Трябва да се отнасяме към държавната собственост като към своя. Лош пример в това отношение е подготовката на инфраструктурата за Ф-16 в Граф Игнатиево – платени са 184 млн. лв., а досега не е забит един пирон.
– Г-н министър, мандатът на служебните правителства по презумпция е кратък. Казвате в свое интервю: „Направил съм необходимите първи крачки. Няма да ми стигне време да ги извървя“. За какво Ви стигна времето и за какво не?
– Да, факт е, че, както няколко пъти вече съм казвал, мандатът на редовните правителства започва със 100 дни толеранс. Служебното правителство няма 100 дни мандат. Така че за това кратко време може само да се започне работа, но, за съжаление, не може да се приключи. Какво имам предвид? Искам да изкажа задоволството си за това, че успях да реализирам всичките си приоритети, които обявих в самото начало на мандата си, а това е на първо място завръщането на българския контингент от Афганистан. Всички момичета и момчета се върнаха живи и здрави и това е прекрасно. Бях в Карлово на тяхното разформироване, поздравих ги, пожелах им да продължават все така напред. Осигурихме нормалното функциониране на Министерството на отбраната. Третото, което също така е от важно значение, е, че се проведоха многобройни учения както по линия на НАТО, така и национални с участие на съюзници и на партньори, ученията бяха отлично подготвени и изпълнени, оценката за тях е много висока, основно от нашите съюзници и партньори. Веднага искам да поясня, че не беше възможно да се приключи всичко. Защото проблемите в МО и в армията са затлачвани в продължение на години, в продължение на десетилетия. Необходими са решителни и бързи промени. Тези проблеми трябва да бъдат отстранявани с волята на българските политици, които бяха избрани в Народното събрание, и на всички парламентарно представени партии. Те трябва да имат смелостта, волята и визията да го направят.
– Преживяхте бурен, макар и кратък мандат – инцидент с американски военнослужещи в Чешнегирово, инцидента с парашутистите пак там, трагедията с МиГ-29 на Шабла. Понесохте обвинения за чужди грешки и пропуски, трупани с десетилетия. Бихте ли поел ангажимента да сте министър на отбраната пред президента Румен Радев, ако знаехте какво Ви предстои?
- Да бих приел отново предложението да стана министър на отбраната и веднага ще обясня защо: защото като част от служебното правителство, аз се чувствах и част от един екип, който започна промяна, а това ме изпълва със задоволство и въодушевление. Крайно време беше България да тръгне по един истински път на развитие. Аз съм щастлив, че имам възможност да бъда част от това правителство. А във връзка с инцидентите, които се случиха, да, прав сте, всъщност първото ми явяване пред медии беше във връзка с инцидента в Чешнегирово, тоест „кризисен PR“, както го наричате вие, журналистите. Да, факт е, че инцидентът се беше случил преди служебното правителство да започне своя мандат, но то беше това, което трябваше да се справя с последствията от този инцидент. Мисля, че го направихме, както трябва. Във връзка с инцидента с парашутистите искам да припомня, че момчето, което пострада много тежко, всъщност се възстанови напълно и беше изписан. Но някак си положителните новини, за съжаление, рядко влизат в репортажите на вашите колеги, а такива имаше много по време на моя мандат. Например открих над 20 операционни зали във ВМА, които са оборудвани по последната дума на техниката. Малко нации в света имат достъп до качествено здравеопазване. Българите имат достъп до него във ВМА и това според мен трябва да се чуе, трябва да се знае.
Излишно е да казвам каква горчивина и болка изпитахме всички ние при гибелта на подполковник Валентин Терзиев. Това със сигурност беше най-тежкият момент в кариерата ми на служебен министър. Аз се срещнах със семейството, разговарях с майката, с брата, после с г-жа Димитрина Попова в деня, когато почетохме неговата памет, но при цялата болка, при цялото страдание, което изпитаха всички, включително и аз, видях решимост в очите, в действията на българските воини да продължат тежката си работа в защита на Родината, за отбраната на България и защита на нейната териториална цялост. И това ме изпълва с удовлетворение.
– Какъв би бил Вашият „План за действие“, ако разполагахте с редовен четиригодишен мандат на министър? Казахте, че въоръжението в Българската армия е в състояние, което изисква спешни мерки за модернизиране, тоест трябва да се превъоръжим, като дори цитирахте делегация на НАТО от 2015 г., която буквално назовава българското въоръжение „ръждясало“. Пояснихте, че само пари не са достатъчни. Какво още е необходимо?
– Превъоръжаването на БА е приоритет номер едно. В същото време си давам сметка, че това никак не е популярно в българското общество, защото става въпрос за харчене на солидни суми и средства. През изминалата година БВП в световен мащаб е намалял с 4,4%, както в резултат на пандемията, така и в резултат на други финансово-икономически фактори. В същото време разходите за отбрана, които страните по света заделят от своите бюджети, са нараснали с 2,2%. Това означава, че светът харчи пари за въоръжение повече отпреди, защото живеем в един много несигурен свят, в който се извършват много сериозни геополитически промени. И ние трябва да поддържаме въоръжени сили и военни способности, които да ни гарантират не само отбраната на страната, не само защита на териториалната цялост, но също така да ни гарантират възможността за сдържане, т.е. никой да не си помисли да предприеме нещо срещу България, защото нашата армия е боеготова и боеспособна. Още един пример: Нашата южна съседка Гърция преживя изключително тежък период на финансови рестрикции. Дори когато в Гърция банкоматите бяха ограничени да пускат само по 50 евро на човек, гръцката държава не намали разходите си за отбрана. Тоест в гръцкото общество, в техните партии, очевидно има железен консенсус за това, че трябва да се инвестира в отбрана. България трябва да върви по този път – да инвестира във военни способности, превъоръжаване и много правилно споменахте: „Парите не са достатъчни“. Защото пари без правилно управление, без отчетност, без прозрачност, без да бъдат изразходвани умно, няма да свършат работа. Трябва мениджмънт, трябва умно управление на отбраната, така че България да може да надгражда солидни Въоръжени сили.
– Коментирахте и сделката с двата бойни кораба, които немската фирма „Люрсен“ строи в български корабостроителници за 1 млрд. лв. и които са без въоръжение. Българската общественост е била „на тъмно“ за това, че корабите са закупени без боеприпасите.
– Трябва да има прозрачност. Политиците трябва да са честни с хората и да им казват за какво и защо са необходими тези пари. Те трябва да обяснят на българските граждани, че парите за отбрана не са хвърлени на вятъра, а са пари за техните сигурност и просперитет. Българите си спомнят, че България първо стана член на НАТО, а след това на Европейския съюз, откъдето и до ден днешен ползваме финансова помощ. НАТО не е организация, която се занимава с финансови и икономически проекти, но ЕС е. България стана член на ЕС благодарение на това, че беше член на НАТО. България стана част от един сигурен, стабилен свят.
– В сила е рамков договор с производителите на МиГ-29, които могат да предложат най-качествената и професионалната поддръжка на тези машини. Предстои сключването на ново споразумение за поддръжка. Какви са неговите параметри?
– Преди да говоря за перспективите за сключване на споразумението, трябва да кажа следното: България сключи договор за придобиване на 8 изтребителя Ф-16 и по решенията на българските правителство и парламент страната трябва да придобие още 8 броя Ф-16, след като бъдат доставени първите 8. Тоест ние ще закупуваме Ф-16. Но докато имаме МиГ-29, чийто жизнен цикъл изтича 2029–2030 г., ще сме неразумни да не ги използваме за охрана на българското въздушно пространство и т. нар. Air Policing. Кой и как може да извърши работата по поддръжката на летателната способност и годността на МиГ-29? Да, знаем, от една страна, че това е руската самолетостроителна компания МиГ, тъй като тя е производител на МиГ-29. Ние в момента проучваме кои други могат да се справят с тази задача, дали въобще могат да се справят с нея. Накратко, за да се вземе едно решение, то трябва да е информирано. Трябва да съберем информация кой какво може да направи, кой каква гаранция може да даде за тези машини и тогава вече да вземем решение какво споразумение ще сключим и с какви финансови параметри.
– Наскоро заявихте, че за миналата година 99% от обществените поръчки в МО са били с посочване на изпълнител, без да е организиран конкурс. Практика е било също договорите да се плащат авансово, въпреки че е имало указания на Министерство на финансите това да се прилага само в краен случай. С какво чувство ще си тръгнете от МО след разкриването на тези факти?
– Не мога да проумея каква е била причината да не се правят пазарни проучвания, преди да бъде възложено изпълнението на даден договор. Пазарното проучване е една сравнително немного сложна дейност, но тя гарантира, че интересите на МО и държавата ще бъдат защитени. Защо? Защото ще разберем каква е цената за получаване на дадена услуга, ще разберем кой е този, който предоставя най-изгодно тази услуга и с най-добро качество. Ако си правите ремонт у дома, никога няма да отидете в първия магазин и да купите първото нещо, което ви се изпречи пред очите. Ще проверите кое е по-евтиното, по-качественото, какъв е производителят. Трябва да се отнасяме към държавното като към собственото. Сигурно някои ще ме помислят за идеалист, но трябва да се възпитава грижа на добър стопанин към всичко, което е общо и държавно. Иначе парите се харчат, нищо не се придобива или то е с ниско качество, без гаранция. В края на краищата това е залагане на бъдещи проблеми. Когато се избере една фирма, която няма опит, кое гарантира, че тя ще го изпълни с исканото от вас качество? Пример: инфраструктурата за Ф-16 на Авиобаза „Граф Игнатиево“. Разплатени са 184 млн. лв. Не е забит един пирон до ден днешен. Изпълняват се 3 от общо 54 проекта. Има закъснение между 6 и 8 месеца от план-графика, който е заложен. В момента предприемаме мерки да балансираме това закъснение, да го наваксаме. Но това са кризисни мерки. В началото, ако е било подходено с грижата на добър стопанин, т.е. да се помисли този проект как ще стане по най-успешния начин. Първо, трябва да избереш фирми, които някога са правили летище за F-16. Трябва да избереш един супервайзер, координатор или технически ръководител, както го наричат в частния бизнес строителните компании, който да координира усилията на всички фирми, които са включени в изпълнението на проекта. Имало е такава възможност, има специална агенция на НАТО, която се занимава точно с това, но не е потърсена, не са поискани нейните услуги – защо, не знам. Сега се усложнява всичко, ние трябва да вървим отзад напред, за да наваксаме и закъснения, и пропусната работа. С пълна сила се е включила и фирма ПРОНО на МО, което е наше търговско дружество, между другото, наето като проектант от доста от фирмите, които изпълняват проекти по инфраструктурата на Ф-16. И това е хубаво, защото фирмата ПРОНО има опит, но пак казвам, не е помислено да се изберат фирмите с най-богати опит и история в изграждането на такива обекти.
– По време на Вашия мандат се случи изтеглянето на контингента ни от Афганистан и приключването на участието на България в мисията на НАТО „Решителна подкрепа“. Афганистан е позната тема за Вас. Бил сте заместник-ръководител на посолството там, когато България се включва в мисията. Разкажете ни за това начало и за ваши лични впечатления от българските военнослужещи.
- Няма да скрия, че напрежението беше много високо, рисковете нарастваха, тъй като не е тайна, че обстановката в Афганистан се влошаваше с всеки изминал ден. Талибаните контролираха вече една голяма част от територията на страната и е имало случаи, когато аз не съм могъл да заспя от притеснения дали нашите момчета и момичета ще се върнат живи и здрави. Слава Богу, върнаха се.
Но мога да кажа, че България по друг начин продължава ангажимента си за стабилността и сигурността на Афганистан. Ние продължаваме да бъдем част от международната общност, която ще оказва съдействие както на Афганистанската армия, така и на Афганистанските сили за сигурност. През годините България е подпомагала и граждански проекти в страната, участвали сме във възстановяване на училището за изкуства в Кабул. България всяка година спонсорираше и провеждаше курсове за обучение на афганистански дипломати. Нашите усилия продължават. Както България, така и цялата международна общност преминаха през цялата въртележка от въодушевлението, от огромните положителни емоции и очакванията за това, как ще се възроди Афганистан, после преминахме към реализъм, разочарование, защото това е държава със свои специфика, култура, религия. Стискам палци афганистанците да седнат и да се разберат помежду си. Пак казвам, България е част от усилията на международната общност за стабилността на страната, но в края на краищата хората там трябва сами да решат своята съдба.
– Наблюдавахте мащабното учение на ВМС с международно участие „Бриз 2021“, видяхте какви са способностите на флота. В последните години военната активност в Черно море нараства, нараства и активността на НАТО в региона. Как виждате мястото на България в гарантиране на сигурността в региона?
– България е черноморска страна. И като такава има един основен интерес: да има мир. Ние не сме войнолюбива нация. В същото време знаете, че полуостров Крим бе анексиран от Русия. Не искам да се връщам в историята, за да си припомняме чий е бил Крим. Но е факт, че анексирането на Крим от Руската федерация беше в разрез с нормите на международното право. Полуостров Крим в момента се милитаризира. Както се казва, превръща се в един огромен непотопяем самолетоносач. Освен това там има инфраструктура за разполагане на ядрени оръжия. Нямаме информация към момента там да има разположени такива, но има такава инфраструктура. В последните години Русия модернизира армията си, модернизира и военноморския си флот с най-модерни средства, технологии, способности. Русия в момента разполага със способности в Черно море да контролира абсолютно всичко, което се движи. България, пак подчертавам, е мирна страна, но ние сме член на НАТО. И като такава държава руската страна ни разглежда като неприятел. Във всички техни стратегически документи НАТО се квалифицира като неприятел. Нашите съюзници са ясни кои са, ние заедно с тях на първо място предприемаме мерки да опазим нашите ценности, тоест да бъдем свободни, да имаме свобода на словото и печата, свобода на пътуването, по възможност да просперираме, да имаме демокрация. Това са основните неща, за които е създаден НАТО – да пази тези ценности, типични за Западния свят.
– На фона на негативните разкрития по време на мандата при освещаването на реновирания Операционен център на ВМА казахте, че това е „добра новина в дефицитно на добри новини време“. Има ли други добри новини в армията?
- Определено има добри новини в армията, но на добрите новини в армията не се обръща внимание. Те не се отразяват. За съжаление, повечето български медии акцентират върху сензацията, върху клюката, върху скандала. Модерните операционни във ВМА не бяха отразени в националните медии. Повече от успешно беше провеждането на военното учение „Бриз 2021“ край Варна. Отлично беше проведено учението на полигона „Корен“. Посетих Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров“ във Варна, където видях неща, които са на световно ниво. ВВМУ е второто най-качествено висше военноморско училище в света, пред него е само това в Австралия. Така че трябва не само да се гордеем, а и да прилагаме добрия опит, летвата, която във Варна са вдигнали. Там има център, който още се изгражда, по киберотбрана. Армията неистово има нужда от подобни способности, защото киберпрестъпността е не само световен бич, знаем какво се случи неотдавна с хакнатите данни в НАП на 5 млн. българи. Армията ни е на прага да започне да изгражда такива способности и след време ние ще ги имаме. Това трябва да се знае. Отлични са оценките на нашите партньори и за уменията на българските командири и воини.
Искам да съобщя и за какво не ми стигна времето като министър. То е свързано с времето, когато бях постоянен представител на България в ООН в Ню Йорк. ООН провежда мироопазващи операции в цял свят, в които България в момента не участва. Особеното на тези операции е, че разходите и участието в тях за военнослужещи, техника и транспортирането и поддръжката ѝ, се финансират от бюджета на ООН. Това е една отлична възможност не само да се поддържа оперативна съвместимост на нашата армия с други съюзници и партньори, а и отлична възможност да бъдем видими и да трупаме опит. Това е нещо, което, за съжаление, няма да успея да осъществя, но ще го предам като идея на своя наследник.
