Генерал-майор о. з. Иван Лалов: Последният полет е невероятна емоция

Любомир ДЕНОВ

Бях старши на класното във ВВМУ, в което учеше президентът Румен Радев.

Генерал-майор Иван Лалов е роден на 9 август 1962 г. в с. Бреница, Плевенско. ВВВУ „Г. Бенковски“ завършва през 1987 г. В Равнец преминава от младши пилот до командир на звено и началник-щаб на ескадрила. През 2000 г. завършва военната академия „Г. С. Раковски“. В авиобаза Граф Игнатиево е командир на ескадрила, зам.-командир на базата по летателна подготовка. През 2005 г. е приет в общовойскови колеж по отбраната в Париж. На 2 април 2014 г. е назначен за командир на авиобаза Граф Игнатиево. От 6 май 2018 г. вече генерал-майор е зам.-командващ Съвместното командване на силите. Считано от 9 август т.г. ген. Лалов преминава в запаса.

• Г-н генерал, вие май сте единственият генерал, който освен 34  години  офицерска има и 2 години войнишка служба? Така ли е?
• Да, така е. И войниклъкът се случи въпреки голямото ми желание да уча във ВВВУ „Г. Бенковски“. Просто на лекарските прегледи, които са преди приемните изпити, ми откриха някаква киста, която трябвало да се оперира. Ако знаех, отдавна да се бях оперирал. И така вместо във военновъздушното училище се озовах в мотострелковия батальон на прочутата танкова бригада в Горна баня. Там изкарал единичната подготовка, там се и заклех. Силно настоявах по-бързо да ме оперират, за да не пропусна кандидатските изпити, но такъв тип операции, които не са спешни, се планират за по-дълъг период. Така – а днес, а утре – планираха операцията непосредствено преди  приемните изпити във Военновъздушното училище. И трябваше да изкарам още една година войнишка служба.
• Сега, от дистанцията на времето, смятате ли, че войниклъкът ви помогна в офицерската служба?
• Определено да. Най-вече с физическата подготовка, която придобих по време на войнишката служба. Аз съм завършил гимназия и не бях се занимавал активно с никакъв спорт. Физическите натоварвания и особено сутрешният крос в казармата ми помогнаха много. Буквално ме закалиха за цял живот.
• Къде ви разпределиха, след като завършихте Военновъздушното  училище?

• В Равнец, край Бургас. Там полетях на МиГ-21, а в Долна Митрополия вече бях летял на Л-29, МиГ-17 и последнана година – на МиГ-21.
• Значи в Равнец сте имали късмета да приемете първите изтребители МиГ-29?
• Нашият випуск бе първият, който се приучи на МиГ-29.
• Освен вас във випуска са били и сегашният президент Румен Радев, и сегашният зам.-началник на отбраната генерал-лейтенант Цанко Стойков.
• Да, така беше. Бяхме в едно класно отделение и аз му бях старши. Все пак имах 2 г. войнишка служба и най-важното – за разлика от другите курсанти носех една от най-важните нашивки на пагона – ефрейторската.
• Значи сте били старши на бъдещия държавен глава на Републиката?
• Да. И между другото той не пропусна да го напомни на тържеството по случай моето преминаване в запаса.
• Кога бе първият ви самостоятелен полет?
• На 29 август 1983 г. На Л-29, борден номер 16 в Щръклево край Русе.  Невероятна емоция, която няма как да се опише. Тя се подсилваше от факта, че повечето курсанти бяха минали през аероклубове или бяха скачали с парашут, а аз в Червен бряг изобщо не се бях отделял от земята.  Освен това за първи път летиш сам. Изпълняваш операции, които си повтарял много пъти, но сега зад гърба ти го няма инструкторът, който да те коригира и подкрепя.
• Минали сте през много командирски стъпала?
• Аз съм минал през всички командирски стъпала във ВВС. От командир на звено до основните – командир на ескадрила и командир на авиобаза. Междувременно бях началник-щаб на ескадрила, зам.-командир на авиобаза по летателната подготовка, известно време зам.-командир и по бойната подготовка. Единствената длъжност, която съм пропуснал, бе началник-щаб на база.
• Какви са най-важните командирски уроци, които сте си извлекли през годините?
• На всяка длъжност съм научавал нещо ново.  Не бе лесно и като командир на авиозвено в началото, когато освен пилоти в състава му бяха и техници. И по-късно като командир на авиобаза, в която са близо 1000 души. Най-важното, което научих, бе като говориш с един човек, независимо дали е пилот, техник или войник, бързо да разбереш до каква степен може да се разчита на него. Това дава опитът, натрупан на толкова различни длъжности през годините.
• В авиацията задължителен е английският език. А вие през 2005 г.  отивате да учите във френски авиационен колеж. По каква причина?

• Появи се такава възможност, а аз в гимназията бях изучавал френски език. По-късно научих и английски – имам СТАНАГ по него. Но през 80-те години кой да предположи, че ни предстои членство в НАТО и ще ни трябва английски. Повечето колеги го бяха изучавали самостоятелно. В Равнец бъдещият генерал Евгени Манев организира езикови курсове, докара преподаватели. Така че в Париж ме отведе доброто владеене на френския език. Приемните изпити бяха така организирани, че първо те гледат как си с френския и едва тогава те пускат на следващите изпити.
• Какво ви даде Париж?
• Френският колеж ми даде много. Сблъсках се с нова методика на обучение, от която научих много. Програмата така бе подредена, че неусетно осъзнаваш как с лекота започваш да отсяваш главното, същественото. И най-важното – нямаше скука.  Освен това срещнах много колеги,  с някои от които станахме приятели за цял живот.
• Г-н генерал, какви асоциации извиква у вас връщането към октомври 2017 г.?
• Имате предвид т.нар. бунт на пилотите от Граф Игнатиево?
• Вие бяхте командир на авиобазата, когато се появиха информации, че пилоти са отказали да летят. Какво се случи?
• И сега, след като вече знам колко се усложниха по-късно възможностите за по-голям нальот, си мисля, че шумът се вдигна заради политически спекулации и медийно преекспониране. Заради шума, който се вдигна, тряваше да пътувам до София и да разяснявам и на ръководството на МО, и на медиите, че нищо особено не се бе случило.  Просто момчетата искаха да летят, и то колкото се може повече. Забележете – те искаха да летят, а не отказваха полети. Друг въпрос е, че пилотът сам може да прецени състоянието си и да реши, че не е готов за полет.
• Но разочарование е имало?
• Разбирам ги. Те са млади и искат не само да летят, но и да посрещнат нова, по-модерна техника. Аз като курсант имах щастието да посрещна новите реактивни Л-39, след това като млад офицер в Равнец – новичките, все още без бордни номера МиГ-29. А новите Ф-16 Блок 70, дай боже, ще посрещна вече като ветеран.
• Като казахте ветеран, колко часа нальот събрахте за службата?
• 1450. Но обикновено  избягвам да споменавам  цифрата. Просто защото не е за хвалба. Мои колеги на времето за толкова години служба бяха натрупали 2000–2500 ч във въздуха. А при мен , особено напоследък, нямаше и ритмичност в полетите.
• Няма как да сте минали без критични ситуации във въздуха?
• Имаше, но от височината на годините си мисля, че съм бил късметлия. Все пак не може да не си спомня как след едно излитане за разузнаване навремето отказа хидравликата на самолета. Тя е дублирана, а пък за щастие се оказах близо до летището и докато рулирах по пистата, течността напълно изтече. Беше се спукал тръбопровод.  Ако ми тряваше повече време за кацане, може би щеше да се наложи катапултиране.
• При друг случай ни вдигнаха по въздушна цел при много лошо време – 300–500 м долна граница на облаците и ниска видимост. Когато трябваше да се връщам обаче, възниква дилемата дали да не кацна на друго летище, където видимостта бе по-добра. Аз обаче предпочетох родното Летище Равнец, защото обстановката, ориентирите ми бяха познати. Кацнах успешно и докато стигнах до стоянката, мъглата заля цялото летище. Като цяло съм благодарен на съдбата, че не ме е срещала с по-сериозни ситуации.
• Кога бе последният ви полет?
• На 22 юли т.г. Напоследък си планирах полети почти всеки месец, но да си призная – поради различни причини невинаги се получаваше.
• Какъв е споменът от последния полет?
• От полета помня, че правихме прехват, после пилотаж. По-емоционалното обаче бе след полета, въпреки че бях помолил колегите да не се престарават. Бях поканил съпругата, синовете и внуците. Щом се показах от кабината и гръмна оркестърът на базата. Толкова се вълнувах, че не си спомням с каква мелодия ме посрещнаха. Връчиха ми традиционния термошлем за спомен, имаше речи, много подаръци.
• На 6 май 2019 г. вие командвахте последния засега пеши парад в центъра на столицата. Противно на очакванията на някои шегаджии вие се справихте блестящо. Бях на парада и чух оценките на колеги от Сухопътните войски.

• Не знам защо битува мнението, че ние, авиаторите не можем да маршируваме. Е, сигурно часовете по строева подготовка в Долна Митрополия и на летищата да не са толкова много. Но специално за мен не забравяйте, че съм започнал службата си в мотострелковия батальон на Девета танкова бригада. Там, ако не бягаш или не стреляш, значи маршируваш. Освен това, като знаеш, че на парада те гледат толкова много хора, се стараеш да не се изложиш.

• Цял живот в авиацията, но последната длъжност бе извън нея. Как я приехте?
• През 2018 г. бях назначен за зам.-командващ Съвместното командване на силите. Една длъжност встрани от авиацията, но пък така пред мен възникнаха нови предизвикателства като контролът, подготовката и осигуряването на българските контингенти зад граница, организацията и провеждането на съвместни учения с видовете Въоръжени сили, както и мащабните учения на НАТО и ЕС на територията на България. Смятам, че за трите години успях да се справя с тези предизвикателства главно защото имах честта да работя с един щаб от изградени професионалисти.