Париж и Атина стават стратегически партньори
Франция и Гърция подписаха в Париж споразумение за стратегическо партньорство, което извън военнотехническата си част съдържа клаузи за взаимна защита в случай на конфликт дори със съюзници от НАТО. Като част от това споразумение двете страни сключиха мащабна сделка за бойни кораби, обявена на пресконференция на двамата лидери – президента Еманюел Макрон и премиера Кириакос Мицотакис. Сделката се подписва две седмици, след като Франция загуби поръчка за $66 млрд. за построяване на подводници за Австралия. Макрон същевременно обяви, че договорката с Гърция не е просто знак за доверието във френската отбранителна продукция, но и „храбра първа стъпка към европейска стратегическа автономия“.
Двете държави имат общи интереси в Източното Средиземноморие, където опитват от години да ограничат турските амбиции и опити за прекрояване на геополитическата карта.
Гръцки медии съобщават, че сделката – последвала други ключови споразумения в отбраната през изминалата година – включва продажбата на три фрегати Belharra с хиперзвукови ракети за 2,9 млрд. евро до 2026 г. с възможност за поръчка и на четвърта, както и три корвети Gowind, също с възможност за четвърта. Оферти за продажба на фрегати имаше и от Великобритания и други съюзници на Гърция в НАТО, включително от „Локхийд Мартин“. Но Гърция избра френската Naval Group.
Бойните кораби, които Гърция придобива, са дигитализирани и комбинацията им от радари и зенитни ракети позволява противовъздушна защита на флота на разстояние от 100 км. За първи път гръцките военноморски сили ще имат кораби, които могат да свалят въздушни цели на големи разстояния, като същевременно осигуряват защита срещу балистични ракети. Въоръжението им се допълва от усъвършенствано 76-мм оръдие и от 21-цевна реактивна установка, част от корабния зенитно-противоракетен щит. Фрегатите имат и най-модерни сонари, хеликоптери и торпеда за борба с подводници, както и ракети за поразяване на цели на брега.
Заради напрежението с Турция от последната година Мицотакис обяви мащабна модернизация на гръцките въоръжени сили. Тя предвижда покупката на 24 самолета „Рафал“, договорена с Макрон миналата година. Придобиването на самолетите, в добавка към сделка с „Локхийд Мартин“ за модернизиране на изтребители F-16, означава, че гръцките ВВС ще добият известно преимущество пред турските (с изключение на дроновете). „Европейците трябва да излязат от състоянието си на наивност“, обяви Макрон на съвместната пресконференция. От своя страна Мицотакис подкрепи френския президент в усилията му да тласне ЕС към изграждане на европейска армия. Според него идеята е „зряло предложение“.
Сърбия и Косово са на ръба на война
НАТО и ЕС изразиха своето безпокойство от увеличаващото се напрежение на границата между Косово и Сърбия. От две седмици косовски сърби блокират граничните пунктове, разгневени от нов закон в Косово, който забранява използването на сръбски регистрационни номера за автомобили. За да се освободят граничните пунктове, властите в Прищина мобилизираха полицейски спецчасти. В отговор e поставeна армия, стационирана от сръбската страна на границата – в пълна бойна готовност.
Факт е, че повечето косовски сърби все още карат колите си със сръбски номера. Законът обаче забранява използването им за пътувания. На границата с Косово те трябва да свалят номерата си и да ги заменят с временни косовски. Преди седмица Прищина прати край границата спецчастите си „Росу“. Те са разположени в Ярине и Брняк и целта им е да принудят местните да подменят регистрационните номера, като спират от движение автомобили със сръбски табелки.
В отговор сръбският президент заповяда армията да е в бойна готовност и прати бойни самолети към региона. Президентката на Косово Вьоса Османи прекрати спешно посещението си в централата на ООН в Ню Йорк заради събитията.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг и върховният представител на ЕС за външните въпроси Жозеп Борел призоваха Сърбия и Косово към деескалация и сдържаност. Борел настоя Прищина да изтегли спецчастите си незабавно. Столтенберг пък е разговарял с премиера на Косово Албин Курти. Според агенция „Танюг“ Вучич е поставил ултиматум на НАТО. Сърбия щяла да изчака 24 ч, за да види реакцията на НАТО, ако има „погром срещу косовски сърби“, твърди агенцията. Преговарящите на Сърбия и Косово не постигнаха в сряда в Брюксел никакъв напредък за възстановяването на свободното движение на коли между двете страни. Бесник Бислими – представителят на Прищина, отпътува за родината си. Белградският му колега Петър Петрович остана и вероятно ще има нови разговори. Двамата преговарящи не се срещнаха нито веднъж помежду си.
САЩ изпробваха хиперзвуково оръжие
Въоръжените сили на САЩ изпробваха успешно хиперзвуково оръжие, предаде „Ройтерс“. Агенцията отбелязва, че това се е случило за първи път от 2013 г., в момент, когато САЩ и техните глобални съперници ускоряват темповете, с които разработват хиперзвукови оръжия. Летящи със скорост, поне пет пъти по-голяма от тази на звука (т. е. с около 6200 км/ч), тези ракети от следващо поколение не оставят на противника време за реакция и го лишават от традиционните механизми за нанасяне на поражение.
През юли Русия обяви, че е извършила успешен опит с хиперзвукова крилата ракета „Циркон“. Руският президент Владимир Путин обяви, че оръжието няма аналог в света. От своя страна Агенцията за оръжейни разработки към Пентагона съобщи, че е изпробвала успешно миналата седмица хиперзвукова ракета, произведена от „Рейтиън“. Тя е била изстреляна от самолет броени секунди преди нейният свръхзвуков турбореактивен двигател, разработен от друга американска компания – „Нортроп Груман“, да запали. Министерството на отбраната на САЩ определи хиперзвуковите оръжия и технологиите за противодействане на тях за най-важните технически приоритети за сигурността на нашата страна, каза Уес Кремър, президентът на подразделението на „Рейтиън“ за ракети и отбранителни технологии. Той добави, че Съединените щати и техните съюзници трябва да са в състояние да възпират употребата на хиперзвукови оръжия и да ги неутрализират.
