Информационен център на Министерство на oтбраната

Първият учебен кораб на Морското училище

Атанас ПАНАЙОТОВ

Бригантината „Асен” (1893–1903 г.) е най-значителното постижение в българското корабостроене непосредствено след Освобождението.

Корабът „Асен” е построен във Великобритания през 1856 г. като „Алфред” – двумачтов параход, морски влекач със странични гребни колела.

Парната му машина е с мощност 70 к.с.

В първоначалния си вид има и помощно ветрилно стъкмяване. През 1858 г. е закупен от корабособственик от Цариград – гръцкият търговец Левиди, който го прехвърля на р. Дунав и го използва като влекач и товарен кораб. По-късно параходът преминава през още двама гръцки корабособственици и плава съответно под имената „Юлия” и „Екатерина“.

През април 1877 г. корабът е закупен от Русия и е включен в състава на Долнодунавския флотски отряд под името „Взрыв”. По време на Освободителната руско-турска война (1877–1878 г.) параходът служи като влекач, военен транспорт, минен заградител и база за руските миноносни катери. След Освобождението „Взрыв” е сред подарените от Русия кораби на българската Дунавска флотилия и Морска част. През 1887 г. получава името „Асен”.

С доклад до Военното министерство от 24 ноември 1890 г. завеждащият Флотилията и Морската част майор Панайот Ангелов „ходатайства, щото параходът „Асен“ да се изключи от списъците на Флотилията, като се приспособи за параход с платна и ремонтът да се извърши в Арсенала на Флотилията“. На основание на ХХІІ Постановление на Министерския съвет от 31 май 1891 г. „Асен” е изключен от списъците на Дунавската флотилия и е разпоредено

преоборудването му като учебен ветроход

В Предписание на Военното министерство от 14 юни 1893 г. по ходатайството на началника на Флотилията: „Предлага се да се зачисли по списъците на Флотилията парусният кораб „Асен“. Ремонтировката му е била свършена към края на ноември 1893 г.“.

Цялостното преоборудване е извършено във Флотския арсенал – Русе, под ръководството на първия българин, флотски механик – капитан І ранг Константин Божков (1857–1942 г.), един от най-изявените деятели на българското корабостроене и кораборемонт по това време. Орелефът му заслужено заема място в Алеята на преподавателя във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“. Според изследователя Илия Тодоров: „Като се има предвид, че и днес преустройството на един парен или моторен кораб във ветроходен не е лека задача, може определено да се твърди, че работата по „Асен“ е най-значителното българско постижение в корабостроенето непосредствено след Освобождението“.

Като ветроход „Асен” има екипаж от 22 души (командир, помощник-командир, двама боцмани и 18 подофицери и матроси) и приема до 35 практиканти на борда. През 1894 г. за командир на бригантината е назначен мичман І ранг Йордан Минков. Той командва кораба до 1897 г., когато е назначен за командир на парахода „Симеон Велики“, а на негово място е назначен мичман І ранг Стефан Абаджиев. Като помощник-командири се изявяват мичман Димитър Альов (по-късно началник-щаб на Флота) и портупей-юнкер Лазар Драганов (по-късно командващ Флота).

След разрастването на Морската част и преместването на Морското училище във Варна през 1900 г.

бригантината е дислоцирана във Варна

и извършва учебни плавания в Черно море. Учебният крайцер „Надежда“ посреща „Асен“ в румънското пристанище Сулина и го буксира до Варна. Един от изявените командири по това време на кораба е лейтенант Рашко Серафимов, по-късно – първият български морски офицер – подводничар, командвал Флота през 1919 г.

През 1903 г. е решено „Асен“ да бъде върнат на р. Дунав предвид на това, че износеният му корпус не може повече да гарантира мореходността на кораба. Учебният крайцер „Надежда“ буксира ветрохода до Сулина, където провлачването е поето от параходната яхта „Александър І“. На 11 ноември 1903 г. бригантината пристига в Русе. Във Флотския арсенал – там, където преустройват парахода във ветроход, извършват и утилизацията, като свалят от кораба всичко, което може да се използва за ремонт на останалите кораби от Флотилията.

Макар и за кратък период, „Асен” става плаваща учебна школа, на която получават своята морска закалка десетки българи, които по-късно успешно служат на военните и на търговските ни кораби. В сборника „50 години Морско училище 1881–1931 г.“ специално се отбелязва: „… от 1895 г. на морското възпитание на учениците се е обърнало по-сериозно внимание, като след свършване І курс учениците са били изпращани на кораба „Асен“, където са преминавали практически занятия по морско дело – главно гребане, ветроходство и плаване“.

„Асен” – бивш „Взрыв“, „Екатерина“, „Юлия” и „Алфред”, служи вДунавската флотилия (1879 г., преустройство: 1891–1893; 1900, 1903 – 1904 г.) и Черноморския флот (1900–1903 г.). Ветрилно стъкмяване: бригантина (първата и единствената досега в нашата морска история), 7 ветрила (от тях 3 – прави), ветрилна площ – 310 кв. м, дървен рангоут. Водоизместване: 250 т (като ветроход носи до 35 т баласт). Корпус: железен, нитова конструкция, дървен палубен настил.

Основни характеристики: дължина с бушприта: 38,00 м; дължина на корпуса: 33,00 м; широчина: 6,00 м; газене: 2,60 м; двигател: няма; въоръжение: няма. Двете адмиралтейски котви се обират с ръчен брашпил.

Участие в Сръбско-българската война (1885 г.): като военен транспорт извършва 10 двойни рейса с военни товари от Русе до българските речни пристанища в Северозападна България – Оряхово, Никопол, Лом и Арчар, в подкрепа на действията на Северния отряд на Българската армия и най-вече на войските, отбраняващи обсадената Видинска крепост.

Период на служба като учебен ветроход: от 1891 до 1904 г. Изведен от строя през 1904 г., нарязан за скрап през 1906 г. в Русе.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top