Проблемите с некомплекта на личен състав са в пряка връзка с процесите на модернизация
Любомир ДЕНОВ
– Г-н адмирал, във вашата лекция пред слушателите на Военната академия „Г. С. Раковски“ на 01.09. 2021 г. Вие развихте въпроса за трансформацията на Въоръжените ни сили в контекста на променената стратегическа рамка на НАТО. Кое е новото в тази рамка?
– Военната стратегия на НАТО има за цел да укрепи единството на Алианса, да засили солидарността и да повиши сплотеността между съюзниците. Основните предизвикателства пред НАТО, идентифицирани в стратегията, са нарастващото стратегическо противоборство, проникващата нестабилност, породена от провалени държави и такива със слабо икономическо развитие, климатичните и демографските промени, нарастващият екстремизъм, както и стратегически шокове, предизвикани от икономически кризи, природни бедствия, пандемии, терористични атаки, регионални конфликти и др. За операционализиране на Военната стратегия на пакта бяха разработени две стратегически концепции. Концепцията за възпиране и отбрана на Евроатлантическата зона осигурява 360-градусова защита на Зоната за отговорност на върховния командващ на силите на НАТО в Европа, включително и космическото пространство. Тя е насочена към използването на военния инструмент на Алианса. От една страна, той дава по-ясна картина на текущите и бъдещите задачи на силите на НАТО по възпирането и отбраната, предоставяйки възможности за политически контрол и ефективно вземане на решение. От друга страна, дава възможност за повишаване на готовността на силите, гарантиране на географската сигурност и осигуряване на свързаност на оперативните домейни. Концепцията на НАТО за водене на бойни действия описва как следва да се развиват военните способности на Алианса в дългосрочен план. Тя отива извън традиционното разбиране за въоръжен конфликт между враждуващи страни, но не го изключва. Концепцията представя бъдещето като съвкупност от едновременно и постоянно проявяващи се предизвикателства пред военния инструмент на силата, което ще бъде породено от непрекъснатото съревнование на „големите играчи“ в стратегически план чрез широко използване на иновативни технологии с разрушителен потенциал. Концепцията предлага амбициозен дизайн на бъдещия военен инструмент на Алианса, хармонизиран с амбициите на НАТО, както и рамка за ефективното му развитие и процес за неговото адаптиране.
– Как тези промени ще се отразят на нашите Въоръжени сили и как ние като член на НАТО се адаптираме най-добре към тях?
– Адаптирането към съюзните изисквания налага трансформация и в структурата на Въоръжените ни сили. В национален формат фокусът е насочен към изграждането на релевантна функционална структура на Въоръжените сили, която осигурява провеждането на операции по защита на териториалната цялост и поддръжката като страна домакин. В тази връзка Въоръжените сили ще се разпределят в Сили за сдържане и Сили за отбрана. Идентифицираното снижаване на продължителността на застрашителния период изисква намаляване на сроковете на готовност, което изведе необходимостта от прилагане на смесен подход при комплектоване на част от формированията (т.е. нарастване на мирновременните структури с необходимите количества допълнителни структури и личен състав от запаса). Посочените промени във фунционалната структура на Въоръжените сили, както и възприемането на нов подход при комплектоването им за военно време оказаха своето влияние и върху изграждането на организационната структура на част от формированията на Българската армия. Промените във функционално и структурно отношение, свързани с Въоръжените ни сили, както и тяхното адаптиране към новите реалности ще бъдат реализирани през първия етап на действие на Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България до 2032 г. чрез изпълнението на заложените дейности в Плана за развитие на Въоръжените сили на РБългария до 2026 г.
– Процесът на планиране на отбраната е основният механизъм за постигане на качествена подготовка, оперативна съвместимост и готовност за действие във всички домейни. А изграждането на способности е част от него с най-съществен принос. Какви съществени слабости срещаме по пътя към изграждане на нови способности?
– Процесът на планиране на отбраната, базирано на способности с отчитане на заплахите, е основният възприет подход за планиране у нас. Той е синхронизиран с процесите на планиране в НАТО и ЕС. Целта на този процес са изграждане, поддържане и използване на отбранителни способности, адекватни на средата за сигурност.Чрез него трябва да бъде осигурено устойчиво изграждане на ключовите за Въоръжените ни сили способности. Действително водещ етап от процеса на планиране на отбраната е определянето на способностите. Планирането на отбраната обаче не бива да се асоциира единствено с планирането на способности. Това е комплексен процес, състоящ се от редица други дейности, свързани с формирането на отбранителна политика, бюджет, управление на проектите, придобиване на активи, в които участват почти всички структури на Министерството на отбраната и Въоръжените сили. Програмата за развитие на способности до 2032 г. ясно дефинира приоритетното изграждане на формированията по Цели на способности. Тя определя, че в прогнозната ресурсна рамка, покриваща само 25% от необходимия финансов ресурс, могат да бъдат поддържани и развивани само ключови способности за гарантиране на суверенитета на страната.
Следващият фокус на усилията ни е насочен към усъвършенстване на системата за подготовка. Разкритите слабости в тази насока наложиха да се ускорят адаптирането и интегрирането на програмата за подготовка на Въоръжените сили с програмите и дейностите на Алианса за обучение, подготовка и учения. Целта е повишаване на нивото на съвместната подготовка с нашите съюзници. Нарастващите изисквания и към индивидуалната подготовка на офицерите водят и до промени във военнообразователната система, като е в ход адаптирането на учебните планове и програми във висшите военноучебни заведения в съответствие със съвременните тенденции за развитието на отбранителните способности.
Ресурсите са другият основен фактор, който влияе върху отбранителните способности. Безспорен факт е, че развитието на способности може да се реализира единствено в рамките на утвърден и осигурен бюджет. Липсата на тези условия предопределя придобиването на необходимите способности само като добро намерение, разписани на хартия.
На следващо място бих поставил дефицита на квалифицирани кадри. Хроничните проблеми с недостига на квалифициран кадрови състав поставят сериозни въпроси пред готовността на формированията за бойно използване. След прехода от наборна към професионална армия нивото на подготовка на ресурси от запаса значително спадна. Това поставя много въпросителни пред изпълнението на задачите и от страна на резервистите.
Преориентирането от експедиционни операции към операции за колективна отбрана на Алианса наложи изграждането на достатъчен капацитет за сдържане и отбрана с разнообразни съюзни инициативи. В национален формат страната доста по-рано трябваше да повиши готовността на войските и силите и да изгради и да усъвършенства способности за поддръжка като страна домакин, както и да установи гъвкава система за командване и управление за всяка операция, провеждана от Въоръжените сили. Забавянето на този процес задълбочи дефицитите от способности в това отношение. Едва след провеждането на Прегледа на отбраната бяха направени промени, които доведоха до реорганизирането на командванията, включително чрез формиране на Командване за логистична поддръжка и Командване за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана. Целта на тези промени е да се постигне необходимото съответствие и оперативна съвместимост със съюзните структури.
Изброените фактори са малка част от всичко, което оказва негативен ефект върху придобиването на необходимите отбранителни способности. Възникващите предизвикателства налагат вземането на оптимални решения за изграждането на войските и силите, укрепващи прозрачността, доверието и обществената подкрепа на Въоръжените сили.
– В лекцията си Вие отправихте призив към бъдещите стратегически лидери да действат изпреварващо и асиметрично и в среда, наситена с нови технологии. Доколко Българската армия отговаря на това изискване?
– Средата на сигурност се променя, начините и средствата за постигане на целите се променят и съответно всички ние трябва да сме в крак с тенденциите. Вземането на правилни решения ще става все по-трудно поради увеличаването на сложността и всеобхватността на заплахите за сигурността, което ще изисква от всеки от нас иновативни и технологични решения за навременни и ефективни противодействия. Използването на нововъзникващи и иновативни технологии с двойна употреба е ефективно и икономически целесъобразно решение за постигане на целите на възпирането и отбраната. Това схващане е общоприето и налагащо се в политиките, стратегиите и концепциите на Алианса. В стратегическите документи широко се използва терминът Emerging and Disruptive Technologies – EDT. Тези технологии се превръщат постепенно в ядрото на дейностите по възпиране и отбрана на НАТО и ще имат нарастващо значение за системите за национална сигурност.
Бъдещата стратегическа среда на сигурност ще бъде наситена с множество действия на държави и недържавни субекти за постигане на стратегическите им цели под прага на въоръжен конфликт или в т.нар. „сива зона“. Това се оформя като сериозно предизвикателство и ще изисква специфични умения за разбирането на средата у бъдещите стратегически лидери.
Акцентирах върху важността да имаме подготвени бъдещи стратегически лидери. Едно от средствата за постигане на това изискване е усъвършенстването на военнообразователната ни система и адаптиране към бъдещите нужди на Въоръжените сили, за да разполагаме и занапред с високоподготвени кадри, готови да посрещнат новите предизвикателства пред сигурността.
Естествено, наличието на достатъчно подготвени политически лидери и личен състав не е достатъчно условие за успех. Необходимо е да доведем до успешен край трансформацията на Въоръжените сили за достигане на заявеното ниво на амбиция. Стратегическият преглед на отбраната положи началото на този процес. В ход вече е изпълнението на Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили до 2032 г. и на Плана за развитие на Въоръжените сили до 2026 г., чрез които поетапно ще реализираме резултатите от Стратегическия преглед.
– Във всеки етап от „План 2026“ са заложени попълване на некомплекта от личен състав, ускоряване на утилизацията на излишни боеприпаси и развитие на модернизацията на армията. С какви сили и средства ще стане това?
– Попълването на некомплекта от личен състав във Въоръжените сили ще се осъществява приоритетно в съответствие с ресурсното осигуряване на планираните мероприятия и дейности по реализирането на „План 2026“. Същевременно, за да се ограничи увеличаването на некомплекта от личен състав, ще се работи усилено за повишаване на мотивацията на хората в отбраната и задържането им на служба, като се планират и приложат конкретни и целенасочени действия, промяна на условията, размерите и реда за изплащане на допълнителните възнаграждения, промяна в модела на кариерното развитие на военнослужещите, с ясно очертани етапи, съобразени с придобиването на образование и квалификация, разработване на адекватна политика по осигуряване на използването на имоти от жилищния фонд на Министерството на отбраната, включително и определяне на компенсационни суми, съразмерни на пазарните наемни цени по гарнизони, разработване на компенсаторни механизми за служба в икономически развитите райони на страната и др. Ускоряването на утилизацията на излишните боеприпаси се планира да бъде осъществявано чрез сключване на рамкови споразумения със срок, не по-малък от 4 години, посредством обявяване на обществена поръчка по Закона за обществените поръчки. Услугата ще се извършва от фирми изпълнителки, спечелили конкурса за обществената поръчка „Утилизация на боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия“. Финансовите средства за услугата „утилизация“ ще се осигуряват от бюджета на МО в рамките на отпуснатата квота. Модернизацията и превъоръжаването на Въоръжените сили ще се осъществи чрез реализиране на инвестиционните проекти, заложени в „Инвестиционен план-програма до 2032 г.“, с което ще се изградят и развият реално необходимите способности. Основен източник за финансиране на изпълнението на проектите за изграждане на отбранителните способности на Въоръжените сили ще бъдат бюджетът за отбрана, предвидените разходи за МО в централния бюджет, както и на външни източници по линия на международното сътрудничество. След като се отчетат, преценят и анализират настъпилите изменения в средата на сигурност, Българската армия поетапно ще се освобождава от способности с отпаднала необходимост.
– Кое наложи създаването на двете нови командвания – за логистична поддръжка и за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана?
– При формиране на моделите за изграждане на Въоръжените сили повечето съюзници оценяват, че основен гарант за техните суверенитет и териториална цялост е членството им в НАТО посредством изградената система за колективна защита. За целта те акцентират върху изграждането на способности за приемане на съюзни сили на собствена територия, както и за поддръжката им като страна домакин. В тази връзка формирането на двете нови командвания в състава на Българската армия се обуслява главно от следнте фактори:
– Засилване на ролята на страната домакин при провеждане на съюзни операции. Поддръжката като страна домакин ще е ключова за осигуряването на операциите на НАТО по колективната отбрана на територията на България.
– Освобождаване на Съвместното командване на силите (СКС) от несвойствени функции и дейности предимно в областта на логистичното осигуряване на Въоръжените сили, като по този начин СКС ще фокусира изпълнението на задачите основно към планирането и провеждането на операции, както и осъществяване на координация и взаимодействие със съюзния оперативен командир при провеждане на съюзни операции.
– Компенсиране на част от констатираните функционални и структурни дефицити за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана на командването и управлението на Въоръжените сили, както и необходимост от развитие на нови способности за комуникационно-информационна подръжка на командването и управлението на стратегическо ниво в полеви условия.
– Успява ли армията да се справи с предизвикателствата на пандемията от COVID-19?
– Процентът на ваксинираните военнослужещи не е висок предвид отговорните задачи, които решаваме, мисиите и операциите, които провеждаме и готовността, която поддържаме. Затова призовавам всички военнослужещи да направят трезв анализ на рисковете и да се имунизират. Ваксината гарантира по-малка вероятност от зараза и тежко боледуване, както и запазване на здравето на семействата и колегите. Само така формированията ще запазят способността за качествено изпълнение на задачите в различните мероприятия, в които участват, и най-вече – в операциите зад граница.
