Ракетите в полет комуникират една с друга за по-голяма ефективност
Проектът CSWTD разработва нов хардуер и нов софтуер, който да направи оръжията по-кооперативни
Британското министерство на отбраната инвестира 3,5 милиона лири в Лабораторията за отбранителни научни технологии за разработване на смарт-бомби: ракети, които са способни в полет да комуникират една с друга, съобщава сайтът technews.bg.
Още през 60-те години първите боеприпаси с лазерно насочване бяха наричани „смарт-бомби“. Те можеха да бъдат насочвани към целта си от пилот или офицер, ала пет десетилетия по-късно
ВЕЧЕ НАБЛЮДАВАМЕ НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОРЪЖИЯ, КОИТО СА УМНИ В ИСТИНСКИЯ
смисъл на думата: те могат да събират данни, да оценяват ситуациите и да променят плановете си, за да достигнат до целите си.
За да бъдат ефективни подобни оръжия, те трябва да могат да работят в екип, отбелязва в публикация за новата разработка NewAtlas. Досега ракетите можеха да „говорят“ с центъра, от който са изстреляни, но не и помежду си.
За да се справи с това, проектът, наречен CSWTD, се съсредоточава в разработването както на нов хардуер, така и на нов софтуер, който да направи ракетите по-кооперативни, и проучва как да ги приложи в реални сценарии.
Двугодишният проект започна през април 2021 г. Новата технология може
ДАБЪДЕ ИНТЕГРИРАНА В ПО-ИНТЕЛИГЕНТНА ИНТЕГРИРАНА МРЕЖА ОТ РАКЕТИ
в рамките на пет години.
„В момента ракетите могат да комуникират с платформата за изстрелване, но не и помежду си“, казват от Лабораторията за отбранителни научни технологии. „Целта на новата програма е да проучим как технически могат да бъдат постигнати междуракетните комуникации и да се използва поведение на сътрудничество за решаване на военните предизвикателства“.
През 2019 г. израелската компания Rafael обяви, че е създала и успешно тествала планираща авиационна бомба Spice 250, оборудвана с изкуствен интелект (AI), който позволява да бъде открита дадена цел сред различни обекти.
В момента планиращите бомби са оборудвани с различни системи за насочване, но ако целта изглежда като околните предмети, бомбата може да се взриви на грешното място. Spice 250 с вграден AI може да различи целта с помощта на база данни с триизмерни модели и обучени невронни мрежи.
Масата на бойната глава е 75 килограма. Сгъващото се крило за планиране позволява удари срещу цели, разположени до 100 км от точката на изстрелване.
В допълнение, Spice 250 е снабдена със система за анулиране на целта няколко секунди преди бомбата да я приближи, а изображението от вградената камера се предава към приемника, докато целта бъде ударена.
В бъдеще технолозите от Rafael планират да въведат възможност за автоматично избиране на вторична цел в случай, че бомбата не разпознае първичната цел.
През февруари 2015 г. американските военни обявиха поръчка за разработване на ново поколение оръжие, което ще може софтуерно да се актуализира по същия начин като операционната система на смартфоните.
Изискванията към изпълнителя показват, че новата пушка трябва да бъде оборудвана със система за управление, която подобрява точността на стрелбата на далечно разстояние, има защитен от кибератаки процесор и система за определяне на разстоянието до целта и скоростта на вятъра.
Министерство на отбраната на САЩ ще получи финансиране за разработка на нападателни кибер оръжия. Вече е обявен конкурс за изпълнител на проекта за т.нар. логическа бомба, съобщи Nextgov.com.
Предвиждат се средства в размер на $460 млн. и договор с изпълнителя за пет години. През този период външната компания ще поеме и други дейности на американското кибер командване.
Логическата бомба представлява компютърна програма, която може да разрушава инфраструктурата на противника, водейки я до самоунищожение. Военните планират да използват подобно кибер оръжие вместо обикновените снаряди.
Съгласно доктрината на Пентагона, с помощта на логически бомби САЩ могат да
ПРЕДИЗВИКАТ КАТАСТРОФИ В ЯДРЕНИ ЦЕНТРАЛИ, ДА ИЗПУСКАТ ЯЗОВИРИ С ЦЕЛ
наводнения и да изключват диспечерското оборудване на летищата, предизвиквайки самолетни катастрофи, коментират новината руски медии.
САЩ поддържат военна кибер структура от 2009 г., като доскоро се считаше, че нейната задача се ограничава само до защита от хакереки атаки. През септември 2014 г. членовете на НАТО се съгласиха, че мащабна кибератака срещу страна от алианса ще се разглежда като нападение срещу целия блок и може да предизвика ответен военен отговор.
Източник: в.”Монитор“
