Никола СТОЯНОВ
Димитър Списаревски е първата българска „жива торпила“
Те не се раждат герои. Те умират такива. А колкото по-кратък е жизненият път, толкова по-голям е ореолът. Димитър Списаревски е символ на българското геройство. Той е преди всичко рицар. В родословното му дърво ще открием родство с Неофит Бозвели – възрожденски книжовник и радетел за черковни свободи. Димитър се ражда на 19 юли 1916 г. Една година учил в представителното училище на руската графиня Кузмина, но не издържал дълго там. Семейството се премества в София. Елитната Втора мъжка гимназия е вписала в класните дневници не един свой възпитаник, прославил България. Такива са Радул Милков и Асен Йорданов, свързали имената си с авиацията. В гимназията има точно такъв кръжок. От него шестокласникът Димитър Списаревски започва да преследва своята мечта да лети.
Надраснал годините си, той надраства и съучениците си с висок ръст и атлетична фигура. В края на учебната 1934-та година го избират за знаменосец на гимназията. Още оттогава едно качество определя характера му – родолюбието. С тази любов той се нахвърля срещу всеки, дръзнал да посегне на националното му достойнство.
Той защитава младите пилоти радисти
в школата в Скопие
от издевателства на старши началник. България е била бедна откъм модерно оръжие. Но един ден на летището в Карлово пристига новият „Месершмит-109”. Прочул се е през зимата на 1939–1940 г., когато ескадрата на капитан Шумахер сваля двайсет и пет бомбардировача „Ланкастър” на о-в Хелголанд в Северно море. Там е била битката за базата на германските подводници. Няколко пъти го превземат англичаните и си го връщат германците. Списаревски пръв облита новия самолет със самочувствие на елитен летец изтребител. На 20 декември 1943 г. армада от 60 летящи крепости „Либърейтър” идва откъм Самоков–Вакарел, на височина шест–седем хил. м. В клиновиден строй по тройки в тилна колона. С охрана от петдесет двутели „Лайтнинг” те са посрещнати от
огнените дула на месершмитите.
В горещата схватка пръв пада край Панчарево „Лайтнинг”. Втори такъв пада край Железница. За този светкавичен въздушен бой разказва летецът Петър Петров, станал свидетел на нещо невиждано: „В полезрението ми отляво влезе внезапно самолет „Месершмит” и устремно атакува крепост отзад и отдолу. В това време започна да се стреля срещу нас от носовите картечници на всички крепости. Виждаха се огнените следи на трасиращите куршуми, които като змии се виеха край нас. Когато започнах пикиране, вляво от мен видях експлозия. Самолетът ми се разтресе. Огнени парчета от крилата и тялото на крепостта летяха към земята.
Гледката беше ужасяваща
Виждах мой другар, вплел се в смъртна прегръдка с противника”. Случилото се в небето над с. Долни Пасарел става пред очите и на американския пилот изтребител поручик Джон Макландън, свален и пленен минути преди вихрения таран на Списаревски. От непосредствена близост той вижда как българският летец атакува една от „крепостите” отдолу и без да прекъсва стрелбата на бордовите оръжия, се врязва в противника. Горящият „Месершмит” пада и се удря в една гранитна скала над гористия „Стражарски дол” заедно с безумно храбрия въздушен титан Списаревски.
„Побойник“ със силен патриотичен дух
След проблемите при постъпването във Военното училище в класа на летците, изключван и отново приет, Димитър завършва и заминава на обучение в Германия заедно с група български пилоти във Вернойхен в школа за висш пилотаж. Едно рисковано решение на ръководителя на полетите в школата да вдигне в мъгла тройка самолети завършва със смъртта на двама български пилоти. Вместо съчувствие българите получават обидни думи от неколцина германски колеги. В съседна стая те празнуват, пеят и се веселят.
Димитър не може да понесе гаврата със скръбта му и на неговите другари. Влита при тях като хала и след съвсем кратък разговор настъпва бъркотия и олелия. Богдан, негов колега и приятел, открехва вратата и вижда как трима са проснати на пода, другите са се свили в ъглите, а разяреният Списаревски трясва с юмрук върху армираното стъкло на вратата, счупва го и с разкървавена ръка излиза от стаята. Българинът нито е откомандирован, нито е наказан. Началникът на школата полковник Тео Остеркамп използва тази случка, за да поучи младите летци, че и те трябва така да защитават своята национална чест и паметта на загиналите си другари.
В дните, когато се подготвя депортирането на българските евреи към лагерите на смъртта, повишеният в поручик Списаревски измъква от ръцете на двама полицаи арестувана млада еврейка. Обяснил, че в нейните очи видял тези на съученичката си Клара, в която бил влюбен.
И фасада на блок увековечи героя
Графит с лика на летеца Димитър Списаревски се появи върху фасадата на жилищен блок, намиращ се срещу столичното 14-о училище. Творбата е дело на Валери Веселинов и Владимир Райчев, които успяват да изобразят Списаревски и неговия самолет в рамките на три дни.
„Искаме да обърнем внимание на историята на България, защото, когато един народ знае добре историята си, би се запазил през годините. Списаревски е първата българска „жива торпила“. Той остава завинаги на 27 години, но спасява цяла България, като прекратява бомбардировките над страната ни“, казва Веселинов.
Мястото също не е случайно избрано – то е срещу училище и идеята е децата, които учат в него, да видят графита и да бъдат провокирани да научат повече за лицето, което ги гледа от фасада на блока.
