„Авангард“, „Кинжал“, а сега и „Циркон“ . . . Впуснала се преди време в надпреварата с хиперзвукови ракети, Русия според експерти „води с една дължина“ в тази сфера и може да използва това като лост в преговорите за контрола над въоръженията.
С максимална скорост 9 Маха и теоретичен обсег 1000 километра, „Циркон“ успешно мина тази седмица ново изпитание, което приближава поставянето й на въоръжение в руския военноморски флот, където с нея ще бъдат оборудвани фрегати, а след време и атомни подводници.
Тази хиперзвукова ракета е част от „непобедимите“ оръжия, представени с много шум през 2018 г. от Владимир Путин, който отправи и предупреждение към западните страни: „Чуйте ни сега!“.
Два модела от тях вече са на въоръжение – ракетата „Кинжал“ за военновъздушните сили и, на първо място, „абсолютното оръжие“ на руския президент – хиперзвуковият планер „Авангард“. Способен да носи ядрен заряд, той лети със скорост до 33 000 км/ч, променяйки непредсказуемо посоката и височината на полета, което прави прехващането му почти невъзможно.
Това са оръжия, предназначени „да сплашат Запада“, смята независимият аналитик Александър Голц – Владимир Путин неведнъж е повтарял, че са разработени в отговор на американския противоракетен щит.
Вашингтон и НАТО не подминаха без внимание пробния пуск в понеделник. „Новите хиперзвукови ракети на Русия са потенциално дестабилизиращи и водят до съществени рискове“, защото могат да носят ядрени заряди, коментира в понеделник говорителят на Пентагона Джон Кърби.
Висш служител от НАТО разкритикува пред АФП тези ракети, които „създават повишен риск от ескалация и грешка в преценките“, като увери, че Атлантическият алианс „няма да последва примера на Русия“.
Технологична преднина
Ако говорим за хиперзвукови оръжия, технологичната преднина на Русия е неоспорима. „Никой освен Русия няма такива, но всички искат да имат“, изтъква Александър Голц.
Китай разсекрети първата си хиперзвукова ракета през октомври 2019 г. и Вашингтон възобнови редица замразени програми. Франция също се впусна в надпреварата.
„Руснаците чудесно знаят, че преднината им е временна“, подчертава Игор Деланое, заместник-директор на Френско-руския център „Обсерво“ и експерт по въпросите на отбраната.
„Американците ще наваксат изоставането си за месеци, година и половина или най-много две“, казва той.
Хиперзвуковите оръжия са опасни не толкова заради скоростта си, която в крайна сметка не е по-голяма от тази на междуконтиненталните балистични ракети, колкото заради способността да променят посоката на движение, вместо да летят по дадена предвидима траектория – това праща в забрава наличната противоракетна отбрана.
През последните години редица американски представители се разтревожиха по-специално от факта, че тези оръжия са опасни за самолетоносачите – изключително уязвими кораби.
Редица наблюдатели обаче са на мнение, че в хиперзвуковите ракети няма нищо истински революционно.
„Авангард“ представлява забележителен научен успех, но от военна гледна точка по нищо не се различава от обикновена ядрена бойна глава“, настоява Александър Голц.
Според него Москва бездруго разполага с едно непобедимо оръжие – „ядрения си арсенал, доближаващ половината от световния потенциал“.
Преговорната маса
Защо тогава се харчат милиарди за подобни ракети?
„Идеята не е задължително да използваш тези оръжия (. . .), а да покажеш, че каквито оръжия и да разработи някой, ти пръв ще се сдобиеш с такива. Че винаги ще си върхът“, изтъква Камерън Трейси от Центъра за международна сигурност и сътрудничество към Станфордския университет в САЩ.
Русия може да използва предимството си по-специално, за да върне САЩ на масата за преговори по контрола над въоръженията.
„Това е обичайна стратегия – да разработваш нови оръжейни системи, не за да ги развърнеш, а за да ги използваш при преговори“, обяснява Трейси.
Срещата между Владимир Путин и президента на САЩ Джо Байдън в средата на юни приключи с кратка декларация, че ще започне „диалог за стратегическата стабилност“ – пробив след управлението на Тръмп, белязано с разпадането на руско-американския договор ДРСМД за ракетите със среден обсег.
В очакване този диалог да стигне до резултат – или пък не – виждаме как се развива, „безспорно, първоначалната фаза на оръжейна надпревара“, отбелязва Ханс Кристънсън, експерт по ядрените оръжия от Федерацията на американските учени.
„Една опасна надпревара да се разбере кой може пръв да унищожи обектите на другия лагер“, добавя той: „Никой не знае всъщност как ще свърши това“.
Източник: bta.bg/
