„След победата при Тутракан, казаха: Върнахме си българския град, взехме си Добруджа. Аз казвам: Не град си върнахме, не парче земя си прибавихме. Там си върнахме честта“. Това пише Никола Атанасов през 1916 г. в своята книга за Тутраканската епопея. Наистина, превземането на Тутракан на 6 септември 1916 г. е сред най-бляскавите епизоди в българската военна история, с него може да се сравнява само овладяването на Одрин по време на Балканската война. Тутраканската крепост, провъзгласена за „румънския Вердюн“, е превзета от Четвърта Преславска и Първа Софийска дивизии под командването на генерал Пантелей Киселов само за денонощие и половина. Пленени са близо 28 хиляди румънски войници и 450 офицери. Командващият Дунавския фронт на Централните сили фелдмаршал Август фон Макензен телеграфира на германския император Вилхелм II: „За мен е чест да стоя начело и да командвам такава храбра войска като българската, която не стои по-долу от германската!“.
Докато Тутракан пада и разгромените румънски войници се давят в Дунава, опитвайки се да се спасят, край Добрич се развиват не по-малко драматични събития. Българската армия влиза в града на 4 септември 1916 г., но още на следващия ден в подкрепа на румънците се появяват руски кавалерийски и пехотни части. Завързва се ожесточен бой, който е решен от конницата на генерал Иван Колев.
Руснаци и румънци са обърнати в бяг, а генерал Стефан Тошев отбелязва: „На този ден за всякога бе погребана легендата, че българските войски нямало да се бият срещу освободителите си руси“. Чувствата на признателност у българите са се изпарили, защото те виждат, че руснаците идват да помагат на Румъния, която през 1913 г. след подъл удар в гръб отнема от България Южна Добруджа. През есента на 1916 г. идва часът на реванша и българите показват, че са готови за него.
В средата на септември 1916 г. румънци и руснаци в състав от общо 6 дивизии се отбраняват упорито на силно укрепената Кубадинска позиция. Въпреки че нямат числено превъзходство, българските бойци са неудържими. На 19 септември те започват решаваща атака и два дни по-късно пробиват неспасяемо отбраната на противника. В плен падат 6700 румънски и руски войници и 75 офицери. Започва преследване, в хода на което е решена съдбата на цяла Добруджа.
На 22 октомври българската армия е посрещната сърдечно в Кюстенджа (дн. Констанца), а през декември и в Бабадаг и Тулча. На 5 януари 1917 г. генерал Стефан Нерезов докладва на главнокомандващия на Действащата армия ген. Никола Жеков: Днес цяла Добруджа до устието на Дунав, Свети Георгиевския ръкав е очистена от вражески крак. Българите от Тутракан и Добрич до Тулча и Бабадаг не могат да се нарадват на толкова чаканата и изстрадана свобода“.
На славните събития в Добруджа от есента на 1916 г. бе посветена проведената в Тутракан и Добрич национална научна конференция „Добруджанската епопея, Първата световна война и България през 1916-1918 г.“. Организатори бяха Министерството на културата, Институтът за исторически изследвания при БАН, Добруджанският и Македонският научни институти, регионалните исторически музеи в Тутракан и Добрич. Участие взеха историци от няколко научни и държавни институции, сред които и Военна академия „Г. С. Раковски“ (проф. д-р Димитър Недялков), Военния географски център – Троян (майор д-р Дочо Николов), дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание” на Министерството на отбраната (Радослав Симеонов) и Информационния център на МО.
В рамките на конференцията в Тутракан бяха прожектирани двата епизода „Тутраканската епопея“ и „Добричката епопея“ от документалната поредица на Информационния център на МО „Помни войната“. Зрителите имаха възможност да се срещнат с авторката на филмите Мария Цветкова и със сценариста Радослав Симеонов. В Тутракан бе показана и изложба, посветена на 15-ти пехотен Ломски полк и на полковник Стефан Илиев.
Една прекрасна богато илюстрирана книга също бе представена на конференцията в Тутракан – луксозният фотоалбум „Българската армия на Северния фронт 1916-1918 г.“, издаден с подкрепата на Министерството на културата. Автори са Петър Бойчев, Радослав Симеонов и Александър Въчков. Те разказват за решителните битки при Тутракан и Добрич, за овладяването на Кубадинската укрепена позиция, за превземането на Черна вода и Кюстенджа, за падането на Букурещ. Обърнато е внимание на организацията, въоръжението и униформите на българската, румънската, руската и османската армии. Представен е богат снимков материал, част от фотографиите са издирени от частни колекционери. Книгата съдържа и пощенски картички от епохата, карти и схеми, показващи бойния път на българската армия. Албумът е двуезичен – на български и английски.
Двудневната конференция в Тутракан и Добрич бе истински празник за местните жители, които са горди, че през 1916 г. техният роден край е една от сцените, на които българската бойна слава блести най-ярко.
360-градусово съпреживяване на бойното поле
Първата копка на Мемориалния комплекс „Тутраканска епопея“ бе направена на 5 септември т.г. от началника на Националния военен университет „В. Левски“ бригаден генерал Иван Маламов и кмета на община Тутракан Димитър Стефанов. Мащабният комплекс ще се намира до военното гробище край тутраканското село Шуменци, където са погребани загинали в Първата световна война бойци от няколко държави. Основното ядро, което ще привлича посетителите, ще бъде интерактивна диорама (такава в България има само в панорамата „Плевенска епопея“), където ще може емоционално и във възможно най-висока степен реалистично да се съпреживее атаката на Тутраканската крепост от 1916 г. Диорамата, представляваща помещение с цилиндрична форма и площ от 270 кв. м, ще пресъздава епизод от реална бойна обстановка. Историческите моменти ще бъдат пресъздавани с високотехнологична система от монитори, покриващи цялата площ на стените в залата. Целта е да се постигне 360-градусово съпреживяване на бойното поле. За децата, посещаващи мемориалния комплекс, е предвидено изграждането на кът с образователни игри и исторически пъзели. Ще бъдат разработени и специфични за Тутраканската епопея сувенири и луксозни издания на различни езици, които ще се предлагат на туристите.
Основни двигатели на идеята за мемориалния комплекс са директорът на Историческия музей в Тутракан Петър Бойчев и проект мениджърът Джена Славова. За реализацията й ще са необходими поне 5 млн. лева. Добрата новина е, че проектът вече е одобрен за финансиране по Оперативна програма „Региони в растеж“.
