Независимостта не е възпявана, както Освобождението и Съединението.
– Проф. Илчев, като избършем „праха на историята“, какво събитие остава за България 22.09.1908 г. – Денят на Независимостта?
– Ако питаме българите кога сме се освободили от Турция, 90% от тях ще отговорят „На Трети март“. Ако попитаме кой е Денят на Независимостта на България, мисля, че 90% няма да отговорят. Или – за тях това събитие няма особено значение. В съзнанието им България става самостоятелна държава след Руско-турската война от 1877/78 г. Дали това става със Санстефанския прелиминарен договор, дали с Берлинския конгрес или с приемането на Търновската конституция през февруари 1879 г. историците още спорят. Но самите българи са скъсали с Турция и знаят, че са самостоятелна държава. Хвърлят фесовете и налагат бомбета; загърбват някои от ограниченията, наложени им от договорите – данъка към Турция, който България и не плаща, забраната да участва в международни конференции (напротив – участва и гласува на тях). Неслучайно обявяването на Независимостта не е възпявано така, както Съединението и Освобождението. Вярно въпросът за железниците ни тежи, ограничаването на турския пазар за занаятчийските ни произведения ни тежи, но българите постепенно ги превъзмогват. Рядко си даваме сметка и за субективните причини за обявяване на Независимостта. През 1908 г. Фердинанд, със самочувствието си, до голяма степен – оправдано: за себе си и мястото на семейството си (Кобургите са владетелен род от ранното Средновековие) единствен на Балканите е княз на васално княжество. Дори Черна гора е независимо княжество, а Румъния, Сърбия и Гърция са кралства.
– А Съединението не засенчва ли незаслужено тази дата?
– Не, Шести септември е изключително важен ден, защото с присъединяването на Източна Румелия България постига най-големия си външнополитически успех. Това не спираме да подчертаваме. Но забравяме, че Шести септември играе и пагубна роля за по-нататъшното развитие на българската политика. Политиците ни решават, че след като веднъж са излъгали Великите сили могат да го направят пак. Решават, че и Македония може да тръгне по пътя на Източна Румелия с българско образование, българска църква, автономия и присъединяване. Идеята за автономия на Македония, плод на успеха в Източна Румелия, не само се проваля тотално, но и обединява срещу България околните балкански държави. Сърбия и Гърция не приемат идеята за автономия на Македония – те искат подялба. В Източна Румелия са към 70%. В Македония 52-53% от населението. А и кои са българи в Македония. Българи ли са патриаршистите, които се сражават в гръцките андартски чети срещу четите на ВМРО? Или торбешите, българите мюсюлмани там, които се изселват в Турция, а не в България. Т.е. реално броят на осъзнаващите себе си като българи е вероятно по-малък от половината. Обикновените хора степенуват осъзнаването си първо на религиозно, после на локално и чак след това на народностно чувство. При интелигенцията пирамидата е обратна: народностно, религиозно и накрая -локалното чувство. Във Вазовия разказ „Една българка“ баба Илийца, като спасява комитата от Ботевата чета, казва: „Ние сме христиени“… Не че не знае, че е българин: „божичко, закрили го, българин е, тръгнало е за християнска вяра курбан да става“, но религията е на първо място. Обяснимо е, че Шести септември остава по-значим ден за България. Защото и на 23 септември 1908 г. българите продължават да плащат същите данъци, полицията, армията и управниците са си същите. Докато след Шести септември в конака в Пловдив е не турски чиновник, а българският княз.
– От каква зависимост се освобождаваме на 22 септември и в какви нови встъпваме? Започваме да плащаме и репарации на Русия…
– Не са репарации, а т.нар. „окупационен дълг“. Но идва революцията и не ги плащаме. Когато установяваме дипломатически отношения със Съветския съюз, първият руски посланик безуспешно опитва да постави въпроса за дълга. А от Великите сили всички са зависими. След обявяване на Независимостта делът на Турция в търговията ни намалява допълнително. Истанбул е консумирал грубите продукти на българското занаятчийство, които, разбираемо, не се радват на успех под Айфеловата кула. А България е страшно зависима от машините на индустриалните държави в Европа още от средата на 19 в. Една от причините за традиционно обтегнатите отношения с Русия, наред със стратегическите противоречия е, че тя няма какво да ни продаде и ние нямаме какво да й продадем. Защото до революцията Русия не само се изхранва доволно, но е и сред най-големите износители на жито в света. И се конкурира с България. Русия произвежда машини, но не с качеството на германските, и в тогавашните вестници се рекламират основно руски парфюми и гумени галоши.
– А в какво икономическо и военно състояние сме около 1908 г.?
– Във всичките години след Освобождението най-значимите пера в българския бюджет са образованието и армията. Затова в началото на века армията е най-образованата на Балканите. Българските донаборници са имали по-висок процент грамотност от гърците, да не говорим за румънците или сърбите. Руски генерал на инспекционна обиколка по това време пише в доклада си: българските казарми са на великолепно ниво, храната за войниците е по-добра от тази на руската армия, само че в казармите им няма достатъчно параклиси и църкви. Внасяме сравнително добро въоръжение от Австрия и Франция, добра артилерия, повече френска, която минава за най-добрата тогава (казват, че Балканската война е война на Круп срещу Шнайдер), а Турция е основно с немско въоръжение. Армията ни е многобройна, а през Първата световна война България вероятно мобилизира най-голям дял от своето население – 20%. Френският военен аташе в Букурещ, отговарял и за България, пише в доклад, че един батальон от българската армия се равнява по бойни качества на 3 батальона от румънската. От друга страна, военните ни не са били чак толкова уверени в силите си и първият план за настъпателна война срещу Турция се появява година преди Балканската война. Дотогава разработените планове са как да се отбраняваме в отбранителни лагери около Стара Загора и Хасково… Лошото е, че разумният политик, какъвто е Иван Евстратиев Гешов, човек на компромиса, не издържа на натиска на екстремистите и след оставката му през май 1913 г. преминава в техни ръце. Те казвали, че „България без Солун не може да живее, Солун е белият дроб на България“. И правителството на Стоян Данев започва Междусъюзническата война, може би най-катастрофалната дата в новата история на България. Тогава Фердинанд е вече 25 г. начело на България и нито едно важно политическо решение не може да се вземе без него. И едва ли против волята му някой щеше да даде заповед за настъпление срещу сърбите и гърците.
– А възможна ли е независимост в глабализирания ни взаимно обвързан свят?
– Когато влизахме в ЕС, написах, че в годината, в която възстановихме празнуването на Независимостта, доброволно започнахме да се отказваме от голяма част от нея. Европа е водещият континент в света в продължение само на 250 г. Но от 2500 г. насам, когато император Цин Ши Хуан Дъ започва да строи Великата китайска стена, с изключение на стотина години (средата на 19 – средата на 20 в.) Китай винаги е бил велика сила. Нито една отделна европейска държава сама не може да противостои, например, на експанзия от страна като Китай. Нямаме шанс поотделно. И винаги съм се чудел защо нямаме обща европейска армия. Тя е необходима, особено за нас, на границата на Европа и без да искаме – на ръба на противопоставянето между християнския и ислямския свят.
