Преброяването е задължително, глобата при отказ е 160 лв.
Националното преброяване на населението в нашата страна вече е в ход. То започна електронно в полунощ на 7 септември на адрес https://www.e-census2021.bg/smartcensus/landing. В първите десет дни на кампанията, която се прави веднъж на 10 години заедно с целия Европейски съюз, преброяването ще е онлайн. Тази възможност съществува до 24:00 часа на 17 септември. От 8:00 часа на 18 септември до 20:00 часа на 3 октомври ще се проведе преброяване с преброители и посещение на жилищата и домакинствата. Ако сте се преброили електронно, достатъчно е само да предоставите на преброителя уникалния 15-цифрен код, който системата генерира при правилно попълнена електронна карта. Или пък да го оставите на бележка на вратата, преброителят ще си го вземе.
Шефът на НСИ Сергей Цветарски бе категоричен, че хората не трябва да се притесняват за личните си данни, които се съхраняват в тайна и се ползват само за създаване на обща картина.
Преди да преминете към електронно преброяване, е добре да подготвите личните документи на семейството, за да са ви под ръка, когато трябва да въведете съответната информация в картата. След това е необходимо да се регистрирате на сайта на Преброяване 2021. За регистрацията ви трябват валиден електронен адрес (имейл), ЕГН, номер и дата на издаване на валиден български документ за самоличност. На електронния адрес ще получите линк за верификация.
С една регистрация се преброява само едно жилище и лицата, пребиваващи в него. Ако искате да преброите електронно друг човек, например свой възрастен роднина, е необходимо да направите друга регистрация с различен електронен адрес и личните данни – ЕГН, документ за самоличност на човека, за когото ще попълвате преброителната карта.
Ако имате съмнения дали ще се справите с попълването на картата, можете да задавате въпроси между 9:00 и 21:00 часа на тел. (02) 9078 430 или на кратък номер *2021. Съдействие можете да получите и на имейл: Census2021@nsi.bg
В преброителната карта трябва да посочим всички лица, които обичайно живеят в жилището – и тези, които са в него към 7 септември 2021 г., и тези, които по някаква причина са на друг адрес в страната или в чужбина. Трябва да запишем и лицата, които временно са били в жилището към 7 септември 2021 г.
В преброителната карта не влизат лицата, които пребивават в друго населено място у нас или в чужбина за период, по-дълъг от 12 месеца – те ще бъдат преброени на другото място. Не влизат и лицата, които са заминали преди 7 септември 2021 г. и имат намерение да отсъстват за повече от 12 месеца. В преброителната карта има четири раздела – с въпроси за сградата, жилището, домакинството и населението. Включени са и въпроси, които могат да бъдат чувствителни за редица хора – етническа принадлежност, майчин език, религиозност, вероизповедание. За всички тези теми са включени възможности да се посочи „Не мога да определя” и „Не желая да отговоря”.
Как тръгнахме от 3 милиона и защо никога не станахме 9 милиона
Преброяванията описват истинската история на България от 1880 г. до днес.
Учебниците по история са пълни с дати, имена на политици и политически събития, войни, дипломатически борби. Според мен обаче най-важният исторически сюжет е свързан с демографските промени в отделните държави и в света като цяло. Много повече информация за реалния живот на хората днес и в миналото ни дават данните за числеността на населението, раждаемостта, смъртността, миграцията, големината на домакинствата и етническия състав, отколкото името на актуалния министър-председател и списъкът на политическите партии, представени в парламента.
Още с появата си през 1879 г., Третата българска държава е била по-добре уредена от съседите си гърци, сърби и турци. Един от знаците за това са редовните преброявания на населението. Те дават ориентация на властта от кого колко данъци може да събере, на колко наборници може да разчита армията, къде да се насочат държавните инвестиции в пътища, пристанища и инфраструктура.
Първото преброяване на населението в Княжество България
е от 1880 г. В същата година е правен опит за преброяване и в Източна Румелия, но от него няма данни и той е смятан за неуспешен. След Съединението, през 1887 г., са броени жителите във вече обединеното Княжество. Пет години по-късно, през 1892 г., властите за първи път броят не само поданиците, но и жилищата и селскостопанските животни. През 1897 г. е приет специален закон за преброяването, който е приложен за първи път през 1900 г. През 1905 г. освен хората, жилищата и домашните животни, вече броя и селскостопанския инвентар, а през 1910 г. – и транспортни средства (предимно волски коли).
Особено важно е преброяването от 1920 г., което дава моментна снимка на социално-демографското състояние на страната, преминала през три тежки войни и променила размера на своята територия. През 1926 г. – вече броят и занаятчийско-индустриалните предприятия. Преброяване има и няколко месеца след военния преврат от 19 май 1934 г. То за първи път отчита образователната структура на населението, броя на децата в семействата, както и този на разведените и овдовели жени.
След средата на 40-те години новата комунистическа власт в страната също отделя голямо внимание на преброяванията. Тя събира данни за раждаемостта и миграцията от селата в градовете, а през 1985 г. за първи път са броени и вилите на позамогналите се граждани. Краят на еднопартийната диктатура в края на 1989 г. води до неизбежни промени в параметрите на преброяванията. Така например през 1992 г. властта събира данни за реституцията, приватизацията, хода на аграрната реформа, заетостта и безработицата. Първото преброяване през нашия век е от 2001 г. По това време България вече е кандидат за членство в ЕС и затова съобразява датата на провеждането му с препоръките на Евростат.
И така, какво показват данните? През 1880 г.
населението на Княжество България е 2 млн. души
а като добавим и Източна Румелия, стават три. В следващите стотина години то неизменно нараства. Преминаването на рубежа от 4 млн. души е установено при преброяването от 1905 г., а в навечерието на Балканските войни жителите на Царство България са около 4,5 млн. Следват драматични години на войни, човешки загуби по бойните полета, мащабни миграции и териториални промени. В крайна сметка през 1920 г. българското население е 4,85 млн. души. Следва мирен период с висока раждаемост. През 1934 г. населението за първи– път надхвърля 6 млн., а непосредствено след Втората световна война (1946 г.) е 7 млн. В годините на комунистическата власт населението продължава да расте, но с все по-бавни темпове. На преброяването през 1965 г. то вече е 8,23 млн., 10 години по-късно – 8,73 млн. Последните данни преди демократичните промени са от 1985 г., когато числеността на българите докосва 9-милионния рубеж – 8 948 649. По това време обаче кривата на раждаемостта върви все по-стръмно надолу. Още в началото на 80-те години тя е паднала под нивото от средно 2,1 деца на една жена, което демографите смятат за линия на простото възпроизводство на населението. Така България навлиза в т.нар. демографски преход – естествен процес на спад на раждаемостта, през който по-рано или по-късно преминават всички народи по света. Естественият прираст на българското население в периода 1892–1910 г. е средно по 1,72% на година, за 1946–1965 – по 0,9%, а за 1965–1985 – по 0,43% годишно.
Преброяването от 1992 г. установява, че се отдалечаваме от целта да станем 9 млн., българите вече са около 8,5 млн. От тук насетне освен спадащата раждаемост сериозно влияние върху числеността на населението оказва и емиграцията. Затворени отвъд Желязната завеса за дълги години, след 1989 г. българите получават възможност да пътуват към по-богатите европейски държави и да се установяват там за постоянно – преди влизането в Европейския съюз нелегално, а след това – напълно законно. През 2001 г. населението на страната вече пада до малко под 8 млн. души, а преброяването от тази година със сигурност ще установи, че вече сме слезли и под 7-милионния рубеж. Според прогнозите слизането под 6 млн. ще се случи през 40-те години на нашия век.
Тук следва да отбележим, че тенденцията за постоянен спад на раждаемостта в България е пречупена още през втората половина на 90-те години. В кризисната 1997 г. тя пада до средно 1,2 деца на една жена, след което започва слабо покачване и към днешна дата този показател вече е малко над 1,5. Може да изглежда невероятно, но според демографските прогнози на ООН през втората половина на нашия век раждаемостта в България ще бъде малко по-висока от тази в Индия. Разбира се, и двете държави ще бъдат далеч под линията на простото възпроизводство на населението.
Интересни са и процесите на урбанизация, отразени в преброяванията на населението. През 1887 г. в градовете живеят 593 хил. от жителите на Княжество България, а в селата – над четири пъти повече, 2,56 млн. Чак до Втората световна война градското население расте доста бавно. През 1946 г. то все още е 3–4 пъти по-малко от селското. През 50-те години обаче е ликвидирана частната собственост върху земеделската земя и стотици хиляди селяни се насочват към градовете. Това почти съвпада с процеса на индустриализация на страната. Новите заводи се нуждаят от работна ръка.
През 1965 г. селяните все още са повече от гражданите
но в началото на 70-те години вече не са. През 1985 г. в градовете живеят 5,8 млн., а в селата – 3,15 млн. При последното преброяване от 2011 г. това съотношение е 5,34 на 2 млн. През втората половина на ХХ век делът на градското население расте и заради обявяването на някои по-големи села за градове.
Всички знаят, че столицата София и най-големият град в страната и комай единственият със стабилно нарастващо население и през нашия век. Това обаче невинаги е било така. Първото преброяване от 1880 г. установява, че най-големите градове в Княжество България са Русе, Варна и Шумен, а София е едва на четвърто място, следвана от Видин, Разград и Свищов. Разбира се, по това време със сигурност най-големият български град е Пловдив, но той е бил в Източна Румелия.
И накрая – каква е етническата картина в България през годините? През 1900 г. българите са 77%, турците – 14%, а циганите – 2,4%. След войните през 1920 г. българите вече са 83,3%, а турците са 10,7%. Това съотношение се запазва и в следващите години до края на века, тъй като малко по-високата раждаемост на турците е компенсирана от тяхното периодично изселване в Турция.
Един от най-важните отговори, които очакваме от започналото през тази седмица преброяване, е този за динамиката на миграционните процеси в страната – колко българи са се изселили през последното десетилетие, колко са се върнали и спря ли тенденцията на отток на населението.
