Министерският съвет прие Решение за одобряване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Предлагат се следните изменения и допълнения:
1. Изменение в чл. 145, ал.1, т. 6:
С направеното предложение в посочената разпоредба се предвижда след завършване на квалификационен курс с продължителност повече от три месеца или при стойност на разходите за курса за Министерството на отбраната, по-голяма от 5 минимални работни заплати, военнослужещите да бъдат длъжни да изпълняват военна служба в срок от две години. Мотивите за това са, че придобиването и повишаването на квалификацията на военнослужещите е свързано с модела за кариерно развитие. В повечето случаи военнослужещите се обучават за заемане на длъжност, изискваща определена длъжностна и/или допълнителна квалификация.
Военнослужещият не може да заеме „съответна длъжност“, без да отговаря на изискванията за придобита по длъжностна характеристика квалификация.
В допълнение следва да се посочи, че разходите за обучение включват не само стойността на курса, но и такива, кощо ведомството разходва като: пътни, квартирни, дневни пари, застраховка и др. Има курсове, за които таксата за участие се поема от друга организация, но разходите за пътни, дневни и квартирни пари се поемат от Министерство на отбраната, стойността на които надвишават многократно както разходите за курса, така и размера от 5 минимални работни заплати. В тази връзка, с цел защита на интересите на Министерството на отбраната, е необходимо с военнослужещите, изпратени на такива курсове, да се сключва допълнително споразумение.
2. Изменение на разпоредбата на чл. 202.
При прилагането на посочената разпоредба се установи, че липсва яснота относно естеството и вида на ползваните отпуски за зпълнение на граждански и обществени задължения от военнослужещите и дължимите им възнаграждения – когато военнослужещите са призовани в съд или в други органи като страна, свидетел или вещо лице, когато са кръводарители или участват в заседания като съдебни заседатели. По време на отпуските по чл. 202, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗОВСРБ на военнослужещите се дължи възнаграждение по специалните закони, което се заплаща от бюджета на съдебната власт.
За отпуска по чл. 202, ал. 1, т. 2 от ЗОВСРБ /за кръводаряване/ законодателят не е предвидил в настоящия момент нарочна уредба за ред и начин на заплащане на възнаграждение на военнослужещия.
Предвид гореизложеното се предлага прецизиране на разпоредбата, като се предвижда, че по време на отпуск за кръводаряване военнослужещият получава възнаграждение по чл. 204 от ЗОВСРБ, а по време на отпуските по чл. 202, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗОВСРБ на военнослужещите се дължи възнаграждение по специалните закони, което се заплаща от бюджета на съдебната власт. Предложено е с изрична законова регламентация да се посочи, че всички отпуски по чл. 202 от ЗОВСРБ се зачитат за служебен стаж на военнослужещите.
3. Допълнение в разпоредбата на чл. 203, ал. 3:
Предложено е военнослужещите мъже, освен предвидените в посочената разпоредба отпуски по Кодекса на труда, да ползват и отпускът по чл. 167, ал. 1 от КТ. С това допълнение те ще имат възможност да ползват част от отпуските за раждане, при осиновяване и за отглеждане на дете, когато майката на дете до 2-годишна възраст или осиновителката на дете до 5-годишна възраст почине или заболее тежко, поради което не може да се грижи за детето. Със съгласието на военнослужещите-мъже тези отпуски могат да се ползват от един от неговите родители или от един от родителите на починалата или заболялата тежко майка (осиновителка) на детето, когато работи по трудово правоотношение.
Целта на посочената законова промяна е да се гарантира правото на ползване на отпуск по чл. 167, ал. 1 от КТ от военнослужещите мъже в изрично предвидените в разпоредбата на чл. 203, ал. 3 от ЗОВСРБ случаи.
Източник: МС
