На 07.10.1970 г. при полети от летище Доброславци загива капитан Васил Петров Иванов. Изтребителят му МиГ-19П се запалва при излитане и се разбива в дежурна стоянка.
В първите дни на месец септември 1970 година изтребител МиГ-19 излита от военното летище Доброславци.
Времето в обедния час е слънчево и тихо, летателните условия са чудесни. Няколко мига след като самолетът стартира за излитане обаче около опашката му пламва. Ръководителят на полета и пилотът разбират за аварията във възможно най-фаталния момент – когато предният колесник вече се отлепя от земята. Вариантите в случая са два: самолетът излита и след набиране на необходимата височина летецът катапултира или пък газта се отнема, двигателят се угасва и случайността решава дали самолетът няма да се разбие в нивата след пистата.
С приблизителна скорост може би 250 км/час обаче МиГ-ът излиза вдясно под остър ъгъл от полосата и стъпва на т. нар. грунд – твърда земя, където съпротивлението е по-голямо. Неколкостотин метра след това се забива в “отражател” – кос 2–3 метров циментиран насип до стоянките на аеропланите, който отвежда изгорелите газове нагоре при изпитания на самолетите. За въображението на всеки не е трудно да си представи какво е станало на мястото след взрива на 4 т керосин
Пилотът, който загива при изпълнение на служебния си дълг, е капитан Васил Петров Иванов или както всички колеги го наричат – Васката. Неговият син е днешният министър на транспорта.
Самолетът не е излитал по бойно дежурство. Той почти е стигнал тавана на летателните часове за ремонт. Капитан Иванов е трябвало да излети с него за Граф Игнатиево, където машината да бъде оставена за извършване на основен ремонт в тамошния военно-ремонтен завод, спомнят си колеги на загиналия. Същия ден е нямало други полети – нито планирани учебни, нито по бойно дежурство. Тогава по бойно дежурство летяхме много често, спомня си о. з. полк. Андон Андонов от Хасково. Спешните мисии идвали обикновено когато чужд самолет наближи границите ни. Васката пък бил известен сред колегите си с това, че когато застъпел в такава готовност, почти винаги ги вдигали по тревога. Останалите авиатори даже се кодошели с късмета му.
Дежурен по пускане и приемане на самолети на стартовия команден пункт на фаталната дата е Георги Андинов – баджанак на първия ни космонавт Георги Иванов и съвипускник на Васката.
“Вярно е, пожарът беше забелязан около опашката на самолета”, разказа пред “24 часа” Андонов. Той потвърди, че аварията е възникнала във възможно най-неподходящия момент. Ситуацията е била типичният случай на “дефицит от време” – нито може да се излети, нито да се спре безопасно, обобщава пенсиониралият се като старши инспектор в отдел “Изтребителна авиация” в щаба на ВВС Андонов. Дистанцията на времето вече е заличила много от детайлите на случилото се. Бившият авиатор Андонов дори моли да бъде извинен, ако разказваното от него се отклонява дори и на милиметър от действителността тогава.
Самолетът излиза от пистата. Възможно е това да е станало поради нахлуването на дим в пилотската кабина и последвала загуба на видимост, или поради засегнато управление на машината.
Петров-старши е можел и да оцелее.
Ако е имал възможност да продължи направо до края на бетонната настилка, самолетът е щял може би да спре в така наречената “уловка” – разорана земя на 300–400 метра след полосата, обработена с трактор именно за аварийно спиране при извънредна ситуация.
Изтребителят МиГ-19 е смятан за “мъжка машина”. Той е първият свръхзвуков съветски самолет. Във въздуха е много маневрен, може без форсаж да извършва прехват на други летателни средства на височина до 13 000 метра. Самолетът няма учебен вариант и управлението му се поверява само на летци асове. Конструиран е по времето на “студената война”,
МиГ-19 често дава дефекти, доизкусуряват го в процеса на експлоатация.
Конструктивно този тип изтребител има катапултна седалка, но тя може да бъде задействана само от определена височина. При по-новите модификации пилотът може да напусне машината още на летището. Капитан Иванов обаче не е имал шанса да доживее развитието на летателната техника.
Средният на ръст, със сини очи и рус перчем Васил завършва в Долна Митрополия през 1964 година. Перничанинът е от първия випуск с висше инженерно образование. Съвипускниците му го помнят като спортна натура – отличен гимнастик, ритащ футбол във всяка свободна минута, тенисист на маса.
На разбора на ВВС след катастрофата констатацията е, че капитанът не е допуснал пилотска грешка. От машината след удара и пожара не остава почти нищо, така че може само да се гадае със степени на вероятност каква е била точно повредата, предизвикала запалването.
Източник: pan.bg
