Журналистите от проекта „Пегас“ бяха отличени от Европейския парламент (ЕП) с наградата за журналистика на името на взривената малтийска разследваща журналистка Дафне Каруана Галиция.
Консорциумът от близо 100 журналисти, работили за „Пегас“, разследва случаи на убити, лишени от свобода или заплашвани техни колеги, се уточнява в съобщение на ЕП. Те продължават работата на убитата през 2017 г. Галиция, както и на журналисти, убити заради разследване на престъпления срещу околната среда или мексикански картели.
„Пегас“ разследва изтичане на данни за над 50 000 телефонни номера, избрани за наблюдение от клиентите на израелската компания за шпионски софтуер NSO Group в повече от 50 държави от 2016 г. досега.
Разследването установи, че въпросният шпионски софтуер е широко използван в Индия, Мексико, Унгария, Мароко, Франция. Сред целите са правозащитници, представители на академичните среди, предприемачи, адвокати, лекари, профсъюзни водачи, дипломати, политици и държавни глави.
Над 200 журналисти от ЕС се състезаваха за тазгодишната награда на ЕП. Победителят бе определен от 29-членно жури и получава награда от 20 000 евро. Наградата на ЕП се присъжда за изключително журналистическо постижение, което насърчава или защитава основните принципи и ценности на ЕС като човешко достойнство, свобода, демокрация, равенство, принципи на правовата държава и права на човека.
Журналисти от проекта „Пегас“— над 80 репортери от 17 медийни организации в 10 държави, координирани от „Забранени истории“ с техническата подкрепа на лабораторията за сигурност на „Амнести Интернешънъл“, прегледаха записите на телефонни номера и успяха да повдигнат завесата за това оръжие за наблюдение. Досега не можеше да се правят подобни разкрития в такава степен.
Консорциумът „Забранени истории“ установи, че противно на това, което твърди NSO Group години наред, включително в неотдавнашен доклад за прозрачност, въпросният шпионски софтуер е широко използван. Изтеклите данни показаха, че обект на наблюдение са били най-малко 180 журналисти в страни като Индия, Мексико, Унгария, Мароко, Франция и др. Сред потенциалните цели са и правозащитници, представители на академичните среди, предприемачи, адвокати, лекари, профсъюзни лидери, дипломати, политици и редица държавни глави.
Източник: news.bg
