Тази година се навършват 200 г. от рождението на възрожденеца.
Не е нужно да се съхранява огромно количество артефакти за един български герой, за да бъде той почитан като такъв. В Националния военноисторически музей (НВИМ) се пазят няколко автентични вещи, принадлежали на големия български възрожденец и идеолог на организираното националноосвободително движение Георги Раковски, но тези вещи демонстрират величието на този човек, чието име е записано със златни букви в националния ни пантеон на големите българи.
НВИМ представя в експозицията си Раковски по няколко различни начина – чрез негови лични вещи и чрез предмети, свързани или представящи неговата дейност. „Неговите лични вещи, които имаме честта да съхраняваме, са неговият балтон и капсулната му пушка. И двата предмета пристигат при нас през 40-те години на ХХ век от Етнографския музей с указанието, че са принадлежали на самия Георги Раковски. Балтонът е бил доста елегантна за времето си дреха и ни разкрива една интересна и не чак толкова позната страна от характера на Раковски, който много е държал на външния си вид и е бил много представителен. Той получава много добро за времето си образование и е бил подготвян за служба в османския административен апарат. Бил е протеже на княз Стефан Богориди. Той се отказва от тази кариера и се посвещава на борбата за Освобождението на България. През целия си живот Раковски контактува със силните на деня, за да организира борбата за Освобождение и естествено, заради това той трябва да изглежда и особено представително.“ Това разказа пред вестник „Българска армия“ Анета Петрова – главен експерт в Дирекция „Експозиционни и образователни дейности“ в НВИМ.
Капсулната карабина също е интересен и ценен експонат. На нея са изписани инициалите на Раковски – ГР, пред мерника, а отстрани на ударно-спускателния механизъм е изписана годината 1867 и отдолу на латиница Румъния. Така знаем и годината, в която карабината е била притежание на Раковски. Това е последната година от живота му, когато издава „Привременния закон за народните горски чети“, който е един своеобразен устав на армията от чети, с които той планира да освободи България.
Снабдяването с оръжия на въстаниците и на четите на Раковски винаги е било голям проблем, но, за съжаление, не се знае много за неговите опити да намери оръжие. Знаем за едни 18 пушки, които той успял да набави, със същия капсулен механизъм, но двуцевни.
По време на бомбардировките над София през Втората световна война много голяма част от фонда и от архива на Етнографския музей са унищожени. Вероятно заради това не знаем как балтонът на Раковски е достигнал до музея тогава.
Една куртка, свързана с дейността на Раковски, идва също от Етнографския музей, но малко по-късно, през 1947 г. За нея имаме доказателства, че е принадлежала на неговия телохранител – Бранислав Велешки, който е и участник в Първата българска легия.
В този случай можем да проследим добре произхода на предмета, защото на старини Бранислав Велешки е много силно материално затруднен, не може да работи и кандидатства за пенсия, но дълго време се проточва отпускането на средствата от държавата и заради това той предлага на Министерството на просвещението да откупи неговата куртка от Първата българска легия. Това е много скъп предмет за него. През 1896 г. в „Държавен вестник“ е публикуван указ, с който той е удостоен с пенсия от 40 лв. на месец и отделно излиза заповед, според която Народният музей ще откупи неговата куртка за 600 лв. – една доста сериозна за времето си сума. Първата българска легия е всъщност и първата българска организирана войскова единица с български командири. Тя е призната от чуждо правителство – сръбското, а и известно време е на сръбска издръжка.
Първата българска легия – първата ни войска
Първата българска легия е свързана и с картината „Българската легия в бой с турците“ на художника Евгени Поптошев, която също се съхранява в НВИМ. Концепцията на Раковски за Освобождение приема готовността за въстание на българите вътре в страната, но смята, че извън българските предели, на територията на съседните васални княжества, трябва да се подготвят български Въоръжени сили, които да навлязат в българските земи и да повдигнат населението на бунт. Понеже ще са по-добре подготвени, те трябва да оглавят въстанието. Затова първоначално, през 1861–1862 г. Раковски смята, че трябва да се организира полк от 1000 човека родолюбиви българи, които да се подготвят в Белград, където се разчита на помощта на сръбския крал и на сръбското правителство. В подходящ момент те трябва да навлязат по Балкана в българските земи и бързо да превземат основни опорни точки, както и Търново, като в рамките на около месец да овладеят цяла Северна България и да блокират старопланинските проходи, за да не навлязат османски военни части от юг. Подходящи според Раковски са условията през 1861 г., когато има проблеми между османското правителство и Сърбия, която се опитва да печели все по-голяма автономия.
Раковски пише един призив до родолюбивите българи, в резултат на което много българи, включително и Васил Левски, а също и Христо Иванов – Големия, Стефан Караджа, Матей Преображенски, се отзовават и отиват да се запишат в полка на Раковски. В него се записват и много хайдушки войводи. Именно с подготовката на този полк е свързано създаването на Първата българска легия. Картината ни представя легистите по време на боевете през лятото на 1862 г., когато възниква конфликт между белградчани и османския гарнизон в града. Друга картина, представяща сюжет от времето на Кримската война (1853 – 1856), също е свързана с Раковски. По това време той е търговец в Цариград. Включва се като шпионин в османската войска – става преводач на турските части. Изнася информация в полза на руското командване, но е разкрит и арестуван. Успява да избяга и на следващата година е с чета от 12 младежи в Стара планина, където се опитва да действа в тила на османските части, като иска да се присъедини към руската Дунавска армия. Този момент е представен в картината „Раковски с чета в Балкана“ на художника Андреа Сако. Сако е бил учител в Болградската гимназия и в Букурещ през 60-те години на XIX век и е бил силно впечатлен от дейността на Раковски. Картината е била в читалище „Братска любов“ в Букурещ до 1902 г., когато е спечелена на томбола от дъщерята на Димитър Ценович Любица, която по-късно я дарява на Етнографския музей, откъдето през 1942 г. е предадена в НВИМ.
