Целта е да нямаме СВ на две скорости, казва заместник-командирът на Сухопътните войски
– Г-н бригаден генерал, какви бяха първите задачи, с които се заехте като заместник-командир на Сухопътните войски (СВ), след като преди това бяхте началник на Щаба на СВ?
– В екипа, в който бяхме с генерал Попов (командир на СВ – б. р.) и генерал Цолов (доскоро – заместник-командир на СВ – б. р.), задачите вървяха така комплексно, че не можеш да кажеш, че един се занимава с едно, друг – с нещо откъснато. Преминаването на генерал-майор Валери Цолов на позицията на командир на Съвместното командване на силите не променя целите, задачите, начина на действие и плановете на СВ. Сухопътните войски имат ясни планове за години напред както за подготовката, така за развитието им като структура, а също за модернизацията и придобиването на нова техника. Тоест, не се изменят. Екипът, който беше събран и претърпя промяна – и това е диалектика, която винаги се случва. Когато един екип започне да работи добре, задължително някого от този екип го издигат, което е нормално, за да отиде на друго място и да се създаде още един екип, който да работи. Така че продължаваме изпълнението на всичко, което е набелязано.
– Това, че позицията на началника на Щаба на СВ е вакантна, не означава ли по-голямо натоварване на останалите от Командването на войските?
– Щатът така е сметнат, че всеки да има определени задължения. Когато липсва човек, това важи от командира на отделението и стига чак до командването на СВ, задълженията се разпределят между останалите. Както между моите заместници – заместник-началник щабовете, така и неща, които трябва да бъдат поети от мен и съответно – от командира. Разбира се, че ще има натоварване. Но това са неща, за които сме подготвени.
– Кадровите промени се случиха на фона на интензивната бойна подготовка на войските. Каква е оценката Ви за представянето на формированията от СВ на учението „Шабла-2021”, което приключи неотдавна?
– Вече го казах в едно интервю – това беше очаквана победа. Формированията, които участват на „Шабла”, се готвят целенасочено цяла година. Цялата им подготовка е за тези няколко секунди, в които изпълняват пуска. Имаме традиция в тази област. Практически не си спомням да сме се прибрали от Шабла с негативен резултат. Освен ако сме имали някоя техническа повреда, както стана в случая – едната от машините получи повреда и произведе непредвиден и неточен изстрел заради излезли от строя нейни компоненти. В момента тече проверка на машината. Няма защо да се лъжем – машините са на доста години. Въпреки постоянната поддръжка и изключителната грижа, особено във формированията на противовъздушна отбрана, техниката все пак се поврежда в някое време. Но това имаме и гледаме да го осигурим докрай, хората го доказват. Имаше абсолютен ред, дисциплина. Самият факт, че два пъти отиваме за учението, връщаме се – няма инциденти, няма пострадали хора, няма повредена техника, всичко върви по график, говори за твърдо управление, натрениран личен състав и най-важното – всички са мотивирани.
– Какво беше лятото за СВ от гледна точка на ученията?
– Бяхме така планирали големите учения през лятото, че да може да бъде оставено време на щабовете да направят тренировки на ниско ниво. Формированията да извършат индивидуалната подготовка след първия усилен период на учения – през април–май–юни, да могат да бъдат отстранени недостатъците. Защото сега идва вторият ни усилен период, това са месеците септември, октомври, ноември, когато имаме серия от занятия. Някои от тях доста трудни. Още повече че едното от занятията ни е на полигон, на който отдавна не сме били. Необорудван е, в момента го оборудваме. Говоря за „Сливница”. Там ще има подготовка на едно формирование, което никога не е извършвало такъв вид учения, откакто е създадено – бойна стрелба с батальон. А то е създадено неотдавна. Командирите, първо, там са малко. Второ, нямат и опита и това ни е голяма грижа. Защото не става въпрос за проверка, става въпрос за учение. Длъжни сме и сме поели ангажимент да научим тези хора, да научим командирите им, да им дадем увереност, че не са изоставени, че са с точно същия личен състав на СВ, какъвто е на всички останали. Искаме всичките ни поделения да бъдат с еднаква подготовка, еднаква готовност, еднакво самочувствие, еднаква мотивираност. Целта е да нямаме СВ на две скорости, да не допускаме разделението едните да се смятат за привилегировани, защото били елитни, а другите били неелитни.
– Какви учения предстоят скоро за СВ и какви новости ще бъдат тренирани в тях?
– Предстои ни голямо учение с батальон от 61-ва механизирана бригада. То е и учение за сертификация – за потвърждаване на оперативната готовност на този батальон. Вече изтече първата фаза, която беше проверка по документи. Следва полевото учение, за да се демонстрират възможностите на този батальон. Уверен съм, че там всичко ще бъде наред. Батальонът вече е минавал много пъти такава проверка, въпреки че много хора – командири и личен състав, се извъртяха през него. Там са останали традициите. Командирите по места знаят какво правят. Щабът на бригадата е напълно наясно какво трябва да направи и е мотивиран да извърши тази сертификация. Въпреки всичките уверения обаче учението продължава да си остава тежко. Защото колкото повече натренираност имаме, толкова повече откриваме слаби места, които трябва да бъдат доразвити, регламентирани, тренирани. Това е един безкраен процес, който ще повишава непрекъснато нивото на подготовката на формированията независимо дали това се случва сега или ще бъде след нас. Ако се пази този ритъм, войските всяка година ще могат да гарантират все повече и повече възможности. Ще съкращаваме сроковете, ще повишаваме точността, ще овладяваме новата техника.
– За какви международни учения се подготвят войските?
– В международен план имаме дълъг списък от учения. Те не са ограничени в рамките на една година. Преливат от година в година. Вървят съответно различни конференции. СВ продължават изпълнението на своите ангажименти да участват в ученията, в които са участвали и досега. Перспективата е да нараснат тези учения. Това е тенденция за съвместност, която се прилага в НАТО, така че ние твърдо ще продължим тази практика. Тя ни носи не само натренираност на личния състав. Носи много опит на щабовете във връзка с организирането и провеждането на съвместни прояви. Дава ни възможност да придобием по-голяма оперативна съвместимост, да работим както работят другите и да намираме повече опорни точки, които да превърнем в опорна линия.
– Какви са резултатите за войските от приключилата неотдавна мисия в Афганистан, в която личният състав на контингентите беше основно от СВ?
– През годините участвахме в дълговременни операции в Ирак и Афганистан. Огромно количество личен състав премина през тези операции. Това даде своя отпечатък върху тяхната подготовка, начин на мислене, виждания, перспективи и т. н. Към настоящия момент изтеглихме хората си от Афганистан, поради това, че беше прекратена операцията, а не по индивидуално решение на България. СВ са готови и ние сме го заявили пред ръководството да поемем следваща операция, където и да е тя. Предполагам, че в този динамичен свят за нас има работа.
– Какво е кадровото състояние на СВ в момента?
– Имаме известен некомплект на личен състав. За съжаление, най-големият ни проблем са офицерите, особено младшите. Те се подготвят трудно, бавно. Не може да бъде реагирано от днес за утре, за да изградим офицери. Освен това се получава така, че СВ стават донор на другите видове въоръжени сили и родове войски за офицери. Във военното училище сме ги планирали за нас, а те „изтичат” оттук и ние оставаме без хора. Стигнахме дотам в някои формирования да нямаме офицер, който да води личния състав. А традицията в БА е, че експертизата се носи от офицера. Ненапразно той се подготвя 4–5 години и върху него лягат цялостната учебно-бойна работа, бойната готовност и ежедневният живот. Това са едни изключително подготвени натоварени хора. Но службата е като водата – тече по най-малкото съпротивление. Нормално е хората да търсят места, където виждат повече перспектива и по-малко ангажименти. За съжаление, ние ги подготвяме за едно, което коства ресурси и нерви, и в един момент те отиват да правят съвсем други неща. Това е загуба за цялата БА. Със сержантския състав нещата стоят по друг начин, защото имаме центрове, в които можем да ги развиваме. Самата армия има такива центрове. Имаме и желаещи. Така че този недостиг в сержантския състав можем до голяма степен да го контролираме. По отношение на недостига на войнишкия състав в последните конкурси се появиха цифри, които на някои места са доста интересни. Стигахме до 10 към 1, тоест по 10 кандидати за едно място. За съжаление, имаме и някои финансови ограничения относно назначаването на хора. Изпълняваме всички квоти, които са ни разрешени, и поддържаме една численост на СВ, която е в състояние да изпълни задачите. Връщам се в началото на интервюто на темата, че като е намален личният състав, той се натоварва повече. До един момент това е добре, защото повишава натренираността. Но идва предел, много труден за преодоляване, в който хората се уморяват. Може да настъпи и демотивация, ако имаме много голям некомплект и хората не виждат време за самоусъвършенстване, почивка и т. н. Този въпрос стои не само пред нас, стои и пред нашите командири от по-горната инстанция и те отговорно подхождат към него. Чувстваме подкрепата. Не сме оставени сами.
Войските се грижат вече за 3 големи полигона
Полигон „Ново село”, който досега се стопанисваше от СКС, премина на подчинение на СВ съгласно плана на БА, изтъкна бригаден генерал Караиванов. Така Сухопътните войски се „обзаведоха” с 3 големи полигона – „Корен”, „Сливница” и „Ново село”, на които могат да бъдат развърнати големи формирования, допълни той. „Освен това почти всички гарнизонни стрелбища се намират в подчиненост на СВ. На тях тренират не само Сухопътните войски, а цялата БА, включително и организации, които не са към армията – служби, дирекции”, заяви заместник-командирът на СВ. По думите му това води и до проблеми с поддръжката на тези полигони, макар че засега СВ се справят.
„По-голяма част от БА тренира на тези полигони. Всъщност една малка част не тренира на тях. Работим за подобряване на стрелбищното оборудване, за по-добрата организация на стрелбите и не на последно място – за подобряване на битовото устройване, като сега сме се насочили към полигон „Корен”. Планът ни е там да изградим база, на която да бъдат разквартировани формирования до батальон, за да могат да бъдат провеждани учения в едни по-съвременни условия. Твърдо държа да подчертая, че базата няма да бъде съвместна, няма да бъде използвана още с някой и няма да бъде като варианта „Ново село”. Базата е изцяло на СВ и ще бъде използвана от формированията на БА”, каза заместник-командирът на СВ. Той посочи, че на „Сливница” се работи за подобряване на инфраструктурата. „Към настоящия момент нямаме амбициите да възстановим целия полигон, тъй като това изисква много средства и трябва да бъдем съсредоточени да свършим нещо, а не да се разпилеем. На „Сливница” се подобриха пътища, изградиха се съоръжения, които дават възможност да се води нормален учебен процес, за да можем отново да използваме този полигон, който никак не е лош. Тъй като старата битова база там е бракувана, дейностите ще бъдат изцяло при полеви условия. Там ще се тренира и полевото настаняване на войските”, поясни бригаден генерал Караиванов.
Нова екипировка тръгва към поделенията
Нова екипировка навлиза във формированията на Сухопътните войски. Модернизацията при нас е в ход, някои от проектите са вече завършени – говорим за екипировката, каза бригаден генерал Караиванов. Поделенията получават нови типове каски и бронежилетки, раменни системи, поясни системи, тактически елечета, както и различни носачи – за пълнители, за пистолети, за гранати, а също малки и големи раници. Има и различни мерни прибори – нощни, дневни.
„Голямата част от екипировката вече е в нашите складове и започваме подаването ѝ по поделенията. Към настоящия момент всички наши формирования, които заминават на обучения в чужбина или провеждат големи учения, са с новата екипировка. С нея беше снабден и целият личен състав, който участва в Шабла. Оптимист съм, че това ще продължи”, заяви бригаден генерал Караиванов.
Той посочи още, че във войските са получени нови пътностроителни машини. „Само асфалтовите пътища в поделенията са 140 км. Имаме близо 35–40 дка плацове от асфалт, който трябва да се поддържа, а също и 40 км павирани пътища. Това са неща, които са разпръснати в много райони, но те съществуват и ние сме отговорни за тях. Затова беше жизнено важно за нас да придобием нова техника. Досегашната беше много стара, с част от нея въобще не може да се работи”, каза заместник-командирът на СВ.
По думите му следва и един много важен за войските проект – придобиване на модулни системи за готвене, пране и цялостно битово устройване в нестандартна обстановка, примерно по лагери, където могат да бъдат изведени войските. „А те могат да бъдат изведени по всяко време и за всякаква задача. В случая – готовността ни да участваме на границата. Затова този проект е важен за нас. Предстои и палатъчното имущество да бъде подменено. Палатките, които имаме, са верни – служат вече 30 години и се ползват от много външни организации. Осигурихме МВР, когато извършваха контрола по пътищата при първата вълна на пандемията. Ние сме като един резерв на обществото за бедствия. Така че ще вървим напред с модернизацията, с окомплектоването”, обобщи заместник-командирът на СВ.
