Бележим ръст на приетите бакалаври, но това изисква инвестиции в преподаватели, казва деканът на факултет „Национална сигурност и отбрана“ във Военна академия „Г. С. Раковски“.
- Г-н полковник, в какво се състои спецификата на факултет „Национална сигурност и отбрана“?
- Факултет „Национална сигурност и отбрана“ е основно звено на Военна академия. То е и уникално, защото е създадено за обучение на офицери за Стратегическо ръководство на отбраната и Въоръжените сили, с национално ориентирано обучение към интересите на страната и вземането на стратегически решения. С изграждането на модела на обучение за командване и управление на стратегическо ниво ние изучаваме средата на сигурност, промените в условията на сигурността, произтичащи от различни рискови заплахи и нейната динамика. Изучаваме факторите, които й влияят, за да можем да ги управляваме с оглед на подобряване на неприемливите условия и постигане на политическите намерения – т.е. високото ниво на заплаха, както и войната, няма как да бъдат откъснати от политиката на развитие на страната.
В тази връзка наред с обучението на офицери разкрихме редица магистърски програми за граждански лица –студенти, които да обхванат аспектите на кризите, извънредните ситуации, военните конфликти и войната. Изучаваме и развиваме всички функции на системите за отбрана и за защита на националната сигурност, а самите специалности съответно ориентират нашите обучаеми към политическите аспекти в дейността на елементите на тези системи – икономическите, информационните, психологическите и т. н. Последната приета програма е „Психология в сигурността и отбраната“, с която покриваме доста деликатна област, каквато са психологичните ефекти на войните, кризите, конфликтите и дори природните бедствия.
- На практика трансформирате военни модели за взимане на решения и ги адаптирате към граждански ситуации?
- Свидетели сме на разнородни опасности, и по-скоро на комбинации от рискове и заплахи. Това би могло да създаде аналогия с управлението при военно положение или война, управление на сложни системи в динамична среда. Нарасна интересът към знания, основани върху военни модели за вземане на решение, които се оказаха адаптивни и към ситуации с кризи от невоенен характер. Обучаваме офицерите на военностратегическо ниво, което създава модел на мислене, недиректно ориентиран към определени знания, а към разбиране на случващото се, ориентирано към прогнози, към бъдещи хоризонти. Така изграждаме увереност, спокойствие в обучаемите за техните перспективи. Самите явления, които ни съпътстват като общество, пораждат необходимостта от такива експерти. Затова възможността да се реализират в управленски структури и институции в местната и централнатата власт, в различни организации, включително и в бизнеса, създава привлекателност, която ние наблюдаваме с ръста на обучаемите.
- Вече втора година обучавате бакалаври, чийто брой бележи невероятен ръст като следствие на високия интерес към специалностите във факултета?
- Имаме ръст и при магистрите, и при докторантите, но той не е толкова силно открояващ се на фона на бакалаврите. Вече 2 години обучаваме бакалаври, а ръстът е значим – двоен и троен в приемът. Редно е да споменем, че във факултета ядрото на знанията се формира от магистърските програми. Обучаваме 8 офицери в Стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили в професионално направление „Военно дело“ с продължителност една година. Освен това обучаваме по 5 магистърски специалности в професионално направление „Национална сигурност“ и една магистърска специалност в „Психология“. Общо обучаемите са 381 за магистър и 419 за бакалавър. Обучаваме и 228 специализанти в 30 курса за следдипломна квалификация и средно около 35 докторанти по 5 докторски програми.
Поддържането на толкова различни програми и две нива на обучение не е лека задача. Винаги има и предизвикателства, като например заради пандемията се наложи да разкрием два нови курса, ориентирани към офицери, за които се предвижда да заемат длъжности в различни щабове на НАТО.
Днес завършват своето обучение и ще получат дипломи випуск 2021 „Г. С. Раковски“ – първа смяна. Сред тях са 8-те офицери за Стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили, а първенец на випуска е капитан I ранг Петко Якимов. Завършват и 32-ма студенти в редовна форма на обучение.
- С какво завършилите Военна академия се различават от останалите випускници на университети?
- Мисля, че се оказахме на точното място и в правилното време с подготвени програми и качествен академичен състав. Все повече хора имат нужда от запознаване със сложните модели на управление при риск, включително с извличане на опит от структурите на НАТО. Завършилите са посланици на идеята за националните ценности, традициите и уменията за управление, съизмеримо с другите държави. Те формират професионална общност от офицери и граждански лица, която може да си взаимодейства.
- Едно от големите предизвикателства през тази година беше дистанционното обучение? Кои са другите?
- Лидери не могат да бъдат изграждани дистанционно, а това става тук, на място, когато могат да се съизмерят с колегите си, да видят поведението и възможностите, начина на изразяване и отстояване на позиция. Чрез дистанционното обучение няма как да се усети обаянието на преподавателя, много хора идват тук да слушат лекциите, защото ефектът е съвсем различен. Освен това с преминаването към дистанционно обучение се увеличи административната работа – наложи се три пъти да препланираме практическите занятия. Ситуационните игри, щабните тренировки, а и стажове осъществихме в реална среда, включително с посещение на стратегически обекти. Но практическите занятия сведохме до минимум, като успяхме да компенсираме с разработването на реферати, есета, курсови работи, които замениха традиционните активни форми на дискусиите и семинарите. Това натовари изключително много академичния състав.
Независимо от това, че ползвахме само 30 на сто от капацитета на залите, успяхме успешно да поддържаме и методическата дейност на факултета. Оказа се, че да преподаваш на магистри години наред по един модел не е същото, като да преподаваш на бакалаври. Те просто не разбираха учебния материал. Това наложи да адаптираме формите и методите на преподаване към аудиторията на бакалаврите и да създаваме нови лекции, учебни помагала и тестове.
Факултетът винаги предлага новости. Защото изследванията са заложени в работата на факултета. Ние подпомагаме работата на МО, като участваме в работни групи за разработване на нормативни документи, ръководства, концепции, доктрини, стратегии. Заедно с научните трудове и публикации това развива академичния състав.
Сред най-големите предизвикателства е създаването на хабилитиран академичен състав. Необходими са ни полковници професори и доценти, защото, за да преподаваш на стратегическо ниво, пред аудитория от полковници, трябва да си поне полковник. Имаме вакантни 20 на сто от академичните длъжности, предимно за офицери.
За тази цел създадохме план за развитие на академичния състав, с който прогнозираме развитието на редовните докторанти, атестирането на академичния състав и възможностите за обявяване на конкурси. За офицерите срещаме и допълнителни трудности, защото трябва да спазваме едновременно Закона за отбраната и въоръжените сили и Закона за развитие на академичния състав. Изкуствено поддържаме вакантни длъжности за различните офицерски звания, за да може да се осигури израстване на офицера в академичен и военен смисъл.
В същото време успяваме да компенсираме вакантните длъжности с привличане на гост-преподаватели и на хонорар, които са се доказали в практиката, с опит.
Друг съществен проблем е растящият брой на бакалаврите. Много хора се радват на големия брой обучаеми, но трябва да започнем да инвестираме в преподаватели, за да успеем да поддържаме високо качество на обучението.
Последното предизвикателство, което мога да очертая, е преподаването на английски език. Във факултета има 4 курса, създадени по заявка от МО и включващи преподаване на английски език. Това е стратегически курс с преподаване изцяло на английски, това са курсовете за подготовка на щабни офицери за служба в НАТО. Всички лекции и презентации се пишат на английски език и се изнасят на английски. В същото време приблизително 30 на сто от преподавателския състав може да преподава свободно на английски език пред взискателна аудитория.
Важно е да удържим на голямата аудиторна заетост и непрекъснато да повишаваме ефективността на научната дейност във факултета. Да се гордеем с успехите на нашите възпитаници.
