Има домове, в които задължително трябва да има сигнално-охранителна система. Не за друго, а защото в някои от тях се съхраняват наистина невероятна история, фантастични артефакти и още по-забележителни спомени. И ако спомените не могат да бъдат отмъкнати от алчни апаши, всичко останало може. Така се шегувахме, докато бяхме в дома на полковник о.з. Добри Стоянов в полите на Витоша – един от емблематичните командири на легендарния 11-и танков полк в Банско, където най-много години формированието е просъществувало. Тук има домашна изба за вино и ракия, а зимнината е подредена по конец в строй, наподобяващ войнишкия. Личи си, че тук живее офицер – има ред, чисто е и дисциплина струи от всяко помещение, дори в градината.
„Баба ми беше лечителка и заедно събирахме билки. Така се влюбих в природата. След това станах голям любител планинар. Няма нито една планина у нас, която да не съм посетил, и няма нито един планински първенец, който да не съм изкачил“, хвали се офицерът от резерва. Последното му хоби е да се грижи за дома и градината и се справя повече от успешно. Още като дете започва да пише. В рода му има 100-годишен дядо Кольо Милев. Той му разказвал за пра-прадядо Петко Добрев Илиев от Лозенград и неговата майка Гергина, която е сестра на баба Гена – майката на Екзарх Антим I. От онези години води подробен дневник. Когато съпругата на Добри Стоянов започва да печата дневниците му, те се оказват много хиляди страници. Вече са завършени историята и участията във военните учения.
Полковник о.з. Добри Стоянов е единственият от тактическите звена, който участва на учения като „ЩИТ-80“, „ЩИТ-82“, „ЩИТ-84“, „ОЛИМП-88“, както и в големите армейски учения до „МАРИЦА-88“. Дневниците му носят заглавието – „Моите полеви академии“, защото там е научил много повече за професията.
„С дърворезба се занимавам отдавна и започнах случайно. Също и рисувах преди години. През 1979 г. стана един инцидент, след който загубих съня си. Имах един голям приятел – Ганчо Минчев Тотев от Чирпан, който е голям дърворезбар. Покрай него започнах и аз, като не мога да спя, започнах да правя дърворезби.“
С винопроизводство в рода му се занимават още от Лозенград, историята започва след 1700 г., от неговия пра-пра-прадядо Илия. Дядо му пък е притежавал 36 дка лозя, имал е и най-добрата овощна градина. Днес офицерът от резерва притежава ракия от 1908 г., а най-старото му вино е от 1969 г. Те се съхраняват в избата под къщата му. Той полага невероятни грижи за богатството, което съхранява. Сменил е 14 квартири в 8 военни гарнизона и някои от бутилките са останали там.
„Успешна е службата само на тоя офицер, който има здрав тил и когато е спокоен, че вкъщи всичко е нормално, тогава цялата му енергия отива в службата. При мен никога не е имало проблеми в това отношение. Съпругата ми е железен войник, заедно сме от едно новогодишно тържество, когато посрещахме 1970 г.“.
Офицерът от резерва си спомня, че никога не се е колебал да избере военната професия. Първоначално майка му е против и той кандидатства в Минногеоложкия институт. Приемат го, но все пак отива във военното училище. Преминава през всички звена, от взвод до Генералния щаб. Началото е в танковия полк в Чирпан. Когато сваля униформата, решава да остане в полите на Витоша, където живее и днес. Израсъл е в къща с двор и затова избира именно този начин на живот.
