По-дълги лагери на полигон Сливница ще донесат повече ефективност на обучението, казва командирът на Бригадното командване – Благоевград
Полковник Митко Балтов е роден през 1976 г. в Хасково. 2000 г. завършва НВУ Васил Левски“. След това служи 1 година в бившата 24-а танкова бригада в Айтос. Мести се в 61-ва механизирана бригада в Карлово. През 2009-2011 г. е слушател във ВА „Г.С. Раковски, от 2011 г. до 2015 г. е началник щаб на Трети механизиран батальон в 61-ва бригада, от 2015 г. до 2017 г. е началник на отделение „Планиране, бюджетиране и оперативна съвместимост с НАТО” във Втора механизирана бригада, от 2017 до 2019 г. е командир на Трети механизиран батальон в 61-ва бригада. След това от 2019 г. до 2020 г. е слушател във военния колеж на Сухопътните войски на САЩ в Карлайл, Пенсилвания. От 24 септември командир на бригадното командване в Благоевград. Женен, с две деца.
– Г-н полковник, изминаха 10 месеца откакто бяхте назначен за командир на Бригадното командване – Благоевград. С какви цели дойдохте и промениха ли се във времето?
– Целите и очакванията ми бяха доста големи, но и продължават да бъдат високи. Голяма част от службата ми е минала през големите бригади, въпреки че действителността е коренно различна, в това число личния състав, оборудване, техника и т.н.
Основният проблем е личният състав. Поради това, се наложи да препланирам част от поставените си цели, защото работата се върши с хора, а при липсата на офицери на основни командни длъжности самото управление е доста по-затруднено. Но въпреки тези ограничения не съм се отказал от поставените си цели – времето е пред нас и имаме възможност да отреагираме. Основният проблем си остава големия некомплект от младши офицерски команден състав и попълването на щаба на Бригадното командване като длъжности.
– Това е проблем за цялата структура и вероятно е така и в другите формирования на Сухопътни войски?
– Липсата на хора е навсякъде. Вярно е, че има повишен интерес на цивилните, които кандидатстват за отпуснатите места за наемане на военнослужещи. И двата гарнизона се падат 4-5 човека за едно място. Но това е за войнишки длъжности. Офицерският състав си остава проблемен въпрос.
– Какви са целите ви? Вероятно искате да въведете модел, какъвто сте видели в големите бригади?
– Главното е свързано с реда и начина на подготовката поради отдалечеността на учебния полигон за провеждане на занятия по огнева и тактическа подготовка, кормуване и др. Към настоящия момент Бригадното командване използва само Учебен полигон „Сливница“, за провеждане на горепосочените подготовки, който е на 130 километра от двата гарнизона – Благоевград и Враца. Да, наистина е тежко за хората, пътуването отнема близо 2 часа. Спането е организирано в Горна баня. На другия ден отново военнослужещите отиват на полигона – провеждат занятие по огнева и тактическа подготовка и се прибират в пункта за постоянна дислокация. Идеята ми е да може тази ситуация да се промени и да излизаме на полева подготовка с по-голяма продължителност, което значително ще повиши уменията на личния състав, които са страхотни професионалисти и имат нужния опит и рутина.
В момента има предприети процедури с Командването на Сухопътни войски, като главната идея е провеждането на подготовката на дадено формирование рота и батальон, да бъде с по-голяма продължителност и чак след това да се търси висока ефективност на подготовката и личния състав.
– Какви са комунално-битовите условия в подчинените Ви формирования?
– Битовото осигуряване в гарнизоните Благоевград и Враца е на достатъчно високо ниво. Районът в гарнизон Благоевград е след ремонт, остава да се отремонтират покривите на част от парковете за съхранение на техниката. Във войскови район Враца скоро ще приключат ремонтните дойности и с гордост мога да споделя с Вас, че ще бъде най-новото и обновено формирование в състава на Сухопътни войски. Целият район стана много красив – работилницата е освежена, подменени са голяма част от инструментите и инфраструктурата.
Към момента, храненето на личния състав в гарнизон Благоевград се осъществява чрез приготвяне на храна от щатни готвачи. Предстои този модел да бъде приложен и в гарнизон Враца, след приключване на ремонтните дейности.
– Как може все пак Бригадно командване – Благоевград да стане по-привлекателно място за служба?
– Основният проблем за голяма част от офицерите и сержантите е квартирното осигуряване. Тук не разполагаме с достатъчно брой ведомствени жилища, които можем да предложим на всеки новоназначен офицер. Като съпоставим как стоят цените на наемите в град с два университета – свободният наем е доста висок и военнослужещите предпочитат да пътуват от Гоце Делчев, Кюстендил, Сандански, дори от София. Това е близо час път и е доста натоварващо за тях.
Тази година венецът на подготовката ще е батальонно-тактическо учение с бойна стрелба с Десети механизиран батальон и формирование от Трети батальон през месец септември. Предстои ни сертификация на Модул за активна охрана и отбрана на летище през месец октомври и подготовка за сертифициране и встъпване в дежурство на Сили на оперативния резерв в Стабилизиращите сили на НАТО в Косово /KFOR/ „Алтеа“ през декември.
– Казвате, че личният състав е мотивиран? Виждаме, че в тях има желание към промяна.
– Да, искам да им благодаря за инициативата им да се възстанови иконата на „Св. Георги Победоносец“ на строевия плац, която беше лично осветена от Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим.
Включваме се активно и в спортните турнири. На 1 и 2 юли на проведеното състезание по тактическа стрелба в Карлово, взехме второ място. Участващите военнослужещи са мотивирани следващия път да бъдем първи. Предстои ни съвсем скоро да получим по инициатива на Регионалния историческия музей на Благоевград бойно знаме – реплика на 14-и пехотен македонски полк, чиито наследник сме. Използвам високата трибуна на Вашата медия, за да пожелая на личния състав на Бригадното командване здраве и още много професионални върхове, които да покорим заедно!
