Пламен ПЕТРОВ
Военното напрежение в региона ще се запази в близките години.
Какви промени могат да настъпят във военностратегическата обстановка в Черноморския регион, ако мегапроектът на турския президент Ердоган „Канал Истанбул“ бъде реализиран? По-различна ли ще бъде американската политика на Джо Байдън в европейския югоизток от тази на Доналд Тръмп? Докъде може да стигне конфронтацията между Русия и Украйна? Каква е ролята на Румъния и България като част от източния фланг на НАТО? Това бяха най-важните теми, дискутирани от участниците в традиционната конференция по регионална сигурност, инициирана от вашингтонския Институт по евроатлантическа сигурност и проведена през миналата седмица във Варна.
На 26 юни т.г. в тържествена обстановка в Турция бе направена първата копка от строителството на „Канал Истанбул“ – водна артерия, която трябва да свърже Черно с Мраморно море, дублирайки Босфорския пролив. Целта е да се разтовари морският трафик през 16-милионния мегаполис Истанбул, като част от корабите и танкерите бъдат пренасочени към новия канал. Става дума за изключително мащабен проект на стойност минимум $15 млрд., който ще преобрази не само географията и природата в района, но ще повлияе и на геостратегическия пейзаж в Черноморския регион.
Може ли „Канал Истанбул“ да сложи кръст на Конвенцията от Монтрьо
подписана през 1936 г.? Това бе основният въпрос, около който бе структуриран докладът на доцент Мехмед Акташ от Северноанадолския университет. Засега тази конвенция позволява на Турция еднолично да регулира движението на военни кораби през Босфора. Освен това тя налага сериозни ограничения за съдовете на държави извън Черноморския регион. Техните военни кораби могат да влизат в Черно море за не повече от три седмици, има и ограничение за техния общ тонаж. Забранено е преминаването през Босфора на подводници и самолетоносачи. Според доцент Акташ появата на Канал Истанбул ще породи сериозни международноправни колизии, свързани с режима на използване на турските водни пътища. Текстът на Конвенцията от Монтрьо дава възможност маршрутът Дарданелите–Мраморно море–Босфора да бъде разглеждан като една неделима водна артерия и ако даден чужд военен кораб се отклони от нея, макар и само за част от маршрута й, то върху него може вече да не действат ограниченията, предвидени в конвенцията.
При такъв сценарий въпросът е дали Турция ще реши да опрости преминаването на кораби на своите съюзници от НАТО през „Канал Истанбул“, заобикаляйки изискванията на Конвенцията от Монтрьо. Тогава темата за
присъствието на Северноатлантическия алианс в Черно море
и за създаването на негови постоянни бази в Румъния или България ще се разглежда в нова светлина. Това пък може да предизвика враждебна реакция на Русия и изостряне на нейните отношения с Турция, смята доцент Акташ. Трябва да се отбележи, че досега Анкара е разрешавала на руснаците да се отклоняват от Конвенцията от Монтрьо, като е пропускала през Босфора техни подводници, ако те са в надводно положение и отиват на ремонт в руско нечерноморско пристанище.
В дискусията по темата бе изказано мнение, че построяването на „Канал Истанбул“ все още не е напълно сигурно, редица международни и турски банки отказват да отпускат кредити за този проект, защото го смятат за рисков. А и гигантският строеж, който ще превърне европейската част на Истанбул в остров, не може да бъде завършен за по-малко от 5–6 години. През това време очевидно ще се разгори сериозна дискусия за съдбата на Конвенцията от Монтрьо и режима на преминаване на военни кораби през турските Проливи.
Интересен поглед към очакваната политика на новия американски президент Джо Байдън в Черноморския регион представи професор Джонатан Смит от Института по евроатлантическа сигурност. Според него главната цел на Байдън на европейското направление е да укрепи съюзническите отношения със страните от НАТО. Поради това той няма да настоява толкова много за приемането на Украйна и Грузия в Алианса, защото вижда съпротивата на някои важни европейски страни като Германия и Франция срещу разширяването на НАТО на изток. Те се опасяват, че такава стъпка ще доведе до излишна ескалация на напрежението в отношенията с Русия.
Отказът от прилагането на санкциите срещу газопровода „Северен поток-2“ показва, че в някои случаи Байдън е готов да жертва по-твърдата политика спрямо Русия в името на сдобряването с европейските съюзници и най-вече с Германия. В същото време обаче САЩ ще засилят двустранното военно сътрудничество с Грузия и Украйна и така ще компенсират отстъпката, която са направили пред Москва, смята проф. Смит. Доказателство за това са резултатите от визитата на украинския президент Володимир Зеленски в края на август във Вашингтон, където той бе приет на най-високо ниво в Белия дом. В основата на американската политика в Черноморския регион през мандата на Байдън ще бъдат
сдържането на Русия
и премахването на опасността от по-нататъшна териториална агресия срещу Украйна, заключи Джонатан Смит.
Гледната точка на украинските експерти бе представена от проф. Татяна Маляренко, която е гост-преподавател в редица европейски университети. Според нея на черноморското направление Украйна има две главни цели: да не позволи на руския военен флот да доминира в цялата северна част на морето от Румъния на запад до Грузия на изток и да държи отворен за търговско корабоплаване Керченския пролив, свързващ Азовско и Черно море. За целта Украйна планира да изгради две нови военноморски бази, с което да компенсира загубата на главната база на украинския флот в Севастопол след анексията на Крим от страна на Русия през 2014 г. Това обаче е сериозен разход, който ще доведе до напрежение в украинските държавни финанси и успехът на начинанието ще зависи и от възможностите за получаване на сериозни кредити от международните финансови институции. Киев разчита много на безвъзмездна американска военна помощ, но засега тя е в скромни размери, каза професор Маляренко.
Що се отнася до ситуацията в Донбас, Татяна Маляренко, която е родом от Донецк, отбеляза, че Киев смята Минските споразумения за остарели и неадекватни на сегашната ситуация. Те са подписани в момент, когато украинската армия претърпя сериозни поражения във войната в Донбас, а сега Украйна не е чак толкова слаба от военна гледна точка, макар че отстъпва значително на Русия. Затова Киев ще се стреми към преразглеждането на тези споразумения. През последните месеци се забелязва значително втвърдяване на антируските риторика и действия от страна на президента Володимир Зеленски, който дойде на власт през 2019 г. с послание за национално помирение и обещание за връщане на Донецк и Луганск по мирен път.
На ролята на Румъния във военностратегическото противопоставяне между Русия и НАТО в Черноморския регион бе посветен докладът на д-р Габриела Крецу – един от водещите румънски експерти по сигурността. Тя отбеляза, че в последните години
Букурещ отделя значителни средства за въоръжените си сили
и Румъния е една от малкото страни от НАТО, която изпълнява изискването за отделяне на поне 2% от брутния вътрешен продукт за отбрана. Това несъмнено е провокирано от експанзивните действия на Русия в региона. Румъния твърдо подкрепя Украйна в конфликта й с Москва въпреки някои проблеми с правата на румънското малцинство на украинска територия.
Според д-р Петър Георгиев от Българското геополитическо дружество България засега е най-слабото звено в черноморския фланг на НАТО, но това е разбираемо предвид факта, че страната ни разполага със значително по-малки демографски и икономически ресурси от нашите съюзници Турция и Румъния. Стъпка в правилна посока е подписването на договора за строеж на два нови бойни кораба, които ще повишат възможностите на българския военноморски флот.
В крайна сметка участниците в конференцията се обединиха около мнението, че Черноморският регион остава силно фрагментиран в геополитическо отношение и военностратегическото напрежение, провокирано от анексията на Крим, ще са запази в близките години.
