Лидерите на ЕС направиха нов опит да преодолеят различията си по отношение на имиграцията, докато броят на пристигащите мигранти нараства, а Беларус използва тактика, която Европейският съюз определя като изнудване и шантаж, съобщи Ройтерс.
Общият брой на пристигащите имигранти е малък в сравнение с общото население на ЕС от 450 милиона души, но проблемът засилва подкрепата за националистки и популистки групи в блока, затруднявайки постигането на компромис.
„Последните месеци показаха, че миграционният натиск не отслабва. Всъщност се засилва отново“, заяви новият австрийски канцлер Александър Шаленберг. Той подкрепи призива на Литва за европейско финансиране на гранична инфраструктура като дронове или огради и подчерта, че укрепването на външните граници на ЕС е от жизненоважно значение.
Само около 5100 мигранти са пристигнали през Средиземно море тази година, по данни на ООН. Няколко хиляди прекосиха и границата между Беларус и три съседни страни. Но европейската гранична агенция Фронтекс заяви този месец, че общо близо 134 000 са опитали да достигнат блока тази година по всички направления – с близо 50 на сто повече в сравнение с тези през първите девет месеца на 2019 г., преди пандемията от КОВИД-19.
Люксембург, Германия, Франция, Холандия и Белгия приеха много от бежанците и мигрантите, които влязоха в блока след рязкото нарастване на броя на незаконно пристигащите през Средиземно море през 2015-2016 година. Белгийският премиер Александер де Кро заяви, че това не е правилно и призова да се вземат както мерки за защита на външната граница от незаконна миграция, така и да се окаже помощ на бежанци, търсещи убежище. „27-те страни можем да направим това заедно“, каза той.
Коментарите му визират вътрешните разделения в ЕС. Полша и Унгария отказват да приемат каквито и да било мигранти, пристигащи от Близкия изток и Северна Африка, за да помогнат по този начин на страните на първа линия в южната част на блока и на богатите страни, към които мигрантите се насочват, отбелязва Ройтерс.
Според ЕС Беларус насърчава миграцията като отмъщение за санкциите, които блокът й наложи заради оспорваните президентски избори и нарушенията на човешките права. Минск обвинява Брюксел за хуманитарната криза по границата.
Литовският президент Гитанас Науседа заяви, че е необходима физическа преграда, която да защити ЕС в краткосрочен план от възможни опити на Беларус да използва миграционния натиск като политически инструмент.
„Никой не знае какво ще се случи утре. Може би ще има три, четири, пет хиляди мигранти, които ще останат на границата по едно и също време или ще се опитват да преминат границата на различни места… Трябва да действаме решително“, заяви той.
Люксембургският премиер Ксавие Бетел заяви, че ЕС трябва да говори както с Минск, така и с Москва, за да намери решение, вместо да налага повече санкции. Той призова и за защита на човешките права.
„Тези хора не се третират адекватно, включително от различни европейски държави“, заяви премиерът, като подчерта, че е необходим баланс, позволяващ законната миграция.
ЕС затегна правилата за предоставяне на убежище по външните си граници, откакто повече от милион бежанци и мигранти достигнаха до Европа през Средиземно море преди шест години. Брюксел сключи сделки със страни като Турция и Либия, за да могат мигрантите и кандидатите за убежище да останат на друго място, припомня Ройтерс.
Източник: bta.bg
