Следващата управленска коалиция в Германия ще е „Светофар“ или „Ямайка“, но не и „ВМРО“.
Политиката в цял свят все повече се превръща в съревнование между личности, а не в сблъсък на идейни платформи. На изборите от миналата седмица тази тенденция стигна и до най-голямата и най-влиятелната европейска държава – Германия. Най-важната новина от тях бе известна предварително и също е персонална – вотът в неделя слага край на „ерата Меркел“ в германската политика. След 16-годишно управление първата жена канцлер на Германия смята да се пенсионира и не взе участие в изборите. Тя сдаде лидерския пост в своята Християндемократическа партия (ХДС) още в края на 2018 г. Тогава мнозина пишман анализатори прогнозираха, че Ангела Меркел ще се оттегли и от канцлерския пост преди края на мандата си, но нищо такова не се случи и до ден днешен тя продължава да държи здраво юздите на управлението. Кризата около лидерския пост в ХДС показа, че наследниците на желязната източногерманка са далеч от нейната класа и авторитет.
Три партии и коалиции се бореха за лидерската позиция в Германия през последните няколко месеца. На първо място това е победителят от изборите през 2017 г. ХДС в коалиция с нейната сестринска партия от Бавария ХСС. Техен опонент, но и коалиционен партньор в сегашното правителство са социалдемократите (ГСДП). Като трета сериозна сила се очерта коалицията „Партия „Съюз 90“/Зелените“. Битката между тези три формации до голяма степен бе решена от фигурите на техните лидери. ХДС имаше голям проблем с избора на наследник на Меркел. Първо за такъв бе определена Анегрет Крам-Каренбауер, но нейното лидерство бе неубедително и впоследствие тя бе сменена от 60-годишният Армин Лашет – бивш журналист, който от 2018 г. е министър-председател на провинция Северен Рейн-Вестфалия. Кандидатът на социалдемократите за канцлер е 63-годишният Олаф Шолц, финансов министър в сегашното правителство на Меркел. Зелените пък се хвърлиха в предизборната битка начело с Аналена Бербок – 40-годишна напориста юристка с диплома от престижното Лондонско училище по икономика.
В началото на тази година социологическите проучвания
даваха сериозна преднина за ХДС/ХСС
Социалдемократите бяха доста назад с двойно по-нисък процент. През април обаче Зелените получиха силен импулс след обявяването на кандидатурата на Бербок за канцлер и за период от около месец и половина излязоха на първо място в прогнозите за изборите. Впоследствие върху имиджа на тяхната лидерка започнаха да се лепят петна. Стана ясно, че тя е забравила да декларира доходите си, получени от партията за последните три години, и освен това е плагиатствала при написването на своята програмна книга „Сега. Как ще обновим нашата страна“. Като резултат рейтингът на Зелените тръгна надолу и в началото на лятото вече падна под 20%.
През юли дойде ред на Армин Лашет да се изложи. Той бе изловен от телевизионните камери да се смее по време на посещение в район, силно пострадал от наводненията, причинили и човешки жертви. Лашет няма харизма и бе доста непопулярен и преди този епизод. По-голяма част от избирателите на ХДС/ХСС предпочитаха да видят като кандидат за канцлер премиера на Бавария Маркус Зьодер, но той не успя да се наложи, защото все пак неговата партия ХСС е доста по-малка от ХДС и свири втора цигулка в коалицията. На фона на слабостите и грешките на Бербок и Лашет
фигурата на Олаф Шолц изведнъж започна да изпъква
и се оказа, че той тегли социалдемократите към изборна победа. В средата на август ГСДП за пръв път поведе в проучванията на социолозите, макар и минимално. През цялото време, докато се разгръщаха тези сюжети, програмните установки и стратегиите на основните партии си оставаха неизменни, явно личностите бяха тези, които определяха динамиката на предизборната битка.
И така, социалдемократите печелят изборната битка с минимална преднина от 1,6 процентни пункта пред ХДС/ХСС. Зелените са трети, а на четвърто място със значително подобрен резултат в сравнение с 2017 г. е Свободната демократическа партия (СвДП), водена от 42-годишния Кристиан Линднер. В Бундестага влизат още две партии – крайнодясната Алтернатива за Германия и Левицата, чиято база е предимно в провинциите на бившата ГДР. Тези две партии трябва да бъдат изключени от сметките за бъдеща управляваща коалиция – едната е твърде вдясно, а другата твърде вляво от политическия център и те са смятани за токсични от традиционните играчи в германската политика.
Ясно е, че
бъдещото правителство
може да бъде сформирано или около социалдемократите с канцлер Шолц, или пък около ХДС/ХСС и тогава премиер ще бъде Лашет. Ако се обединят, тези две формации имат аритметично мнозинство в Бундестага, но те категорично заявиха, че няма да продължават сегашната си коалиция, която им донесе негативи. Така че, за да управляват, и ГСДП, и ХДС/ХСС се нуждаят от формиране на коалиция с останалите две системни партии – Зелените и Свободните демократи. Наблюдателите вече дадоха звучни имена на възможните управленски конфигурации, произтичащи от цветовете на четирите основни партии – червено за социалдемократите, черно за ХДС/ХСС, жълто за СвДП и зелено за формацията на Бербок. Невъзможната коалиция между християндемократите и социалдемократите може да бъде обозначена като ВМРО, чието знаме е в червено-черно. Съюзът между ГСДП, СвДП и Зелените би родил коалиция „Светофар“ (червено-жълто-зелено), а ако зелените и свободните демократи пристанат на ХДС/ХСС, ще получим знамето на Ямайка – черно-жълто-зелено. Понеже партиите, класирани от германските избиратели на първо и второ място, едновременно заявиха готовност да направят управленска коалиция с тези, които са на трето и четвърто, сега съдбата на бъдещото управление е в ръцете на Зелените и на свободните демократи. Затова не е изненада, че първите консултации за ново правителство започнаха именно между тези две формации. Ако стигнат до съгласие, те ще наклонят везните към Шолц или към Лашет. Сигурно е едно – преговорите ще бъдат дълги и сложни, Конституцията не дава императивни срокове за тяхното приключване и според най-оптимистичната прогноза Германия ще има ново правителство за Коледа. Но съвсем не е изключено, както и през изминалите 16 години германците да изгледат по телевизора поредното новогодишно обръщение на канцлера Меркел.
Как работи избирателната система
Германската избирателна система е една от най-сложните в света, но същевременно е считана и за най-справедливата, защото съчетава преимуществата и на мажоритарния, и на пропорционалния вот. Депутатите в Бундестага са не по-малко от 598, но може и да са повече. Половината места се определят по мажоритарната система в 299 едномандатни окръга на гласуване в един тур, като за победата е необходимо просто мнозинство, независимо дали съответният кандидат е взел 50% от гласовете. Втората половина от депутатите в парламента се излъчват пропорционално от партийните листи в зависимост от това, колко процента е взела съответната партия. Така, влизайки в избирателния пункт, всеки германец пуска две бюлетини – една за мажоритарен кандидат и една за партийна листа. И въобще не е задължително и двете да са за една и съща партия. Втората бюлетина определя съотношението на силите в Бундестага, а първата – кой точно да влезе там. След като се изчисли броят на депутатите от дадена партия в съответствие с нейния процент от пропорционалния вот, става ясно колко човека от съответната партийна листа ще станат депутати в добавка към тези свои съпартийци, които вече са избрани мажоритарно. Ако кандидатите от дадена партия, спечелили в мажоритарни райони, са повече от полагащите й се места според пропорционалния вот, се налага общият брой на членовете на Бундестага да бъде увеличен. Така новоизбраният германски парламент ще бъде 735-членен.
