Информационен център на Министерство на oтбраната

Фронтоваци столетници

Спирдон СПИРДОНОВ

Проблемът е да изкараш до 95, след това е лесно, казват – къде на шега, къде наистина, някои от тях.

Днес в България живеят 41 участници във Втората световна война на 100 и повече години. Всеки от тях, както и по-младите от тях, получава нужните внимание и подкрепа от Съюза на ветераните от войните на България, Министерството на отбраната, военните окръжия и общините.

На 105 години

В Нова Загора живее редник от запаса Стойчо Стойчев. Държавният глава Румен Радев го удостои с почетен знак на президента на Република България за вярна и достойна служба в редовете на Българската армия и по повод на навършването на 105 години от неговото рождение, което е в близкото cело Каменово, на 19 април 1916 г. През 1937 г. го вземат войник в Сливен като картечар. За негов късмет се ражда бъдещият цар Симеон и той вместо две служи една година. Дават и домашен отпуск на войниците заради родилия се претолонаследник. Боецът картечар обаче няма пари да си дойде на село. Тежък и нерадостен живот на сирак! Още нероден, баща му почива от простуда, която го пипва, завръщайки се от фронта на Първата световна война. През 1944 г., вече семеен и с две деца, бай Стойчо е мобилизиран и изпратен в Серес, Гърция. Бил е в петчленния разчет на тежката картечница „Шваpцлозе“. Случват се инциденти, в които Стойчо Стойчев едва не губи живота си. Затрупан жив, той е изровен от другарите си и спасен, за да стане столетник и ветеран доайен.

Ще живея до 127 години

Бай Васил Стефанов се гордее най-много с военната си книжка. Той живее в кв. „Захарна фабрика“ в столицата. Започнал е 102-рата година, но е убеден, че ще живее до 127 години. Една лекарка му казала, че сърцето му е много здраво. Въпреки че стенд му слагали, от херния го оперирали и на фронта два пъти го ранявали. Постоянно работи в градината си, майстори и в работилницата си. Не отказва помощ на никого. Има си своя рецепта за дълголетие, която спазва от малък. Дори и на фронта, когато гонихме Тито по планините, както казва той. Десетки са майсторските свидетелства, които е събирал цял живот. Особено много се гордее с военната си книжка, както и с медалите от Втората световна война.

Дядо Драган Златев от Сливовица е на 102

Той е роден на 30 август 1919 г. Израснал е в работническо семейство. До 1940 г. живее и се труди в родната си Сливовица. През 1940-а влиза в редовете на Българската армия като редови войник в Софийска област. През Втората световна война е разпределен в Македония. Участва в битките при гр. Кочани. През 1943 г. е ранен, след което напуска армията. Започва работа в София като градинар след приключване на войната. После постъпва във фабрика за тухли. След 1960 г. се завръща в родната Сливовица. Работи в местното ТКЗС като дояч в кравеферма. Работи и в с. Джулюница, където се пенсионира. В момента дъщерята полага ежедневни грижи за ветерана.

И Варна си има столетник

Със заповед на министъра на отбраната Георги Панайотов подофицер от запаса Марин Маринов бе удостоен с награден знак „За достойнство и чест“ II вариант. Поводът бе участието му във Втората световна война и навършването на 100 години, което беше отбелязано тържествено във Варна. Той е роден на 16 юни 1921 г. в с. Черковна. След основното си образование работи в занаятчийска работилница в Провадия като шивач. На 15 септември 1941 г. отива войник в Осми пехотен полк във Варна. На 30 декември 1941 г. е приет в школата за кандидат подофицери в Осми полк. На 16 юни 1942 г. е произведен в звание „кандидат подофицер“, след което служи като шивач в коменданството до 15 септември 1943 г., когато се уволнява. За войната е мобилизиран през март 1944 г. Участва в сражения в област Равна дъбрава, в района на Ниш, Прищина и Шайкова чука, където е ранен и отзован от фронта. Уволнява се на 15 януари 1945 г. и до пенсионирането си работи като шивач.

Двама на 100 години в Пловдив

На 3 юли в Пловдив двама ветерани от Втората световна война – Христо Михайлов и Никола Лазаров, отпразнуваха 100-годишния си юбилей. Христо Димитров Михайлов е роден на 3 юли 1921 г. в с. Сталево, обл. Хасково. На 15 септември 1941 г. постъпва войник в 27-и Чепински полк в Пазарджик. Заедно с полка заминава за гр. Струмица, а оттам в Гевгели, а след това и в Охрид. През 1944 г. е граничар в 13-а застава. Най яркият му  спомен от войната е как е пътувал с влак за ползване на отпуск в България и влакът е взривен. Сърбите били поставили мина на линията в очакване да премине влак на отстъпващите немски войски, но по грешка пускат техния влак и го взривяват. Тогава от раните си умира негов приятел.

Другият юбиляр е Никола Петков Лазаров, роден в с. Св. Наум, сега Неделево, в община Съединение. През септември 1944 г. постъпва в казармата в 9-и пехотен полк и веднага заминава за Девебаир и Гюешево. По-късно е прехвърлен на служба в Трети артилерийски полк. Още помни командирите си, като генерал Пенев, поручик Табаков и подпоручик Филипов. Две години служи в гр. Скопие. Само няколко месеца след уволнението си отново го вземат в казармата като запасен и три месеца служи в гр. Щип. Най трудно било, когато се налагало да издърпват на ръце гаубиците „Круп”.

Ахмед Льотев мина 101-вата

Редник от запаса Ахмед Льотев е най-възрастният от 7-те живи ветерани от област Шумен. Роден e на 20 май 1920 г. в с. Цветино, община Велинград, област Пазарджик. От 1978 г. живее в с. Маломир, община Върбица. Участвал е във Втората световна война като санитар, и до днес помни и често разказва преживяванията си от фронта.

На 14 март габровецът Недялко Маринов навърши 100 години. На 1 март ветеранът от войната Димитър Аврамов от Петрич стана столетник. Няколко месеца след него на 101 години стана капитан от запаса Хиню Коларов от Варна.

Преди няколко месеца си отиде от този свят

най-възрастният човек в България

Артилеристът ветеран от Втората ветовна война свилeнгрaдчaнинът Нeдeлчo Бoйкoв ни напусна само мeceц прeди дa нaвърши 108 гoдини. Caмият тoй cмятaше, чe e рoдeн прeз 1911 г., нo нaврeмeтo ce e пoлучилo oбърквaнe и ce вoдеше в рeгиcтритe пo-млaд. Прeз гoдинитe ce e зaнимaвaл cъc зeмeдeлиe, тютюнoпрoизвoдcтвo, бил e в cтрoитeлнa бригaдa към ТКЗC.

Проблемът е да изкараш до 95, ми каза един от дълголетниците. Дотогава все мислиш за болести, имаш разни притеснения. След 95 си спокоен, че си живял достатъчно, и така можеш да изкараш до 105. А защо не и повече!

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top