Любомир ДЕНОВ
Корумпирани политици и командири са прибирали парите за издръжката на войници, съществуващи само на книга.
– Г-н Халаф, хората, които бягат от Афганистан, са все млади – 20–25-годишни мъже. Част от тях са служили в 350-хилядната афганистанска армия, обучени са от американски инструктори. И изведнъж се разбягват пред много по-малката 75-хилядна орда на талибаните? Защо?
– Ние все още нямаме данни колко са тези от армията, които искат да бягат. Тези, които ги виждам по екраните, са или студенти, или служители в администрацията. Повечето от тях са родени след или около 2001 г., когато талибаните бяха прогонени от американската армия. Това са млади хора с друга нагласа за живота. И това, което са чели или знаят от родителите си за порядките, които искат да върнат талибаните, ги плаши неимоверно много. Те са афганистанци по род и родина, но вече са изградени по друг, по-цивилизован начин. И затова не виждат своето бъдеще в страната на талибаните. А що се отнася за причините за разпада на армията, те са три. Първо: липса на национална военна доктрина, защото беше наложена американска такава. Второ: неразбирането от страна на САЩ на културните, племенните, етническите и сектантските различия и вражди в обществото. Трето: големият размер на корупцията във високите етажи на армията и правителството.
– Какво е това, случило се за последните години, което повлия на възпитанието на тези млади афганистанци?
– Не е малко, въпреки че САЩ се провалиха в създаването на силна афганистанска армия. Имам предвид успеха в опитите за създаване на политически плурализъм, на по-зряло гражданско общество, особено по отношение на жените. Нима някой е вярвал, че афганистански жени ще тръгнат свободно по улиците без задължителните придружители, че ще започнат да работят в много сектори на обществения живот, дори в дипломацията. Тези млади хора видяха с очите си, че има и друг – много по-добър и справедлив начин на живот, в който няма друг да определя съдбите им, няма да им налага начина на мислене или как да се обличат или учат. Да не забравяме ролята на социалните мрежи, образованието, свободните медии и хилядите млади момичета и момчета, които получиха висшето си образование в европейските и американските университети. 90% от младежите, чакащи на кабулското летище да напуснат страната, са грамотни хора, повечето от които са работили в структури, обслужващи САЩ и НАТО. Освен че искат друг, по-добър живот, те знаят, че ако останат, първи ще паднат под ножа на талибаните. Въпросът е на живот и смърт.
– Все пак за колко човека става дума?
- Не по-малко от 100 хил. Те обаче имат семейства, които няма как да оставят на талибаните. Така че към Европа, САЩ, Австралия, Нова Зеландия ще тръгнат поне 300 хил. души.
– Защо обаче тази огромна и добре въоръжена 250-хилядна афганистанска армия изведнъж хвърли оръжието и се предаде на талибаните?
– Това, което се случи с афганистанската армия, веднъж вече се случи с иракската армия през 2011 г. Вижте, в Афганистан американците са похарчили $ 80–100 млрд. за изграждането на местната армия. А в Ирак парите са доста повече. Американците не отчетоха враждите между етническите и религиозните сегменти и огромното влияние на племенните вождове върху изграждащите се структури за сигурност. И затова през 2014 г. мощен, силно въоръжен гарнизон от 40 хил. души в иракския град Мосул сложи оръжие пред много по-малък отряд на „Ислямска държава“. Данните бяха за по-малко от хиляда бойци! Така в Мосул останаха складове с огромно количество оръжие и банки с милиони долари в трезорите им.
– Но къде изтекоха тези милиарди, които САЩ наляха в новата афганистанска армия?
– Голяма част от тези средства потънаха в дълбоките джобове на корумпирани политици и командири от армията. Умът ми не го побира как 20 г. американците не го проумяха това. Освен и някои от тях да са били в играта. Виждали са го, но са си затваряли очите. Де факто 40% от тези 350 хил. афганистански войници ги е нямало. „Мъртви“ души. И парите за тяхната издръжка са присвоявани от корумпирани началници. Това го имаше и в Ирак.
– Защо с такава лекота талибаните превзеха такива мощни бази като Баграм и Кандахар?
– Това не може да се обясни единствено със слабата организация на отбраната на тези бази или с липсата на командирски опит у офицерите. Първата голяма грешка на американците е, че седнаха да преговарят с талибаните в Доха. Оттам тръгна цялото падение. Ако не бяха договореностите от Доха, нещата щяха да се развиват много по-плавно и може би изобщо нямаше да се стигне до днешния провал. Седейки с талибаните в Доха, американците де факто ги легитимираха. Освен това тези преговори станаха зад гърба на афганистанската общественост. Против тях бе дори президентът Ашраф Гани. Е, как тогава хиляди войници и офицери да жертват живота си за една власт, която вече беше предадена от американците?!
– Ако американското правителство бе организирало планомерно изтегляне на своите войски – с график по дни и седмици, щеше да спаси поне по-скъпите и ефикасните оръжия като самолети и хеликоптери. А всичко стана за дни в един невъобразим хаос. Не мислите ли, че в това няма нищо случайно?
– Съгласен съм. В Баграм американците дори не са уведомили афганистанските си колеги, че си тръгват?! Как тогава да реагират афганците, като са разбрали, че са излъгани. Освен това наистина нищо не е пречело на американските служби да организират контрол на плановото изтегляне. Напротив, те няколко пъти променяха сроковете за изтегляне – първо президентът Тръмп, после колегата му Байдън, с което предизвикаха талибаните да обявят, че договореностите от Доха са нарушени. И да си развържат ръцете.
– Как ще коментирате в такъв момент бягството от страната на президента Ашраф Гани? За него се говори, че е натоварил на хеликоптер огромна сума пари?
– Президентът Гани е обвинен незаслужено. Той от първия ден бе против преговорите в Доха с талибаните. Знаеше, че те няма да доведат до нищо добро. Реагира остро и на съгласието от афганистанските затвори да бъдат пуснати 15 000 талибани и бойци от други радикални групи. Каза го просто и ясно – тези утре ще вдигнат оръжие срещу нас. Гани бе и против решението на САЩ да удовлетворят едно от първите условия на талибаните – или пускате нашите хора, заключени в Гуантанамо, или няма преговори. А знаете кого държаха в Гуантанамо – най-радикалните. Така че Гани бе явен враг на талибаните. Те бяха обявили, че ако го заловят, ще го ликвидират на място. Е, какво да прави той – да седи и да чака да му метнат въжето на врата?! Ако бе останал с цел да организира някаква съпротива с верни нему части, в Кабул щеше да се пролее много кръв. Той не го позволи. Сега го обвиняват, че избягал с хеликоптер, пълен с пари. Глупости! Ашраф Гани бе професор по антропология от университета „Джон Хопкинс“ в САЩ. Тръгнал си е с един кат дрехи, дето се казва.
– А има ли шанс в северните провинции да се организира някаква съпротива срещу талибаните?
– Резонен въпрос. В провинция Панджшир наистина се стяга съпротива, организирана от Ахмад Масуд – син на легендарния командир от борбата с талибаните Ахмад Шах Масуд. Както и от вицепрезидента на Афганистан Амрула Салех. Те имат шанс, защото разполагат с много оръжия. Освен това местните открай време са трудно управляеми от центъра, доста независими. А и никога не са се разбирали с талибаните. Афганистан е заобиколен от доста интересен обръч от държави – Иран, Пакистан, Русия, Китай. Първите две през годините в една или друга степен са поддържали талибаните – било чрез финансиране, било чрез въоръжение, било чрез умишлено пропускане на въоръжени отряди. И с тяхна помощ според мен Афганистан отново ще се превърне в център на ислямския тероризъм. Датата 11 септември наближава. Нищо чудно някъде по някакъв начин да отбележат 20-годишнината от атаката в САЩ.
– А какво влияние върху процесите в Афганистан ще отбележи присъствието в съседен Китай на т. нар. туркестанска армия?
– Това е армията на уйгурите – китайските мюсюлмани, които са над 10 млн. Пекин им устрои нещо като етническо прочистване или възродителен процес по нашему, но да се оправяш с толкова хора не е лесно. Там въпросителните са много.
– А как Русия гледа на ставащото в Афганистан?
– Русия е много притеснена. Затова и в някои пригранични на Афганистан райони бяха проведени мащабни военни учения с участието на войски от бивши съветски републики. Големият проблем за Русия обаче не са само талибаните. Голямата заплаха освен радикалните ислямистки групи, които действат в региона, са наркотиците, идващи от Афганистан. По официални данни всяка година 30 000 руснаци стават жертва на наркотиците. Освен това във всяка една от бившите съветски републики – Узбекистан, Туркменистан и Таджикистан, дебнат ислямистки радикални групи. За тях ставащото в Афганистан е сигнал за събуждане и готовност за действия. Наблизо е и районът на Кавказ, където стари конфликти може да избухнат с нова сила.
– Тъй като е малко вероятно бежанците да тръгнат на север, какъв е техният най-логичен маршрут към Европа?
Не сте съвсем прав за северния маршрут. Неотдавна от Ирак бе организиран канал под формата на туристически групи за Беларус и оттам трафикантите ги водят през границата до Латвия, която е член на ЕС. През Русия ще е много трудно. Тези дни президентът Путин обяви категорично, че Русия няма да допусне бежанци през нейна територия, защото предполага, че сред тях ще има бойци на „Ислямска държава“. Наскоро Пакистан затвори границите си. Трите постсъветски републики – също. Единственият път за Европа остава Иран и оттам за Турция. Там обаче бежанците ги чакат убийствени 6000 км по изключително тежък планински терен. Но някои все пак плащат на каналджии и тръгват. Досега целта на повечето от тях бяха Иран и Турция, защото има работа в земеделието и услугите. Така че тази бежанска вълна може да не стигне до България. Да не забравяме, че Турция усилено строи стена по границата с Иран. Готови били 350 км от 800 км граница, но останалите 450 км са в изключително тежък, буквално непроходим планински терен, особено през зимата, която наближава. Това обаче не означава, че Иран няма да разиграва тази карта срещу Европа в момент, когато има спорове около атомната програма и наложените санкции срещу Техеран. В крайна сметка проблемът на САЩ и НАТО е да изведат от Афганистан хората, които са работили за тях. Дължат им го. И тъй като въздушният мост е доста сложен и бавен, има резервен план – временно да съберат тези хора в северните провинции, където е обявена съпротива срещу талибаните, откъдето по-спокойно могат да ги евакуират. Международното летище в Кабул е несигурно. До него вече се допускат само чужденци. Очаква се много скоро да бъде атакувано от бойци на „Ислямска държава“
