Европейският съюз трябва да може да действа по-независимо от САЩ във военно отношение, заяви германският министър на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер в интервю за Frankfurter Allgemeine Zeitung.
„Това не означава, че трябва да се отделяме, но могат да възникнат ситуации, в които имаме други интереси, включително в рамките на НАТО. Тогава трябва да сме по -способни със собствените си сили“, каза тя.
Крамп-Каренбауер коментира, че след като талибаните завзеха властта в Афганистан, европейски колеги обсъдиха на спешна среща начини за излизане от ситуацията, а след това, наред с други неща, бяха обсъдени силите за бързо реагиране.
Тя ще предложи своята визия за формирането на такива сили до края на октомври.
Последните събития в Афганистан са я накарали да помисли за оставката, но тя решила да не прави това и да работи допълнително, за да предотврати подобни ситуации в бъдеще.
По-рано Жозеп Борел, комисар на Европейския съюз по външна политика и политика на сигурност, обяви, че окончателният проект за отбрана и сигурност „Стратегическият компас на ЕС“ ще бъде готов до октомври-ноември. Бе посочено, че в своя дизайн документът ще е близък до доктрината на Европейския съюз и стратегическата концепция на НАТО.
От своя страна генералният секретар на Северноатлантическия алианс Йенс Столтенберг смята, че европейските сили за бързо реагиране могат да създадат конкуренция за НАТО и призова ЕС да не го прави.
Франция ще бъде домакин на европейска среща на върха на отбраната през първата половина на 2022 г. Наред с продължаващия процес на стратегически компас и Конференцията за бъдещето на Европа, това ще бъде още едно важно развитие в рамките на френското председателство на Европейския съвет, което ще съвпадне с кандидатурата на Макрон за преизбиране догодина, пише New Europe.
Успоредно с това, успехът на всички процеси ще бъде лакмусов тест за френско-германския опит да настоява за по-нататъшна европейска интеграция след изборите в двете страни и докато Европа бавно се измъква от пандемията COVID-19.
Настоящият министър на отбраната на Германия Анегрет Крамп-Каренбауер заяви, че „ЕС се нуждае от голям скок напред в европейската отбрана“, добавяйки, че „Германия и Франция трябва да поемат лидерството“.
За разлика от Макрон, фон дер Лайен избягва да използва фразата „стратегически суверенитет“, но тя говори за намаляване на „днешните зависимости на ЕС“. Изявлението й вероятно произтича от най-новото излагане на дългогодишни пукнатини в рамките на Европейския съюз за това докъде Европа трябва или би могла да отиде да се защити.
Докато някои европейски лидери проектират доверие в способността на ЕС да действа независимо от военни и политически суперсили, други – особено в бившите страни от Източния блок, гледат на тях с висока степен на скептицизъм.
Нациите в Източна Европа, заедно с Прибалтика, споделят проамериканска загриженост, че инвестирането в европейска стратегическа автономия ще отслаби дългогодишната трансатлантическа връзка и ще се превърне в синоним на европейския протекционизъм, особено сега, когато Великобритания вече не е в ЕС. Съществува и преобладаващото (и непрекъснато разширяващо се) недоверие към ЕС, особено що се отнася до евентуалните намерения на Франция. Ако Източна Европа продължи да бъде недостатъчно консултирана по въпроси, свързани със сигурността и интересите, това може да е на висока цена, която далеч надхвърля инвестициите на държавите в отбраната.
Предложенията на фон дер Лайен за повече структура на отбраната извън НАТО вече предизвикаха известна критика от Източна Европа, тъй като те виждат в проекта ненужно дублиране на Северноатлантическия алианс и присвояване на работна ръка и пари. Точно затова страните от бившия Варшавски договор подхождат предпазливо към концепцията на Франция за „стратегическа автономия“.
Това обаче не означава, че страните от Източна Европа изцяло се противопоставят на концепцията за европейска отбранителна структура. Тези нации просто осъзнават факта, че Европа остава зависима от външни сили по начини, които са нежелателни. Но дяволът се крие в детайлите и за да се осъществи европейската стратегическа автономия, ЕС първо трябва да изясни видовете стандарти и възможности, от които се нуждае, и готовността си да ги използва.
Най-важното е, че Брюксел трябва да разбере, че преследването на стратегическата автономия на ЕС не може при никакви обстоятелства да отслаби трансатлантическата връзка със САЩ. Всякакви дискусии, които поставят под въпрос ролята на НАТО и САЩ в региона, карат всяка източноевропейска държава да се тревожи. Поради това фон дер Лайен е длъжна да обяви създаването на нова декларация ЕС-НАТО, която ще бъде представена преди края на годината.
Европейската икономическа автономия не трябва да се довежда до автократични крайности. Приемането на стратегически подход би могло потенциално да увеличи икономическата мощ на Европа, както чрез развиване на нови производствени и ноу-хау капацитети и, което е по-важно, да засили ролята й в глобализираната икономика, като направи нейните инвестиционни връзки по-предвидими и приложими.
И накрая, всяка инициатива за „свобода на действие“ или „отделяне“ трябва да избягва прекалено агресивен подход и да избягва подобието на европейския изолационизъм. Освен това стратегическата автономия не трябва да се превръща в синоним на прилагане на двойни стандарти в рамките на общия пазар, нито да се използва като инструмент за оправдаване на протекционизъм.
Казано по-просто, стратегическата автономия – и европейската отбрана – не са невъзможни дори за онези, които не са основатели на блока. Преди обаче нещата да се развият, трябва да се отговори на някои основни въпроси, така че да възникне необходимото и политическо доверие в ЕС. Предстоящият стратегически компас е важна стъпка в тази посока.
Тазгодишното състояние на Съюза даде да се разбере, че Европа може и трябва да бъде смела в своите политики. В близко бъдеще ЕС трябва да разбере какво е необходимо, за да се увери, че тези инициативи ще бъдат осъществени.
Източник: news.bg
