Информационен център на Министерство на oтбраната

Ще избегнем ли новото старо разделение Изток–Запад?

ЕС търси приемлив отговор на нарастващите неравенства

Ще има ли ново откъсване на част от ЕС след напрежението между Брюксел и Варшава заради непризнаването на върховенството на европейското законодателство от Конституционния съд в Полша? То последва след искрите и между Брюксел и Унгария. Разпада ли се ЕС, или се разклаща авторитетът му сред страните в него? Най-уважаваният полски политик, лидерът на управляващата партия „Право и справедливост” Ярослав Качински, отрече такъв процес. Но въпросите остават…

Дипломатът д-р Любомир Кючуков заявява, че ЕС нито се разпада, нито губи авторитет. Но нарастват рисковете, защото се атакува неговата основа: върховенството на европейското законодателство. Т.е. правилата, които всички сме приели и които не могат да бъдат изменяни само от отделна държава. Но е по-сериозен рискът от ерозия на правилата на ЕС, отколкото от напускането на ЕС от Полша.

Интеграцията стимулира устойчив процес на „изкристализиране на европейско общество”. Това е пряка и естествена последица от свободното движение на стоки, услуги, капитали и работна ръка. Ерозията на това чувство за общност е

най-сериозната опасност за съществуването на Съюза

Със сериозен „разделителен” потенциал са разминаванията по оста Изток–Запад заради различието в разбирането за същността на ЕС. Самите понятия „Изток” и „Запад” са условни и не представляват единни блокове. А обединението се оказа много по-лесно и по-бързо осъществимо на междудържавно и институционално равнище, отколкото в съзнанието на гражданите. И след първоначалната еуфория настъпи отрезвяване. Нещо повече, в политическото пространство вече почти физически се усеща взаимното разочарование.

Западноевропейските страни членки са недоволни, че Източна Европа не спазва правилата на Съюза, гледа на ЕС основно като на източник на еврофондове, а и поставя под напрежение социалните и здравните системи на западноевропейските държави чрез миграция на евтината работна ръка.

А източноевропейците имат усещането, че са третирани като втора категория граждани на ЕС, че еврофондовете не компенсират загубата на икономически ресурс, че най-квалифицираната и мобилната част от местната работна ръка е изсмукана в по-развитите държави.

Това взаимно разочарование

се прехвърля в областта на реалната политика и в полето на фундаменталните ценности на ЕС.

А загубата на сигурност (персонална, социална, национална) в резултат на глобализацията в съчетание с поредицата от кризи води до търсенето й на по-ниско равнище – в общността на етнос, религия, идеология, като създава дълбоки разделителни линии в обществата и силни популистки и националистически тенденции.

Институтът по икономика и международни отношения и фондация „Фридрих Еберт” обсъдиха тези въпроси с експерти по темите на ЕС с участието и на Жак Папаро, директор за България на фондация „Фр. Еберт” с акцент: „Ще достигнат ли пукнатините по фасадата до фундамента на сградата?”, или те са проява на вече видими нови разломи.

Накъде вървим – към задълбочаване на евроинтеграцията, или към един „по-хлабав” общ съюз? Така изглежда основната дилема за ЕС. Негласно предпочетеният вариант за „Европа на различни скорости” не преодоля проблемите. И не даде отговор на основния въпрос за посоката на бъдещо развитие.

Отговорът му би следвало да бъде намерен в рамките на Конференцията за бъдещето на ЕС (дискусии в европейските страни) с участието на нейните граждани. В тях България все още повече присъства, отколкото участва със свои национални аргументи при вземането на решенията. До края на френското председателство на Съвета на ЕС – 30 юни 2022 г., те трябва да финализират новата визия за Съюза. Това може да върне на ЕС усещането за единство и съпричастност, за обща кауза.

Този дебат е належащ и заради поредицата от кризи, засегнали ЕС през последното десетилетие (финансово-икономическа, бежанска, пандемия), които откроиха редица вътрешни проблеми на самия Съюз. В Европа в момента има 3 големи дефицита: на сигурност, справедливост и на доверие. Ние продължаваме инерционно да мислим и да говорим един за друг като за Изтока и Запада

с терминологията, наследена от периода на Студената война

Дори не и като изтока на Запада – когато стане дума за Източна Европа. Това се вижда дори от примера на една държава – Германия, където 30 години след обединението все още наследството от почти половинвековното разделно развитие продължава да се чувства – дори терминологично.

Водещите държави в ЕС на практика затвориха дебата за бъдещето на Съюза, преди той да се е състоял, прехвърляйки го от полето на политическите решения в това на институционалните реформи. Без да е даден отговор на основния въпрос: Дали ЕС ще продължи да се развива като все по-тесен политически съюз, или като неговата изначална същност на предимно икономически проект. А това ще определи и бъдещето на все по-често поставяния въпрос за създаване на обща европейска отбрана.

Сега пандемията показва обаче две плоскости, в които би могло да се търси подобно укрепване. На първо място – на полето на целите. ЕС е създаден преди всичко като съюз за мир, който да не позволи нов унищожителен военен конфликт на континента. Днес обаче дори самото понятие „мир” изчезна от политическата лексика. Войната се върна в Европа – като реален факт в бивша Югославия или в постсъветското пространство и преди всичко като морално допустим и политически легитимен способ за разрешаване на международни спорове. ЕС е създаден и като съюз за просперитет – на държавите, но преди всичко на гражданите. Но Съюзът не успява да даде приемлив за обществото отговор на нарастващите неравенства.

Анализите сочат, че в близките години светът, в това число и Европа, ще се сблъска с поне три фактора от мащаба на т.нар. game-changers, т.е. промени, водещи до модификация на самата рамка на глобално развитие на човечеството: климатични промени, пандемии и развитието на изкуствения интелект. Ще се изискват не просто съвместни координирани усилия на международно равнище, но и създаване на нова международна правна рамка. Представяме част от анализа на д-р Любомир Кючуков с акцент – темата за европейската сигурност.

Липсва единна визия за общоевропейската сигурност

Д-р Любомир Кючуков, директор на Института за икономически и международни отношения

Със значително по-висока степен на условност в ЕС може да се говори и за още едно разделение, което е свързано с различното историческо наследство на двете части на континента. Като този път то е геополитическо. Става дума за сигурността – през призмата на отношението към Русия. Като този път то не е вертикално (между Изтока и Запада), а условно диагонално (от североизток на югозапад) и Изтокът инкорпорира в себе си европейския север, а югоизтокът е по-близък в интересите си до Централна и Западна Европа. Докато северните и източните съседки на Русия (Полша, Прибалтика, Румъния, Швеция, а и Финландия виждат заплахите за сигурността си, произтичащи основно от Русия, то Централна и Южна Европа са по-склонни да се придържат към концепцията за неделимостта на европейската сигурност. С други думи, първата група държави отстояват концепцията за изграждане на европейската сигурност без и срещу Русия, респективно – в укрепването на военното сътрудничество и оръжейните потенциали. Докато втората търси баланси между военното сдържане и политическия инструментариум, включващ и диалога с Русия.

Това европейско разделение има и своята трансконтинентална компонента. Голяма част от Източна Европа гледа по-скоро към Вашингтон, отколкото към Брюксел, когато стане дума за сигурност и отношения с Русия. Което от своя страна има пряко отражение както върху единството на Съюза и способността му да формулира своевременно собствени външнополитически позиции, така и в по-генерален план – върху реализация на идеята за стратегическа автономия на ЕС и превръщането на Съюза в независим глобален играч, поставяйки под въпрос самата осъществимост на подобна стратегия.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top