В мисия са важни бързата реакция и усвоеният алгоритъм на лечение, казва лейтенант д-р Венцислав Димов от Катедрата по реанимация и интензивно лечение на ВМА.
Поводът за срещата ни с лейтенант д-р Венцислав Димов от Катедрата по анестезиология и интензивно лечение на ВМА е скорошното завръщане на четиричленния екип за медицинско осигуряване на щаба на мисията на ЕС в Мали, на който той беше национален командир. Представяли сме го и като част от младото попълнение от военни лекари.
Той самият носи военния пагон от над година и половина. А към медицината тръгва с мечтата да стане хирург. Но по-късно все повече го привлича специалността анестезиология и интензивно лечение. И взема решението „веднъж завинаги”, уверен в правилния избор. Поема предизвикателството й да притежаваш познания за различни заболявания и широка медицинска култура заради лечението на различни заболявания. Макар че изненади в нея винаги има, независимо колко перфектно си се подготвил за операция, казва д-р Димов. Защото „Не сме богове, за да можем да лекуваме всичко”, споделя той. Всъщност тази специалност изисква досег с всички останали. И те учи да гледаш на човешкия организъм всеобхватно, като на единна система. И когато тесният специалист казва за пациента: от моя гледна точка няма проблем, ти да можеш да погледнеш по-широко на неговия случай.
Според д-р Димов в специалност, която се развива бързо каквато е анестезиологията и интензивното лечение, винаги има какво да догонваш. А в нея има много подразделения, които изискват и допълнителна специализация. „Лошото” при д-р Димов е, че засега,
вече шеста година във ВМА
все още го тегли и към двете й „съставни”. Заминаването в мисия той също приема като школа.
В столицата на Мали, Бамако, българският екип извършва първична медицинска дейност, но при голямото предизвикателство на COVID заразата. На д-р Димов му помага опитът от работа с тежки случаи на пациенти с коронавирус във ВМА. В медицинския пункт се лекуват амбулаторно болни от коронавируса, правят се скрининг и ваксинации, издават се сертификати за ваксинацията, като травматизмът и инфекциозните болести са най-честите заболявания в практиката на екипа. Нещо като амбулаторно звено с бърза и неотложна помощ. Шанс е, че „се разминават” с обичайните случаи на малария. Работата в медицинския пункт „Роля 1” премина успешно – с предизвикателства, професионални уроци и в проверка на личните ти качества, казва днес д-р Димов. Рязката смяна на мащабите – от работата в голямата болница ВМА в четиричленния екип, натрупва още знания и опит. Защото като лекар се справяш без възможностите на голямата болница и екип, където да потърсиш подкрепа освен дистанционна. В това е и по-голямата отговорност на националния командир на българския екип в мисията.
Тежкият момент
Може би най-голямото предизвикателство по време на мисията започва с един телефонен разговор в късна вечер. След април медицинското осигуряване е вече на две бази. Така именно екипът на лейтенант Димов определя основните места за влизане при спешност, къде ще се извършва първа помощ, местата за евакуиране при необходимост. И именно обаждането от новата база на мисията е за случаи на здравословни оплаквания на военнослужещи след евентуално хранително натравяне. Случаите на стомашно-чревни проблеми са типични за региона.
Та тази вечер първите двама войници транспортират веднага. Българският екип посреща придържани двама пациенти в явно тежко състояние. А лежанката за пациент в „Роля 1” е една… Но този, който е уж по-добре, колабира и се налага да го поставят на носилка. Веднага започва вливането на медикаменти на обезводнените войници. До три часа през нощта пациентите са вече 12, идват като на конвейер. След пауза от само 3–4 часа сън сутринта в пункта телефонът наново зазвънява за нови пациенти и така броят им достига до 25. От които само 5 нямали нужда от неотложна медицинска помощ. В един момент 4–5 души лежат на земята. Военният ветеринар епидемиолог също обследва случая. Но благодарение на готовността с медикаменти и добрата организация екипът ни овладява положението – инфлузия на венозни разтвори и медикаменти повлиява на пациентите. След това екипът ни ги наблюдава на визитация в другата база.
Благодарността
Генералът, началник на мисията, посещава спешно „Роля 1” при случая с натравянето. Той не само благодари за овладяването на ситуацията, за това, че няма усложнения, но и награждава екипа ни. В последния ден, когато българските медици си заминават, той идва специално да им благодари още веднъж.
Опит и поуки
Лейтенант Димов казва, че в мисия е особено важна бързата реакция, за което е нужна подготовка за това, какво те очаква: усвояване на алгоритъма на лечение, защото има случаи, когато няма време за мислене, особено при травма. Именно подходът на лечение по алгоритъм обяснява и благоприятния изход с натравянето на военните. При нужда от по-специализирана медицинска помощ пациентите се транспортират до „Роля 2” на мисията. Но и самата специалност и опитът му от работата в болницата му дават спокойствие и увереност, отчита днес д-р Димов. А времето в мисия като медицински опит те сблъсква с по-планова работа за разлика от „въртележката” във ВМА. Но в „Роля 1” разчиташ основно на анамнезата, на „бавния” разговор с пациента за установяване на диагнозата. Като настройваш всичките си сетива, казва реаниматорът.
Но като човешки опит му е интересна срещата с поведението на представителите на различните нации, например с реакцията им по повод COVID заразата. Там се научих да уважавам различията при решенията на даден проблем, казва д-р Димов. И на това, че може да има и друг начин, също толкова добър и ефективен като твоя. Връща се по-толерантен по неговите думи. Научава се и да се ангажира само с неща, които зависят от него. Нищетата и неравенството в една друга страна са сред тях, но допускаш да те докосват само емоционално. От Мали му остават приятелства, особено много сред чешкия контингент.
Харесва му как е организирана комуникацията с имейли между всички звена в мисията, не само между медицинските. С възможност да изпратиш съобщение, заповед или важна информация за събитие и до конкретен човек, както и до целия състав: с достъп до телефона и до компютъра, което веднага вписваш в собствения си дневен ред. Обратната връзка потвърждаване е до 30 мин.
Казва, че винаги е оценявал екипната работа, но в края на мисията преценява, че в медицината тя е най-важна. И днес иска да продължава да работи с „колегите от Мали”: старши сержант Дочка Пачкова и сержант Иван Петров, санитарен инструктор, които са били с предишен опит от мисии в Афганистан и Мали. И старшина Кремена Петрова, която както и лейтенант Димов за първи път заминава в мисия.
Като анестезиолог и реаниматор с опит от стотици хирургически операции младият лекар е амбициран да допълни
инвестираните в самия него знания и опит на своите учители
– проф. д-р Николай Петров и проф. д-р Евелина Одисеева. Той казва, че се е учил от всичките си колеги, с които е работил в различните клиники, като анестезиолозите д-р Милена Дончева, сега в Ендоскопска хирургия, и д-р Веселин Димитров – в Артроскопска хирургия. Ако военномедицинската мисия е разделителна линия в практиката на един лекар, тя оставя и някакъв личностен знак. След Мали д-р Димов смята, че би отишъл на място с активни бойни действия и като част от хирургичен екип… Да надгради опит и в своята специалност. А днес няма и седмица без играта на тенис, многонационалната среда го е запалила да овладее и други езици освен английския…
