Атанас ПАНАЙОТОВ
Плавателният съд е използван за обучение на ученици от Морското училище.
„Стрела“ (бивша Anémone) е ветроходна яхта на Морското училище от 1907 до 1941 г. Ветрилното й стъкмяване е нагафелен йол, има 7 ветрила с ветрилна площ 238 кв. м. Рангоутът еизцяло от дърво,гротмачтата е с една стенга, бизанмачтата е с изнесен бизангик.
Водоизместване: 28 т
Корпусът едървен – от дъб, а палубата – от бор, подводната част е обшита с медна ламарина, има външен баластен кил. Оловен баласт: 7 т.
Основни характеристики:дължина с бушприта (с изнесен бизангик): 25,50 м; дължина на корпуса: 15,97 м; дължина между перпендикулярите: 13,60 м; широчина: 3,58 м; газене: 3,10 м; височина на корпуса: 3,15 м. Двигател и въоръжение няма. Екипажът е от 6 души, при краткотрайни плавания може да приема на борда до 18–20 практиканти. Максимална скорост: 12–13 възла. Пунктове за базиране: Варна (1907–1934 г., 1940–1941 г.), Созопол (1934–1940 г.).
Кратка история:„Стрела” е закупена през 1906 г. по предложение на тогавашния началник на българския военен флот капитан І ранг Пол Пишон. Яхтата е приета през март 1907 г. във Франция, Марсилия, от Комисия в състав: капитан І ранг Васил Хитров, капитан-лейтенант Стефан Абаджиев и инженер-механика капитан-лейтенант Тодор Соларов. Anémone е построена през 1886 г. във Франция и преди да вдигне български военноморски флаг, е собственост на Vilmorin – по това време световноизвестна френска компания за производство и търговия със сортови семена.
„Стрела” е учебен ветроход с доказани мореходни качества и с
неограничен район на плаване
Яхтата е с масивен гладкопалубен корпус и разполага с нисък входен люк в кърмовата част и с един по-малък входен люк в носовата част. Има и един „светлик“ (осветителен люк) зад гротмачтата. Интересна конструктивна особеност е несиметрично разположеният бушприт, който минава по горната част на вълнореза в края на носа на десния борд. Под палубата има три помещения – по едно складово помещение в носа и в кърмата, както и една голяма каюта в средната част, използвана за спално и за учебно помещение.
„Стрела” е използвана за обучение на ученици от Морското училище, участници в офицерски и подофицерски курсове, както и в курсове за матроси специалисти, организирани от Морската учебна част. Учебните плавания са с продължителност от един-два дни и са с цел придобиване на моряшки умения при обслужването на ветрилата, практически занятия по корабоводене и лоция на българското черноморско крайбрежие.
След основния ремонт, извършен на „Стрела” във Флотския арсенал през зимата на 1933–1934 г., на борда й се провеждат и курсове по ветроходство, организирани от Българския народен морски сговор.
Поради характера и краткотрайната продължителност на учебните плавания
„Стрела” няма щатен командир
При всяко такова плаване екипажът се комплектува от шестима души – командир (офицер), двама шкотмени за обслужване на носовите ветрила, двама – при гротмачтата, и един – при бизанмачтата. Извършвани са плавания и с екипаж от четирима души, но по-опитни ветроходци. Сред изявените командири (шкипери) на „Стрела” са капитан-лейтенат Христо Кукенски (по-късно първи и единствен командир на българския ескадрен миноносец „Железняков”) и капитан далечно плаване Любомир Давидов (по-късно учител по ветроходство на големия български мореплавател капитан Георги Георгиев).
След основния ремонт на „Стрела“ е организирано първо плаване с шестима випускници на Морското училище, което продължава десет дни. Плаването преминава през различни перипетии, по време на които бъдещите морски офицери проявяват своите качества на подготвени мореходци. То е описано от един от участниците в него и е публикувано в изданието на Флота „Морски преглед“ (бр. 31, 15 дек. 1935 г.). Като премахнем емоциите, породени неизбежно от нелеките хидрометеорологични условия, в публикацията става ясно, че: „За първи път след Световната война „Стрела“ развя из южните ни пристанища разярения лъв на ветроходен стожер“.
Какво се крие зад този завоалиран израз?
По това време не един, а два ветроходни стожера „из южните ни пристанища“ има – в Созопол е и учебният ветроход „Асен“.
Става дума за нещо друго. За това, че плаването е преминало не под флага на Морската полицейска служба (името, под което съществува забраненият от Ньойския договор – 1919 г., български военен флот), а под също забранения военноморски флаг на Царство България. Плаването е осъществено през лятото на 1934 г., публикацията за него е през декември 1935 г. Флотът получава бойните си знамена на 19 декември 1937 г., а Солунската спогодба е подписана едва през 1938 г. Затова при плаването под военноморски флаг на „Стрела“ през 1934 г. началникът на гарнизона в Созопол дава вечеря на офицерите от „Стрела“, а посещението в Царево става добре организиран морски празник за жителите на града. В басейна на Пристанище Бургас в продължение на два дни екипажът демонстрира маневрените качества на „Стрела“, аплодиран от множество зрители. На финала на това плаване българската яхта развява „разярения лъв“ и недалеч от нос Калиакра, който по това време все още е част от Кралство Румъния. Така с едно обикновено учебно плаване под ветрила командването на Флота, съгласувано с Министерството на войната, прави през 1934 г. „опипване на почвата“ за евентуални реакции на различните външни фактори с това
демонстративно нарушение на Ньойския договор
В периода, когато Морското училище е в Созопол (1934/5–1940 г.), „Стрела“ се използва понякога в празничните дни и като пътнически кораб. Благодарение на голямата каюта в средната част яхтата приема на борда малки групи от ученици от Морското училище, членове на семействата на командно-преподавателския състав и обслужващия персонал, които превозва до Бургас и обратно. Така се прави опит за разнообразяване на живота на служителите в училището (тогава Созопол е глухо провинциално градче) и се разширява програмата за обучението по ветроходство на учениците.
Със Заповед на командира на Морските на Н.В. Войски № 17 от 23 март 1944 г.: „Отчислява се по списъците на корабите във Военноморското на Н.В. училище остарелият и станал негоден и опасен за носене службата на море, вследствие на което е бракуван, учебен ветроход „Стрела“. Същият да се демонтира, като придобитите от него използуеми материали се приберат и зачислят в магазията на материалното отделение при Интендантството за използване на други нужди на частите“.
Според Мирослав Цанов: „Стрела“ е и първата ветроходна яхта, плавала под български флаг и като такава тя е родоначалник на българския яхтинг“. По спомени на ветерана ветроходец капитан Асен Дремджиев гикът и гафелът на учебната ветроходна яхта „Стрела” са
послужили за направата на двете мачти на ветроходната яхта „Матрос”, собственост на Доброволната организация за съдействие на отбраната. Яхтата „Матрос” е построена (преустроена от голяма рибарска лодка – мауна) по проект на о.з. капитан І ранг Стефан Цанев, бивш началник на Морското училище, бивш командващ ВМС и бивш шкипер на „Стрела“.
