Проф. Владимир Чуков
Кабул живееше като 51-ви щат на САЩ.
Докато бе президент, Доналд Тръмп оттегляше американското военно присъствие в отделни части на света, защото го считаше за излишен разход за бюджета на САЩ. Ефектът от оттеглянето от Сирия например беше с антиамерикански резонанс, защото „хвърли” кюрдите в ръцете на Турция. Позицията на Пентагона тогава беше негативна. Подобна е историята и на оттеглянето на американските войски сега от Афганистан. През февруари 2020 г. Вашингтон сключи споразумение с талибаните.
Изразена в пари,
сметката показва следното
Бюджетът на Ислямска република Афганистан е $14 млрд. Правителството на страната обаче успяваше да си осигури едва 11% от него. Останалите 89% идваха от външно спонсорство. Кабул живееше като 51-ви щат на САЩ, но не в правно, а във финансово отношение. Американците създадоха афганистанската армия и плащаха заплатите на военните. Въоръжените сили на президента Ашраф Гани разполагаха със 147 самолета, многократно повече от Българската армия. Но нашата армия си я издържаме ние. А и армията, и правителството в Кабул като цяло са живели в огромни корупционни схеми извън всякакъв контрол. Ситуацията напомня на тази в Палестина, където от бюджет от $1 млрд. 90% се осигуряват от външни спонсори.
Това са провалени държави, които живеят с чужди пари „назаем”. В един момент преди около 4 месеца паричният поток от САЩ към Афганистан секва, когато се обяви крайната дата (31 август) за изтеглянето на американските военни от тази страна. Финансовите затруднения са се отразили и на афганистанската армия. Според коментар на американските военни за падането на Кандахар в ръцете на талибаните няколко седмици храната на войниците е била… пържени картофи, а заплатите масово са задържани. А където се е очаквала съпротива, талибаните са предлагали по $150 на войник, за да дезертира. И докато бюджетът, с който се издържа движението „Талибан”, е около $400 млн., т.г. той е нараснал до $1,6 млрд. Но за бюджета на държавата трябва да се осигурят поне $14 млрд., което обяснява и поведението на талибаните в момента не само към западния свят, но и към Русия, Китай, Пакистан, Иран. Откъдето очакват отпускане на средства за възстановяване на страната. Проблемът е в манталитета и в невежеството на членовете на движението и техните лидери, които
ще върнат страната в годините на Средновековието
Така наистина остава единственият лост за влияние – мониторинг над новото управление в Кабул и признаване на режима единствено срещу спазване на правата на всеки отделен гражданин.
Но има едно младо поколение в Афганистан, живяло само с присъствието на американските военни. Те не могат да си представят и да приемат „брадатите чалми” да ги управляват по законите на Шариата. И това е трагедията на младите и на по-голямата част от жените в страната.
Мигрантската вълна
От два месеца в граничните провинции на Иран са създадени три големи бежански лагера, които се пълнят с голяма скорост. Някои наблюдатели очакват емигрантската вълна от Афганистан да достигне до 5 млн. души. В Турция за първите 7 месеца на годината са пристигнали 259 000 души от изток и юг. (Любопитно е, че афганистанците са на 8-о място по притежание на имоти в Турция.) Идват предимно млади мъже, 15–18-годишни, застрашени да бъдат изпратени да се бият срещу правителствените войски. Смята се, че за същия период 359 000 афганистанци са напуснали страната си. Но 680 000 са върнати от различни страни обратно в Афганистан, която се превръща в една провалена държава.
Според американски източници 85% от наркотиците на европейския пазар идват именно по каналите от Афганистан. А това са стари разработени канали, при които са установени и се плаща такса „затваряне на очи”, например през Иран. Маршрутът на основния канал е през Ирак, Сирия и Бейрут. Навремето Хафез Асад, бащата на днешния президент, е получавал приходи от около четвърт милиард долара, за да си затваря очите за този пазар през Сирия. Основен канал за бизнеса с наркотици е и от Афганистан до Карачи (Пакистан). Емигрантите по тези канали днес са просто „бонус”. Само тази година например доходите от наркотици в Афганистан са $460 млн. Други пера са рекет, отвличания и спонсорство от Пакистан и Иран.
Що се отнася до Западните Балкани, повишението на броя на мигрантите за това време е с 90% (до 22 600), но за Гърция те са 9000, което е с 33% намаление (13 370 за периода на м.г.). У нас те са увеличени със 17 000. Има ясна тенденция за директно насочване на мигрантския поток през България.
Опозицията в Турция обвинява президента Ердоган за това, че „си играе” с бежанците и че тайно се е договорил със САЩ да приеме 1 млн. афганистански мигранти. Като хитър политик Ердоган иска да стъпи в Афганистан и първата му заявка беше предложението турски военни да защитават летището в Кабул. Това не им беше позволено и преди 4 месеца турският военен министър „вдига мизата” от името на Ердоган и на 11 август предложи на пакистанците на среща в Исламабад Турция и Пакистан да управляват съвместно най-голямата военна база в Афганистан „Баграм”, изградена още от руснаците, която доскоро използваха американските военни. Но талибаните не искат чужди войски на територията на страната си. Те смятат да създават Ислямско емирство Афганистан съгласно законите на Шариата, т.е. републиката отстъпва на ново държавно управление. Любопитно е, че
на войниците се налага да подписват декларации, че се покайват
за своите престъпления, слагат чалми и че вече ще живеят като обикновени мюсюлмани.
Афганистанското общество е разделено по етнически, както и по други признаци. В него е създадена и интелигенция, има много малцинства, (около 30–40%), които също са важни, но пущуните са малко над половината от населението. Но някои от малцинствата като таджики, узбеки, хазарейци от общо 13 националности са особено важни. Те са традиционни опоненти на властта в Кабул. Хазарейците, които са шиити, считани за наследници на монголите, са силно репресирани, защото 85% от афганистанците са сунити, с европеидни черти.
Към съседните на Афганистан страни и към Европа се очаква да мигрират представители на интелигенцията, преподаватели, преводачи на структурите на НАТО в страната. Работилите с тези структури са около 50 000, а заедно със семействата си – над 200 000. Американците се опитаха да ги пренасочат към Саудитска Арабия, Кувейт и Катар, Турция и Иран, но талибаните настъпиха много бързо и за някои от тези хора миграцията вероятно ще е невъзможна. Получи се и сблъсък между Държавния департамент на САЩ и Турция заради изявлението от Вашингтон, че може да се кандидатства за американско убежище и от трети страни, включително Турция. Но говорителят на Ердоган заяви, че
Турция не е лагер за афганистански бежанци
И сделка с ЕС за тях няма да има. Не очаквам ЕС да откликне на рекета на Анкара за финансово обвързване по отношение на емигрантите. ЕС засега обаче не е взел решение, но на по-ниско равнище в НАТО се проведе заседание.
Събитията в Афганистан разместиха геополитическите пластове. Афганистан трайно попада в оста на влияние Русия–Китай–Пакистан–Турция. Ердоган заяви, че е готов да се срещне с лидера на талибаните. Навремето Анкара допусна дипломатическа грешка, обявявайки талибаните за терористична организация, макар след това да оттеглиха този акт. Ердоган ги покани за преговори в Истанбул, но талибаните отказаха. Сега чрез Пакистан Анкара се опитва да промени отношенията. И да се домогне до зона на влияние.
Израел пък се опасява, че промяната в Афганистан ще има силен ефект върху арабските държави, които бяха склонни да възобновят дипломатическите си отношения с Тел Авив. Но че сега ще бъдат разколебани заради заплахата от тероризъм. Събитията в Афганистан засилват влиянието на радикалните ислямисти. Затова трябва да сме готови с активна и силна информираност какво става на място в страната. Важен е анализът на статистиките за движение на мигрантите, например защо в Гърция натискът намалява, а у нас се увеличава. И да подсилим връзките с европейската структура на „Фронтекс”.
