В наши дни последната седмица на юли се възприема като отпускарско време, но в миналото именно разгара на лятото е белязан от важни сражения и войни. На 26 юли 811 г. се води прочутата битка при Върбишкия проход, в която хан Крум разгромява армията на византийския император Никифор Първи. Преди това войната се развива успешно за византийците – те превзели българската столица Плиска, разграбили я и опустошили Североизточна България. Обратният път към Константинопол обаче се оказал невъзможен, тъй като бойците на хан Крум завардили старопланинските проходи. В жесток нощен бой византийската армия е напълно разгромена, а Никифор Първи е посечен. Според описанието на хрониста Теофан Изповедник хан Крум заповядал да обковат черепа на Никифор със сребро и пиел наздравици от него. Това емблематично действие по-скоро е плод на въоръжението на средновековния хронист, но е любопитно и се помни от ученици и туристи.
Не толкова успешна за средновековната българска държава обаче е последната седмица на юли през 1014 г. Тогава византийската армия настъпва по долината река Струмица. За да я спре, цар Самуил разпоредил построяването на дървена стена. Първоначално тя изглежда непристъпна, но впоследствие византийците намери начин да я заобиколят по обходен път през планината Беласица. Рано сутринта на 29 юли те нападнали българските бранители и им нанесли съкрушително поражение. Цар Самуил успя да избяга в крепостта Прилеп, но умрял през есента на 1014 г. при вида на 15-те хиляди български пленници, ослепени от византийците. Това число също се приема скептично от учените историци, но така или иначе времената са били жестоки, а битката между България и Византия – на живот и смърт.
316 години след поражението на Самуил, неуспех в битка търпи и друг български владетел – Михаил III Шишман. На 28 юли 1330 г. той се сблъсква с войската на сръбския крал Стефан Урош III Дечански. Българските бойци били 12 хиляди плюс около 3000 „скити“ – татари, алани, власи. Сърбите били 14 хиляди, подпомогнати от 1000 каталани – професионални войници от областта Каталония в Испания. Използвайки момента, когато българската войска се пръснала в околността на крепостта Велбъжд да търси продоволствие, сърбите атакували и спечелили победа.
Горещо за българите е и лятото на 1877 г. Тогава се води Руско-турската освободителна война като османците се готвят за пробив през Стара планина, който да обърне хода на сблъсъка. Това не им се удава, но те удържат контрола над Североизточна България чак до лятото на следващата година. Затова град Варна е освободен чак на 27 юли 1878 г.
През лятото на 1913 г. България губи Междусъюзническата война след като се изправя едновременно срещу бившите си съюзници Сърбия, Гърция и Черна гора, както и срещу Османската империя и Румъния. Въпреки храбростта на войниците, войната не може да бъде спечелена, защото румънците нахлуват от север и окупират половин България. Мирният договор е сключен на 27 юли 1913 г. Той дава на България само Беломорска Тракия и Пиринска Македония, но не и Одринска Тракия и Вардарска Македония. Година и един ден по-късно пък започва Първата световна война, в която българите ще се опитат да вземат реванш за поражението в Междусъюзническата. 24 юли 1867 г. е рожденият ден на генерал Михаил Сапунаров. През 1887 г. той завършва Военното училище в София, а през 1904 г. – и френската Генералщабна академия с отличие. В навечерието на Балканската война получава задача да проучи укрепленията на Одринската крепост и го прави успешно, влизайки в града предрешен като продавач на боза. През 1918 г. става генерал и командва Трета армия в Добруджа. Умира на 92 години при трамвайна злополука. На 24 юли 1865 г. е роден бъдещият генерал-лейтенант Стефан Богданов, а на 27 юли 1869 г.– генерал-майор Иван Марков. На 30 юли пък е бойният празник на 34-ти Троянски и 16-и Ловчански пехотни полкове.
