САЩ изпращат на Балканите от най-опитните си дипломати, в Тирана говорят за обединение с Косово, а от Скопие отново призовават за президент албанец.
Няма спокойствие недалеч от нас. Увлечени в своите си работи и вторачени в поредните парламентарни избори, гарнирани този път и с президентски, сякаш пропускаме изявления или събития в непосредственото си съседство, които или подчертават стара тенденция, или насочват към нова. А би било добре да не пропускаме тези неща, ако искаме да сме важният фактор в балканските дела, какъвто заслужаваме да бъдем.
За какво става дума? Мине, не мине време… и някой от лидерите на албанската общност в Република Северна Македония проявява нова
поредна претенция за по-високо етническо присъствие в управлението
на страната. Този път подобна претенция дойде от една от най-влиятелните, да не кажа най-влиятелната личност сред албанците оттатък границата – лидерът на Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) Али Ахмети. Коалиционен партньор в правителството на социалдемократа Зоран Заев, някогашен политически ръководител на бунтовническата Армия за национално освобождение, вече почти 20 г. Ахмети е от емблемите на борбата на албанците в страната за повече колективни техни права.
Не обича много да се показва, рядко посещава и парламента, където е неизменно депутат от своята партия, но каже ли нещо, то веднага прозвучава като звън от тежка камбана. Въпреки че стои начело на най-голямата политическа сила на албанците в държавата, неговите изявления почти винаги отразяват очакванията и интересите на всички албанци независимо от коя партия или семеен клан са те. В това май е силата на политическата му устойчивост и стабилност вече 20 г. от деня, в който за първи път негова снимка с книга в ръка се появи в публичното пространство. За да разкрие образа на митичния и неизвестен напълно дотогава лидер на бунтовниците, които през пролетта и лятото на 2001 г. воюваха на Шар планина с правителствените сили. Знаете как завърши тази битка, конфликт, война, или както там предпочитат да я наричат – Охридско мирно споразумение, промяна на Конституцията на Република Македония, повече права за албанците. И така до днешната актуална ситуация, в която албанците са със статута на държавнотворен народ заедно с македонците.
През август, когато се отбелязваше второто десетилетие от подписването на Охридския мирен договор, Ахмети заяви, че неговият Демократичен съюз е изиграл своята роля досега, като е гарантирал повече права на албанците. В това число – и съответното пропорционално на демографското им присъствие в държавата участие в управлението на страната. Значи, време е да се включим в модерните течения на човечеството и да се обявим за „зелена партия”. Вече няколко месеца оттогава няма някакви видими знаци, че
някогашните бунтовници са се превърнали в модерни еколози
но така или иначе посоката е определена. Но Али Ахмети нямаше да е този ключов политик в Северна Македония, какъвто е вече 20 години, ако не беше отговорил на една кадрова мечта на цялата албанска общност в страната. А тя е: Северна Македония да има президент албанец. И неслучайно лидерът на ДСИ избра митинг на неговата партия в рамките на предизборната борба за проведените на 17 октомври местни избори, за да сподели пред своите симпатизанти и съпартийци, че не се отказва от тази идея. А и аргументите му бяха известни, за които сме споменавали неведнъж тук във вестника – щом като имаме депутати в парламента, щом като имаме министри в правителството, щом като начело на Събранието е албанецът Талат Джафери защо да нямаме и държавен глава.
Не може да се отрече и голямата доза политическа и медийна хитрост на Ахмети – той артикулира претенцията за пореден път на предизборен митинг в скопския квартал Чаир, наричан някога от местните хора „малката София”. През последните няколко мандата кмет на тази община е албанец, на територията му се намира, случайно или не, сградата на посолството на Албания в Република Северна Македония. Пък и ако някой се опита да му оспори правото да иска това, винаги може да получи отговор, че по време на кампания се обещава много, без гаранция да бъде изпълнено.
Впрочем да не забравяме и това – според коалиционното споразумение между Зоран Заев и Али Ахмети през последните шест месеца от своя премиерски мандат лидерът на социалдемократите ще отстъпи мястото си на албанец, който да приключи съвместното управление на държавата. Кампания, кампания, но доста анализатори в Скопие видяха в тази претенция на Ахмети и един вид заклинание, че той ще работи за постигането на въпросната цел. Други намекнаха, че не е изключено той да е наясно с резултатите от завършилото в края на септември преброяване в Северна Македония, в което
местните албанци са увеличили своето демографско присъствие
в държавата. И по този начин да са увеличили своята „квота”, която им се полага в държавната администрация и в управлението на изпълнителната власт.
Премиерът Зоран Заев, който също се включи активно в предизборната кампания, беше принуден да отговори на Ахмети, опитвайки се да омаловажи думите на своя коалиционен партньор. Щял да бъде радостен да стане свидетел на онзи момент, когато албанец ще стане президент на Северна Македония. Той, държавният глава, се избира на пряк вот от всички граждани, така че… не довърши Заев. Логиката му е, че албанец може да стане президент единствено с гласовете на неговите сънародници, тъй като досегашната изборна практика показва, че нито един глас не е отишъл за албанец, докато обратното е вярно. Нито един президент на Република Северна Македония от обявяването на нейната независимост преди 30 години досега не е ставал без масовата подкрепа на местните албанци.
Претенцията обаче е на масата. А щом е там, тя няма да бъде забравена или пренебрегната. В главите на доста хора от района бъдещето на Северна Македония се определя като на „трета албанска държава” след Албания и Косово. Което пък противоречи на идеята на албанския премиер Еди Рама, който горе-долу по същото време, когато Ахмети си поиска президентския пост, съобщи, че няма нищо против обединението на неговата страна с Косово. Е, Рама прояви скромност и отговори отрицателно на въпроса, дали би искал да е президент на това държавно обединение, но без никакво колебание потвърди – да,
бъдещето е в обединението на Албания и Косово
И той, премиерът с трети пореден мандат на своята страна, спечелен на последните парламентарни избори през пролетта, ще работи за това още по-активно.
Но както се казва в поговорката, това, което мишките подреждат, котките го съсипват. Президентът на Съединените щати Джо Байдън номинира Кристофър Хил за нов посланик в Белград. За тези, които се занимаваме с балканската проблематика, името на Крис Хил е повече от емблематично – бивш посланик в Скопие (откъдето като кореспондент го помня добре!) и в Тирана. Той е активен участник в подготовката и подписването на Дейтънския мирен договор от 1995 г., който посредничеше между Милошевич и Вашингтон по време на бежанската криза през 1999 г. Крис Хил има достатъчно ярка „балканска” дипломатическа биография. Предстои му потвърждаване на номинацията от Сената, но няма съмнение, че повиканият обратно от пенсия дипломат се връща в центъра на Западните Балкани с мисия. Ще му правят компания още две силни фигури: Габриел Ескобар като специален пратеник на САЩ за Западните Балкани и Матю Палмър, който ще работи за конституционните реформи в Босна и Херцеговина. Хил познава отлично проблема между Сърбия и Косово и затова едно от най-вероятните предположения за неговото назначение край Сава е активизиране на диалога между Белград и Прищина. Разбира се, и ограничаването на влиянието на Русия и Китай в района също е в списъка от задачи. Вероятно от тук нататък още много пъти ще се спираме на работата на Крис Хил, но едно може да се каже и сега – след неговото отиване в Белград Западните Балкани няма да са същите.
