Загора, от състава на Първа зенитно-ракетна база на Военновъздушните сили. Паралелно постъпва за редовно обучение в НВУ „В. Левски” по специалността „Материални средства, придвижване и транспорт”. След като завършва, е произведена в първо офицерско звание лейтенант и назначена на младша експертна длъжност в отделение „Логистика” в управлението на Базата в гр. Божурище.
В стремежа да се доказва и развива неизменно до нея е семейството. И съпругът, и дъщеря й я подкрепят и насърчават. С радост посвещава свободното време на най-близките си и на нещата, които харесват – почивки на интересни места, разходки сред природата, шопинг по женски, кулинария…
Като човек, занимавал се с музика и фолклор, не изоставя и тази страст. Казва, че харесва всякакви ритми, но най-вече от Тракия (където израства) и Странджа. Всъщност това й носи призове от различни състезания както от времето, преди да постъпи в армията, така и впоследствие. От участията в тях има първи награди и златен медал за принос към художествената самодейност в Сухопътни войски.
Именно досега с мелодичното подхранва „хроничните” й позитивизъм и усмивка на лицето. Смята, че умее да предава хармонията от музикалното изкуство в отношенията си с хората. Не крие и че службата под пагон невинаги е „цветя и рози”. Ала е категорична, че всяко предизвикателство я подтиква още по-упорито да доказва, че „мъжката професия” може да се изпълнява достойно и от жена.
Армиятая променя много. Става по-отговорна, по-целеустремена, последователна и дисциплинирана. Помага й да прозре, че човек трябва да вярва в способностите си, да не се отказва при всяка трудност и да преоткрие смисъла на честта, достойнството и родолюбието. „С моя съпруг искаме да покажем на дъщеря си, че, когато си упорит и трудолюбив в живота, можеш да постигнеш желаното” – заявява лейтенант Георгиева. Същото е посланието й към младите хора – да не се отказват от мечтите си, да вярват в себе си и да погледнат на Въоръжените сили като възможност за сериозна кариерна реализация.
Щом една жена може да избере да упражнява военната професия и да успява в нея, за младежите от средните училища това е опция, която следва да обмислят, смята тя. Действително службата в БА изисква отдаденост, постоянно разположение и преодоляване на немалко несгоди. Но също така изгражда ценни личностни качества, предоставя добри възможности за професионално развитие, включително за работа в международна среда (в мисии зад граница и на длъжности в структурите на НАТО). Към това трябва да добавим професионалната сигурност, която системата дава, и редица елементи на социалната политика на Министерството на отбраната. Като доброто заплащане, социалното и медицинското осигуряване за сметка на Министерството, ползването на ведомствени почивни бази и жилища и получаването на компенсации за живеещите на свободен наем. Не може да не споменем и възможността за ранно пенсиониране и за получаване на парични обезщетения при прекратяване на договора за военна служба.
Усмихвам се и не спестявам комплимента, че освен с визията си е и умел оратор пропагандатор на военната служба. Интересно ми е обаче как е избрана за лице на кампанията на ЦВО.
Оказва се, че историята започва малко преди Коледата на 2020 г. Учениците от ОУ „Паисий Хилендарски” в Стара Загора решават да зарадват работещите в условията на пандемия военнослужещи и изпращат до Министерството на отбраната ръчно изработени коледни картички. В отговор на жеста началниците на ЦВО и старозагорското Военно окръжие посещават училището и изненадват децата с лакомства и рекламни материали. Като родител на едно от децата лейтенант Георгиева присъства на мероприятието и разговаря с тях. Тогава е поканена да представлява Военновъздушните сили при подобни бъдещи събития в града и откликва. Атрактивните презентации, които изнася, и нейната харизма правят впечатление. И през март т.г. получава поканата да стане лице на новите рекламни материали за привличане на войници.
Приетото предизвикателство я задължава да участва в информационните мероприятия на Министерството на отбраната за популяризиране на военната професия и да дава личен пример. А междувременно тя продължа развитието си в БА. Разбрах, че дни преди разговора ни се е явила на приемни изпити във Военния университет в Търново, където от есента планира да изучава „Военно дело”. Срещата ни приключи с пожеланието ми да съхрани своето верую и носи с чест пагоните на старши лейтенант, които предстои да й бъдат връчени в края на юли. Както и с усещането, че едва ли ще са й последните.
