Александър Стояногло е обвинен в злоупотреба със служебно положение
В деня, в който през юли т.г. ние избирахме парламент, същото направиха и в бившата съветска република Молдова. За разлика от България там вотът завърши с категоричен победител – партията на прозападно настроената президентка на страната Майа Санду. Последва назначаване на ново правителство и така Санду овладя изпълнителната и законодателната власт, но не и съдебната, в която все още има много хора на бившия президент Игор Додон и дори на олигарха Влад Плахотнюк – водеща фигура в управлението на страната до 2019 г.
През миналата седмица политическите страсти в Молдова отново се нажежиха, след като главният прокурор на страната Александър Стояногло внезапно бе арестуван. Задържането му може и да изглежда оправдано с оглед на слуховете, че той е прикривал престъпленията на определени молдовски олигарси, но от юридическа гледна точка то е силно уязвимо. Освен това знаковият арест предизвика
силни вълнения в Гагаузката автономна област
в южната част на Молдова, тъй като Стояногло е от гагаузки етнически произход.
Официалното обвинение срещу Стояногло е за злоупотреба със служебното положение, превишаване на длъжностните пълномощия, пасивна корупция и даване на лъжливи показания. Фактите, които се привеждат като доказателства на тези обвинения, обаче звучат доста несериозно. Така например депутатката Лилиан Карп, която инициира атаката срещу Стояногло, му вменява във вина това, че през 2012 г. в качеството си на шеф на парламентарна комисия е внесъл някаква поправка към закона за борба срещу прането на пари, която е позволила на бизнесмена Вячеслав Платон да организира престъпни финансови схеми. Дори и за човек без правно образование е ясно, че приемането на закони е колективен акт и отделни депутати не могат да носят съдебна отговорност в хода на този процес.
Като доказателство за връзката между Стояногло и Платон се сочи фактът, че две украински фирми на скандалния бизнесмен са прехвърлени на името на съпругата на Стояногло Цветана Крудова (ако се съди по името й, тя е молдовска българка). Защитата на главния прокурор обаче твърди, че документът за това прехвърляне е фалшив, в него са използвани данните от стария и вече невалиден паспорт на Курдова. Над ареста на Стояногло неизбежно витае и сянката на най-големия финансов скандал в историята на Молдова – преди няколко години от три банки в страната
изчезнаха близо $ 1 млрд.
колосална сума за такава малка и бедна държава.
В крайна сметка, след като бе задържан за 72 ч, сега Стояногло е под домашен арест, но на неговото място като временно изпълняващ длъжността главен прокурор вече е назначен друг човек. В неделя в молдовската столица Кишинев имаше протестни акции срещу отстраняването на Стояногло, подкрепени от опозиционните партии – социалистическата и комунистическата. По-сериозно е, че за бунт е готова Гагаузката автономия, която в началото на 90-те години бе на крачка от отделянето от Молдова. Някои от пътищата, водещи от Кишинев в автономната област, бяха преградени от гагаузите като знак на предупреждение. Демонстрация имаше и на централния площад в гр. Комрат – административният център на Гагаузия.
Гагаузката автономия е сравнително малък район с население от 130 хил. души, повечето са гагаузи, но
5% са етнически българи
Опасенията на местните жители са, че при управлението на Майа Санду Кишинев поема курс към значително свиване на правомощията на органите на властта в автономията. Сега Гагаузия си има свои парламент, конституция и управител (башкан), излъчен на преки избори. Всичко това е регламентирано със закон от 1994 г. Башканът на Гагаузия Ирина Влах нарече ареста на Стояногло „режисиран спектакъл“. При управлението на Майа Санду се очаква Молдова да се сближи още повече с Европейския съюз и особено с Румъния и да се отдалечи от Русия, която бе предпочитаният съюзник от бившия молдовски президент Додон. Част от напрежението по оста Кишинев–Комрат идва от това, че гагузите се боят от ускорената румънизация на Молдова, предпочитат близките връзки с Москва и на избори обикновено подкрепят проруските партии като социалистическата и комунистическата. Така че Майа Санду ще има трудната задача да ги успокои и да укрепи националното единство на Молдова.
Афганистан е на прага на хуманитарна катастрофа
Новото талибанско правителство на Афганистан предупреди, че ако санкциите срещу страната останат в сила, може да се стигне до потоци от икономически бежанци, предаде „Франс прес“. Министърът на външните работи Амир Хан Мутаки заяви пред западни дипломати по време на срещите им през тази седмица в катарската столица Доха, че „отслабването на афганистанското правителство не е в ничий интерес, тъй като може директно да се отрази на света и на неговата сигурност и да доведе до икономическа миграция на хора, желаещи да напуснат Афганистан“.
В последните години делът на международната помощ представлява 40% от брутния вътрешен продукт на Афганистан. През 2020 г. вносът ($7 млрд.) е надвишил четири пъти износа ($ 1,7 млрд.). Физическото съществуване на афганистанците е невъзможно без вноса, а той пък е невъзможен без външното финансиране. Ако държавата реши да елиминира външнотърговския си дефицит, трябва да ореже вноса с три четвърти, пише сп. „Форин полиси“. Това обаче би означавало студ и глад.
Афганистан внася 70% от електроенергията, което му струва $ 280 млн. годишно. $ 760 млн. е платил Афганистан през 2018 г. за внос на брашно – защото няма дори достатъчно мелници за зърно. В същото време над 3 млн. афганистански деца страдат от недохранване. Към тях се прибавя и проблемът с изхранването на 3,4 млн. вътрешни бежанци. Сушата е унищожила 40% от тазгодишната реколта.
Новите власти ще се изправят пред стотици хиляди безработни от доскорошните сили за сигурност (официално по списък 350 000 души, с много фиктивен персонал, убити и дезертирали). Според американския мозъчен тръст „Брукингс инститюшън“ без прехрана ще останат поне 150 000 бивши войници и полицаи и семействата им.
Резервите на централната банка ($ 9,4 млрд.) могат да покрият вноса на страната за година и половина. Но властите в Кабул не разполагат с тях. Международният валутен фонд и Световната банка прекъснаха плащанията за Афганистан за тази година (съответно $ 440 млн. и $ 800 млн.).
Ако международната финансова помощ не бъде възстановена, според мнозина наблюдатели над страната надвисва опасност от хуманитарна катастрофа, пише ДПА. Германската агенция отбелязва и засилващите се опасения, че икономиката и здравната система на Афганистан са на ръба на колапса.
Генералният секретар на световната организация Антониу Гутериш подчерта, че светът трябва да предотврати срива на икономиката на Афганистан чрез спешни финансови мерки. „Мисля, че международната общност действа прекалено бавно“, каза той, цитиран от „Асошиейтед прес“. Гутериш призова талибаните да спазят обещанията си и да позволят на жените да работят и да получават образование.
Осемдесет на сто от афганистанската икономика е неформална и жените играят важна роля в нея. Без тях няма надежда икономиката и обществото да се възстановят, подчерта той. В същото време „афганистанците не могат да бъдат подлагани на колективно наказание заради действията на талибаните“, добави генералният секретар на ООН. От своя страна, Европейският съюз предупреди, че хуманитарната помощ за афганистанците няма да е достатъчна, за да предотврати глада с наближаването на зимата. По-рано ЕС обяви, че ще предостави помощ на стойност 1 млрд. евро на Афганистан. ЕС обеща това на виртуална среща на върха на Г-20. „Афганистанският народ не трябва да плаща цената за действията на талибаните“, заяви председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Помощта идва на фона на предупреждение от ООН, че икономиката на Афганистан е на ръба на колапс, последвано от призив към държавите да окажат финансова подкрепа. Афганистан се сблъсква с ликвидна криза, тъй като негови активи остават блокирани в САЩ и други страни.
