Информационен център на Министерство на oтбраната

Заев изреди приемливите засега отстъпки пред София, докато ЕС и САЩ засилват натиска за решение

Заев изреди приемливите засега отстъпки пред София, докато ЕС и САЩ засилват натиска за решение

Северна Македония има готовност да изпълни повечето от исканията на България, за да се сложи край на блокадата по пътя ѝ към европейската интеграция.

Това следва от коментари на македонския премиер Зоран Заев. Те бяха публикувани в момент, когато от кабинета му идват сигнали за продължаване на диалога и с второто служебно правителство и когато Европа и САЩ увеличиха усилията да тласнат София и Скопие към решение.

Свидетелство за този натиск, отвъд посещението на еврокомисаря за разширяването, е и изразеното от новия специален пратеник на Съединените щати за Западните Балкани Габриел Ескобар, заявил пред “Свободна Европа”, че е “грешно България да използва двустранен спор, за да спре стремежа на Северна Македония към ЕС”. “Превръщат го в многостранен спор, който засяга всички ни,” смята още Ескобар, според когото САЩ биха искали Скопие и Тирана да започнат преговори до края на годината.

Какво може да се промени

По-малко впечатление от старото (направено преди четири години) обещание на Заев за премахване на думата “български” от фразата “български фашистки окупатор” в учебниците направиха другите уверения на Заев за стъпките, които на практика е готова да изпълни Северна Македония за решаване на спора. Всъщност те заемат по-голямата част от списъка, с който Българиа аргументира ветото си миналата година.

Тези стъпки никога не са изглеждали неизпълними, но формулирането им сега напомня, че голяма част от проблемите в списъка, защитаван от България покрай първото вето през ноември 2017 г., ще намерят решение.

Това са:

– изпращане на дипломатическа нота, в която ще се казва, че краткото име на Северна Македония означава същото като Република Северна Македония и че по тази логика Скопие няма никакви териториални претенции;

– изричен ангажимент за ненамеса във вътрешни български въпроси и претенции за малцинства, защото това са “български граждани” (още едно българско искане, вече уредено в Договора за добросъседство);

– премахването на “български” от уроците за “фашисткия окупатор” е част от усилията за предотвратяване на “словото на омразата” и да се избягват институционални провокации на “враждебност по отношение на паметниците” (борбата със словото на омразата бе формулирана по-късно като важно българско искане);

– изготвяне на пътна карта за Договора за добросъдество (този документ, обхващаш редица области на сътрудничеството между двете страни, обаче може да е подводен камък).

Това са почти всички официално обявени искания на София. Очерталият се като най-деликатен от въпросите – формулата за македонския език – по-рядко се споменаваше от външното министерство в последните месеци като част от българските условия. В последното – след срещата на еврокомисаря за разширяването Оливер Вархеи с министър Светлан Стоев – се говореше за нуждата на България Северна Македония да даде “конкретни действия и гаранции за трайно и необратимо изпълнение на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г.”.

Разговорите със служебния кабинет са възможни

Коментарите на Заев бяха последвани от други сигнали от външния министър Буяр Османи. Той обяви вчера пред журналити, че комуникацията с българското служебно правителство е подновена, два месеца след като твърдеше, че реалистичното е да се водят такива разговори едва когато има редовно избран кабинет. В други свои изказвания в последните месеци тонът му е бил по-скоро песимистичен.

Вчера той обясни, че словенското председателство на Съвета на ЕС е направило предложение, което е “основа за преодоляване на различията”, а двете страни продължават с диалога на “министерско ниво”.

Дипломатически източници на “Дневник” в София са изразявали очакване, че продължаваща работа на служебно правителство в София в идните месеци всъщност ще даде шанс за пробив в кризата в по-голяма степен, отколкото това ще е възможно при продължаващо редовно.

В навечерието на поредната среща на върха ЕС – Западни Балкани – която организира словенското председателство на 6 октомври – в България започна работа втори служебен кабинет, чиято работа ще продължи поне в следващите два месеца, а междувременно ЕС и Съединените щати отново обърнаха внимание на проблема. Ден след визитата на Вархеи – на която обаче не е известро да е постигнат напредък – Османи също заяви, че “комисията продължава усилията”, а Скопие разчита на Любляна като посредник в момента.

Словенският министър за европейските въпроси Гашпар Довжан същевременно предупреди след Съвета по общи въпроси във вторник, че на съвета не е имало възможност “да решаваме двустранни въпроси, които спъват разширяването”. Той добави, че макар предстоящата среща на върха на 6 октомври да не “за разширяването”, а за сътрудничеството региона, повечето от спорните въпроси между София и Скопие ще бъдат обсъдени.

Междувременно, докато в Северна Македония тече отлагано с 20 години преброяване на населението, Османи повтори призива си към самоопределящите се като българи да отчетат това в регистрацията си, за да бъдат вписани в конституцията (по този въпрос се забелязват различия между него и Заев).

Това би било жест към България, която иска гаранции за правата на определящите се като българи граждани на Северна Македония. Според Османи подобна стъпка не би трябвало да включва ангажимент за реципрочност (т.е. да се иска от България да признава “македонско малцинство” в замяна) заради разликите в конституциите и концепцията за малцинствени общности на двете държави.

Източник: dnevnik.bg

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top